Решение № 319 от 26.05.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. гр. Хасково, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100955 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на **************, със седалище и адрес на управление: *************, представлявано от С.Т. – изпълнителен директор срещу „***********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от М.А.В. – управител, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 116 от 09.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 270 по описа за 2022 г. на РС Хасково.

В исковата молба ищецът посочва, че в периода от 27.06.2020 г. до 30.06.2021 г. е продал, а ответникът – закупил насипен цимент в посоченото в съответните фактури количество и вид на обща стойност 3 727.56 лв., като за всяка продажба била издавана отделна фактура, както следва: Фактура № 3580017688/29.06.2020 г. на стойност 3 847.68 лв. с неплатен и претендиран остатък от 103.68 лв. и Фактура № 3580025794/ 30.06.2021 г. на стойност 3 623.88 лв.

Доставките по горепосочените фактури били извършвани въз основа на заявки за доставка от купувача, които били приети и изпълнени от продавача. За всяка доставка на насипен цимент, извършена от ищеца в изпълнение на задълженията му за прехвърляне на собствеността и предаване на стоките, били издадени съответните товарителници за доставено количество насипен цимент и справки, които били подписани от представител на ответното дружество и съпътствали процесните фактури.

1

Ищецът поддържа, че за сумите по гореописаните фактури, ответникът му дължал и обезщетение по чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 294 ТЗ, в размер на законната лихва върху всяка от главниците за периода от 01.08.2021г. до 01.02.2022 г. с обща стойност на законната лихва 191.56 лева, представляваща общ сбор на следните лихви: 5.33 лв. - лихва върху неплатения остатък от сумата по фактура № 3580017688/29.06.2020 г., дължима за периода от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г. и 186.23 лв. - лихва върху сумата по фактура № 3580025794/30.06.2021 г., дължима за периода от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г.

До настоящия момент описаното по-горе задължение за заплащане на цената и обезщетението по чл. 86 ЗЗД от ответника не било погасено/изплатено.

С допълнителна уточняваща молба по делото, след дадените от съда указания за отстраняване на нередовности, ищецът пояснява, че между страните не бил сключван единен рамков договор, въз основа на който да са извършени описаните в исковата молба продажби. Във всяка от приложените фактури били посочени и описани конкретните количества насипен цимент по вид, обем и качество, както и конкретната продажна цена, които били уговаряни устно и конкретно и самостоятелно за всяка извършена продажба.

Твърди, че на 26.06.2020 г. страните се уговорили устно в следващите дни ищецът да продаде на ответника общо количество от 26.720 тона насипен цимент от вид ULTRA СЕМ 52,5 - СЕМ I 52,5 R/Silos на цена от 144.00 лева/тон с ДДС, като купувачът желаел да направи авансово плащане на по-голямата част от продажната цена, поради което му била издадена Проформа фактура 3710000075/26.06.2020 г. на стойност 3744 лева с ДДС, която част от цената /3744 лв. с ДДС/ купувачът заплатил авансово на същата дата. Уговореното количество насипен цимент - 26.720 тона било доставено на купувача на следващия ден 27.06.2020г, като за извършената продажба била издадена фактура № 3580017688/ 29.06.2020г. на стойност 3 847.68 лв., като неплатеният и претендиран в настоящото исково производство остатък бил в размер на 103.68 лв.

Твърди се още, че на 29.06.2021 г. страните се уговорили устно на същия ден ищецът да продаде на ответника общо количество от 26.260 тона насипен цимент от вид ULTRA СЕМ 52,5 - СЕМ I 52,5 R/Silos на цена от 138.00 лева/тон с ДДС, като за тази конкретна продажба била издадена Фактура 3580025794/30.06.2021 г. на стойност 3 623.88 лв., по която изцяло липсвало плащане от ответника.

Тъй като между страните не е бил уговарян конкретен падеж на вземанията по всяка от издадените фактури, ищецът поддържа, че в случая приложение следвала да намери разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение № 116 от 09.02.2022г. по ч.гр.д. № 270 по описа за 2022г. на РС-Хасково, а именно: за сумата в общ размер на 3 727.56 лв. – главница, представляваща сбор от дължими суми по Фактура № 3580017688/29.06.2020 г. на стойност 3 847.68 лв. с неплатен и претендиран остатък 103.68 лв. и по Фактура № 3580025794/30.06.2021 г. на стойност 3 2

