Решение № 244 от 03.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Кюстендил, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500182 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№2238/06.03.2023г., подадена от О. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ***, чрез пълномощника му адв.А.П. от АККюстендил, против решение №138/22.02.2023г. по гр.д.№1567/2022г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

С обжалвания съдебен акт Районен съд-Кюстендил е издал заповед за защита против О. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ***, като го е задължил , на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. П. Б., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул.„*** и е забранил, на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, на Олег Г. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ***, да приближава на разстояние по-малко от 100 метра жилището на П. П. Б., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул.„***, находящо се на посочения адрес, както и на по-малко от 100 метра всяко друго място, на което се установи да живее, до местоработата на посочената, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 12-дванадесет месеца, считано от влизането на решението в сила. С решението О. Г. Н. е предупреден, че полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, както и това, че може да носи наказателна отговорност по чл.296 ал.1 от НК. Със същото решение на О. Г.

Н. е наложена глоба, на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН в размер на 200 лева, платима в полза на държавния бюджет; същият е осъден да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил държавна такса в размер на 50.00 лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, като му е указано, че ако не плати доброволно горните суми в 7-дневен срок от влизане на решението в сила ще бъде пристъпено към принудителното им събиране, което ще го обремени с допълнителни такси и разноски.

1

Съдът е посочил, че издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.

Така постановеното решение се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност и несправедливност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че по делото са събрани достатъчно гласни доказателства, от които се установява, че на посочената дата и час Н. не е бил в състояние да извърши действия, представляващи домашно насилие по отношение на молителката, поради което решението е неправилно и несправедливо. Моли се отмяната му, а алтернативно – намаляване на срока на ограничителните мерки до предвидения в закона минимум.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – П. Б., не е подала отговор на въззивната жалба. В хода на устните състезания пълномощникът й адв.Т.П. от АККюстендил моли потвърждаване на решението, считайки го за правилно и обосновано със събраните в хода на производството доказателства. Счита въззивната жалба за бланкетна.

Моли присъждане на разноски.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на оплакванията в жалбата, намира следното от фактическа страна:

П. Б. и О. Н. са съжителствали на съпружески начала в продължение на около 14 години. Същите имат общо дете П.Н. С времето отношенията им се влошили от през месец февруари 2022г. двамата се разделили. В последствие решили отново да се съберат и към датата 08.08.2022г. двамата били отново във фактическо съжителство, като живеели в дома на Н. в гр.Кюстендил на ул.„***“.

Видно от изисканите от районния съд и приобщени като доказателства по делото справки от ГД „Гранична полиция“, на датата 08.08.2022г. О. Г. Н., като водач на товарен автомобил, с влекач с рег.№***, марка „Мерцедес“ и ремарке с рег.№***, марка „Бешантрейлърс“ е излязъл от РБ през ГКПП „Кулата“ в 13.26 часа и в 20.47 часа е влязъл в РБ през същия ГКПП, отново като водач на посочените влекач и ремарке.

От изготвена справка с рег.№1910р-943/10.01.2023г. от служител на ОД на МВРКюстендил, притежаващ достъп до системата на Центъра за видеонаблюдение на АПИ, е установено, че на 08.08.2022г. влекач с рег.№КН 3008 ВС и ремарке с рег.№М 0334 ЕХ, са се движили по пътищата от републиканската пътна мрежа (посочени са часове и места), като въпросният автомобил се е намирал в с.Пиперков чифлик в 22:35:47 часа, движейки се в посока от гр.Дупница към гр.Кюстендил.

Според свидетелката М. Б., сестра на молителката П. Б., въззиваема в настоящото производство, в ранните часове на 9-ти август 2022г. П. Б. й се обадила по телефона и плачейки обяснила, че О. я е удрял и я е изгонил от дома им. Свидетелката изпратила такси, което да я вземе и когато я посрещнала, за да я приюти в дома си, установила, че молителката представлявала „ужасна гледка“ – хлипаща, уплашена, боса, с червени петна по шията и подмишниците и със следи от удар в лявата част на горната устна. Психически молителката била силно уплашена и тревожна, че детето е останало при Н.. Обадила се в полицията и съобщила за случая. Казали й да се обади следващия ден.

Видно от справка, изготвена от ОД на МВР – Кюстендил (вж.л.29 от делото на КнРС), в дневника за получени сигнали е отразено обаждане на дата 09.08.2022г. в 2.20 часа от тел.№0896727755, с текст: „Мъжът ми ме би в Кюстендил. Аз съм при „Икономическия техникум“ при сестра ми, той е при болницата.“.

На 09.08.2022г. П. Б. е била прегледана от лекар в Отделението по „Съдебна медицина“ към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД и й е било издадено медицинско 2 свидетелство с №61/22г. В последното е отразено, че прегледаната е съобщила, че на 09.08.2022г. около 01.00 часа е била бита с ръце от мъжа, с когото живее. Описано е, че при прегледа са установени: кръвонасядания по лицето – по предната повърхност на горната устна в левия ъгъл с диаметър около 1 см., както и по вътрешната повърхност на двете предмишници в долните им части с диаметър около 1.0-1.5 см. Констатирана е палпаторна и при преглъщане болка в лявата горна част на шията – възможна мекотъканна контузия.

Вписано е, че установените увреждания е възможно да са получени по съобщените време и начин.

Според свидетелката М. П., майка на молителката, когато няколко дни след случая, за който дъщеря й и разказала по телефона, същата отишла в дома на свидетелката в гр.Разлог, П.Б. все още имала синини по пръстите, шията и горната устна.

Разпитан е свидетел, посочен от ответника по молбата за защита, а именно лицето – П. П., който заявил, че с ответника са дългогодишни приятели. Свидетелят е заявил, че си спомня, че конкретно на 8-ми срещу 9-ти август 2022г. бил заедно с О. Н. извън дома му.

По-конкретно – посочил, че на 08.08.2022г. пристигнал в с.Ябълково общ.Кюстендил, пътувайки от гр.София, където живеел и работел. Целта на прибирането му била да види дядо си, който бил зле. От с.Ябълково тръгнал към гр.Кюстендил, но колата му започнала да загрява и да издава странни шумове. Тъй като трябвало да се прибере в гр.София, влязъл във връзка с О., тъй като той оказвал пътна помощ и се занимавал с транспортиране на коли и О. ми обяснил, че не е в България, но ще се прибере към 23 часа. Разбрали се около 23 часа да се видят в базата, където се помещавали колите за пътна помощ, находяща се в края на града, след Гробищния парк вдясно. Около 23.10-23.15 часа О. Н. пристигнал на уговореното място, където свидетелят го чакал. Вкарали колата в паркинга, установили какъв е проблема и Н. се заел да го острани, което отнело 45 мин. до час. След това пили бира, говорили си и това продължило до 5-6 часа, когато се разделили; свидетелят си тръгнал към гр.София, а Н. към дома си, заявявайки, че трябва да гледа малката. Свидетелят заявил, че когато няколко месеца по-късно научил, че молителката обвинявала Н. да й е посегнал през тази нощ решил да свидетелства, тъй като през цялото време двамата били заедно.

Районният съд е изискал справка от Сектор ПП-КАТ относно МПС, притежавани от свидетеля П.В.П. с ЕГН **********. От постъпилата такава е било установено, че П. е регистриран като собственик на един лек автомобил – марка „БМВ“ с рег.№*** и като ползвател на един лек автомобил– марка „Алфа Ромео“ с рег.№***.

От извършена справка в системата на АПИ и БГ ТООЛ, до която МВР има достъп и от камери на ГКПП, СДВР и Столична община е установено, че в интервала от 06.00 часа до 23.00 часа на 08.08.2022г. няма данни нито един от посочените два автомобила да са били засечени от камери, разположени за движение по пътищата на територията на цялата страна.

При тези данни районният съд е приел да е доказано извършването на акт на домашно насилие спрямо молителката – нанесен й побой около 01.00 часа на 09.08.2022г.

Защитната теза на Н. е намерена за недоказана, както с оглед данните за движение на управлявания от него автомобил, сочещи на извод, че в посочения от молителката час същият е възможно да се е намирал в дома си, а така също и с оглед компроментираните показания на свидетеля П., за когото не е установено въобще на датата 08.08.2022г. да е пътувал от гр.София до гр.Кюстендил.

При така изложеното, въззивният съд приема от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на 3 която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Според съда, решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено изцяло, поради следното:

На първо място, следва да се посочи, че Законът за защита от домашното насилие санкционира лица, които по отношение на съпруг или бивш съпруг, възходящ, низходящ и т.н., включително – по отношение на лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, са осъществили акт на физическо и/или психическо насилие или опит за такова.

Според чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство , като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В настоящия случай П.Б. е потърсила защита по реда на ЗЗДН, описвайки осъществен спрямо нея от страна на О. Н. конкретен акт на психическо и физическо насилие на датата 09.08.2022г. около 01.00 часа.

Доказано е, не е и спорно, че страните са се намирали във фактическо съжителство към твърдяната дата, поради което по отношение на тях е изпълнено обективното изискване относно качеството на дееца и на пострадалия, очертаващо приложимостта на ЗЗДН.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за търсещия защита молител, посредством възможността да представи декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за акта на домашно насилие, на която декларация е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.