623.88 лв., сумата в общ размер на 191.56 – законна лихва върху всяка от главниците за периода от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г., от която 5.33 лв. - лихва върху неплатения остатък от сумата по фактура № 3580017688/29.06.2020 г. и 186.23 лв. - лихва върху сумата по фактура № 3580025794/30.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В постъпила с вх. рег. № 17271/25.10.2022 г. молба от ищеца, се прави уточнение на фактическите обстоятелства. Твърди се, че между ищцовото и ответното дружество били налице трайни търговски отношения в периода м. юни 2020 г. до м. юни 2021 г., като в посочения период били извършени три поръчки от страна на ответното дружество за закупуване на цимент от ищеца, обективирани във фактури: 1) Фактура № 3580017688/29.06.2020 г.; 2) Фактура № 3580019017/19.08.2020 и 3) Фактура № 3580025794/30.06.2021 г. Сочи се, че всички три поръчки били направени по телефон от представител на ответното дружество, като първите две поръчки от месец 06 и месец 08 от 2020 г. били с искане за доставка в обект на ******, намиращ се в Хасковските минерални бани, а при последната поръчка от 28.06.2021 г. заявката на ответника била, циментът да бъде закаран в нов обект, който е в гр. Димитровград - Бетонов Център ****, като направилият заявката представител на ответника посочил, че е нает от *****. Заявяват, че в деня на последната заявка - 28.06.2021 г. в системата на ***** била създадена нова дестинация за клиент *****, а именно Бетонов възел **** в гр. Димитровград. Представят имейл кореспонденция. В молбата се сочи, че след извършена доставка на 29.06.2021 г., била издадена процесната фактура на 30.06.2021 г., като същата била изпратена още същият ден по имейл от счетоводството на ***** на имейл на *****, чрез който са комуникирали страните и вписан в ТРРЮЛНЦ, а именно: [email protected]. През месец септември 2021 г. при комуникация между страните по повод заплащането цената по тази фактура, от счетоводството на ответника са оспорили дължимостта на вземането по тази фактура. В този случай приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Сочи се, че дължимостта на цената по тази фактура от ***** се доказва и от проведена между страните имейл комуникация през м. септември 2021 г.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения срок чрез процесуалния си представител адв.В. Д. от АК-Хасково. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по размер.

Признава, че действително между страните по делото била издадена и получена фактура № 3580017688/29.06.2020г. за покупка на насипен цимент на стойност 3 847.68 лева, по която е имало неизплатен остатък от 103.68 лева, но твърди, че същият бил заплатен от ответника по банков път на 08.03.2022г., ведно с дължимата за забавата законна лихва, за което представял преводно нареждане от „Юробанк България“ в размер на 109.01 лева.

Относно втората посочена от дружеството ищец фактура № 3580025794/30.06.2021г. на стойност 3 623.88 лева за продажба и доставка на цимент, ответникът възразява, че такъв цимент той не бил заявявал и съответно получавал от ищеца по делото. Сочи, че цитираната 3 фактура не била осчетоводена в неговото счетоводство и не била включвана в дневниците за покупки по ДДС за 2021г. на дружеството. Нещо повече - през септември 2021г. счетоводството на ищцовото дружество било изпратило до ответното уведомление за плащане на процесната спорна фактура, на което било своевременно отговорено, че такава фактура липсвала при ответното дружество, както и че нямало такава доставка на цимент по нея. В тази връзка ответникът представял разпечатки от изпращаните имейли.

По отношение на представените с исковата молба два броя товарителници с изпращач ищеца и получател ответника, ответникът сочи, че на товарителница № 0025515, по която не спори, че е получил съответното количество цимент, най-отдолу в „забележка“ било изписано, че същото било за ответника и имало подпис на негов служител. Във втората товарителница с № 0010212 обаче, чиято заявка и доставка на цимент ответника оспорва, липсвал посочения реквизит, а за получател фигурирали името и подписа на друго лице, различно от ответника. Освен това, ответникът сочи, че посоченото в първата товарителница транспортно разстояние (пробег) от 30 км. отговаряло на дистанцията между местонахождението на ищцовото дружество и базата на ответното в *********, докато посоченото във втората товарителница разстояние от 20 км. не отговаряло на тази дистанция, което показвало, че този цимент не бил предназначен за бетоновия възел на ответника в *********.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че между страните по делото имало устна договорка на 29.06.2021г. за покупко-продажба на 26.260 тона насипен цимент при цена 138 лева за тон, като от своя страна твърди, че през цялата 2021г. ответникът не бил правил поръчки за доставка на цимент от ищеца, който факт се установявал и от кореспонденцията по разменените имейли между двете дружества във връзка с процесните фактури.

По тези съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител в лицето на адв. П.

Д.- САК, счита предявените искове за основателни и доказани, като в писмени бележки излага конкретни правни и фактически доводи за това. Претендира разноски по настоящото и по заповедното производство, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си адв.В. Д. от АК-Хасково, в съдебно заседание поддържа неоснователност на предявените искове, като излага конкретни съображения във връзка и с двете сделки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 270 по описа за 2022 г. на Районен съд-Хасково се установява, че ищецът е подал заявление с вх. рег. № 2154 от 08.02.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, за сумата от 3727.56 лева – главница, представляваща общ сбор по фактури с № 3580017688/29.06.2020 г. на стойност 4

3847.68 лева с неплатен претендиран остатък 103.68 лева и с № 3580025794/30.06.2021 г. на стойност 3623.88 лева; сумата от 191.56 лева – лихва за периода от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г., от които 5.33 лева – лихва върху неплатения остатък от сумата по фактура № 3580017688/29.06.2020 г., дължима за периода от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г., 186.23 лева лихва върху сумата по фактура № 3580025794/30.06.2021 г., дължима за периода от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 80 лева за платена държавна такса и 432 лева за адвокатско възнаграждение, разноски по делото. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 116 / 09.02.2022 г. по ч. гр. д. № 270 по описа за 2022 г. на Районен съд - Хасково. Видно от разписка към съобщение до длъжника, последният е получил издадената заповед за изпълнение на 08.03.2022 г. чрез М.В. – управител. В едномесечния срок от връчване на заповедта, е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.