Решение № 260555 от 02.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София,

02.04.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 565 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

Ищецът - Г.Р.Х., твърди, че е автор на кръстословица. Посочва, че по постигната устна уговорка предоставил на ответника - „Р.” ООД, правото да публикува съставената от него кръстословица през 2004 г. в издавания от него вестник „С.д.“. Тя е публикувана в брой 195 (1075) от 27.10.2004 г. на вестник „С.д.“. Заявява, че през месец октомври 2005 г. договорните отношения между него и ответника по разрешаване ползването на съставени от него кръстословици са прекратени. Въпреки това ответникът публикувал съставената от ищеца кръстословица отново след период от шест години в брой 171 (2524) от 08.09.2010 г. на вестник „С.д.“, без да има отстъпени авторски права и без да е заплатил дължимите за това използване авторски възнаграждения, с което нарушил авторското му право върху кръстословицата. Поради изложеното моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът извършва нарушение на авторското право на ищеца върху създадената от него кръстословица чрез публикацията й в брой 171 (2524) от 08.09.2010 г. на вестник „С.д.“. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по иска - „Р.” ООД, го оспорва. Твърди, че процесната кръстословица не представлява произведение, което е създадено от ищеца. Тя е съставена чрез използване на компютърна програма. Посочва, че през 2004 г. ищецът му е предоставил правото да използва създаденото от него произведение, като това право не е било ограничено до еднократно използване.

Заявява, че е заплатил на автора уговореното между тях възнаграждение за използване на процесната кръстословица. Поради изложеното моли предявения иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е видно, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен установителен иск, с който се иска да бъде установен факта на извършено от ответника нарушение на авторското право върху произведение, което ищецът твърди да притежава.

Правото на титуляра на едно авторско право, което е нарушено в резултат на деянието на определен правен субект, да го защити пред съда с предявяване на иск за установяване на факта на нарушението е уредено в чл. 95б, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. В тази норма е регламентирано възникването на процесуалното право на носителя на авторското право да предяви посочения в нея установителен иск, поради което трябва да се приеме, че тя е процесуалноправна и като такава е приложима към процесните правоотношения в редакцията й към датата на предявяване на иска – 16.03.2020 г., т.е. съгласно измененията с ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., а не в редакцията й към датата на извършване на нарушението, което се сочи да е станало на 08.09.2010 г. Същото се отнася и за останалите норми, които имат характер на процесуалноправни и които ще бъдат обсъдени в настоящото решение в редакцията, която са имали към датата на образуване на процеса и към датата на приключване на устните състезания пред СГС – такава е нормата на чл. 95г ЗАПСП.

Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъде уважен предявения иск за установяване на нарушение, е в производството да бъде доказано, че ищецът е автор на описаното в исковата молба произведение, както и че то е такова, което може да бъде обект на авторското право.

От твърденията, изложени в исковата молба, е видно, че произведението, на което ищецът твърди да е автор, представлява кръстословица, която е съставена в резултат на негова творческа дейност.

В чл. 3, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в тази норма в десет точки е направено примерно, а не изчерпателно, изброяване на видове произведения, които представляват обект на авторското право. Кръстословицата не може да бъде квалифицирана като нито едно от видовете произведения, които са посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1 – т. 10 ЗАПСП като такива, представляващи обект на авторското право. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали тя притежава белезите, които са посочени в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, които определят всяко едно произведение като обект на авторското право. Създаването на кръстословица представлява резултат от извършване на интелектуална и творческа дейност на едно лице по подбиране на конкретни думи, които са част от лексиката на един език, по съставяне на дефиниция или описание на тези думи, от които да е видно тяхното значение, както и по подредба на тези думи в редове и колони по начин, че букви от тях да се застъпват на определени места. С оглед на това и за да бъде създадена една кръстословица, лицето, което прави това, трябва да има както лексикални познания, така и познания в различни области на литературата, на науката и техниката, за да може да бъде дадена точната дефиниция на думите, а също така и умения, логическа мисъл и творчески подход да комбинира думите така, че да се получи застъпване между всички тях в полетата на цялата кръстословица. Ето защо и кръстословицата следва да се определи като произведение и на литературата, сходно с гатанките, и на науката, сходно със задачи, ребуси, загадки, което се създава в резултат на творческата дейност на определено физическо лице и като такова произведение кръстословицата може да бъде обект на авторското право съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП.

По делото е спорно дали процесната кръстословица е създадена в резултат на творческата дейност на конкретно физическо лице или чрез използване на компютърна програма, което не изисква никаква творческа и интелектуална дейност на физическо лице, за да бъде генерирана в готов вид, както твърди ответникът. В тази връзка трябва да се посочи на първо място, че в производството не са представени доказателства, от които да е видно, че кръстословицата, описана в исковата молба, е създадена чрез използване на съществуващи към 2004 г. компютърни програми за съставяне на кръстословици, каквито съгласно проверките, извършени от вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ са били налични към този момент. В заключението на изготвената СТЕ експертът е извършил анализ на файла, който съдържа кръстословицата и който е изпратен от ищеца Х. на ответното дружество през 2004 г., и въз основа на него е направил извод, че той е съставен с компютърна програма CorelDraw, чиято основна функционалност е генериране на изображения чрез използване на специфичен инструмент – векторни графики, като тази програма няма като функционалност създаването на кръстословици. При разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2021 г., експертът е посочил, че в съставения за кръстословицата файл няма информация, от която да може да се направи извод дали съдържанието на кръстословицата е въведено в CorelDraw чрез използване на някоя специфична програма, която може да бъде както програма, чрез която могат да се създават кръстословици или друга помощна компютърна програма, която не е предназначена за създаване на кръстословици, каквато според вещото лице може да бъде и програмата Excel, както и много други съществуващи програми. С оглед на това и съдът намира, че въз основа на наличната информация за файла, на който процесната кръстословица е записана и предадена на ответника, е невъзможно по делото да бъде доказано, че тази кръстословица е създадена чрез специализирана компютърна програма за съставяне на кръстословици. Фактът, че кръстословица като процесната може да бъде създадена чрез специализирана компютърна програма, не означава, че процесната такава е съставена по този начин. Извод на съда в тази насока не може да почива на възможни хипотези, особено предвид направените изводи от вещото лице за това, че освен специализираните програми, съществуват редица други начини, чрез които една кръстословица, която е създадена в резултат на мисловната и творческа дейност на едно лице, може да бъде въведена в програмата CorelDraw, в която да бъде обработена графично – това може да стане ръчно или чрез други програми за въвеждане на информация, като Excel. Освен това, трябва да се посочи, че използването на специализирана програма за създаване на кръстословица не означава непременно, че тя е съставена по автоматичен начин и не е резултат от творческата дейност на определено физическо лице. В заключението на извършената по делото СТЕ е посочено, че програмата EclipseCrossword е програма за съставяне на кръстословица, в която самият потребител попълва списък с думи и описанията към тях, които могат да бъдат измислени от него и програмата само оформя кръстословицата въз основа на въведените конкретни данни. Това означава, че съставянето на кръстословици в такъв тип програми не във всички случаи представлява автоматизиран процес и изключва творческата дейност на конкретно физическо лице.

С оглед изложеното съдът намира, че възражението на ответника, че процесната кръстословица е създадена чрез използване на компютърна програма, което не изисква никаква творческа и интелектуална дейност на конкретно физическо лице, е недоказано. Това означава, че тази кръстословица е създадена в резултат на творческата и умствената дейност на конкретно физическо лице и следователно представлява обект на авторското право съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП.

В чл. 5 ЗАПСП е предвидено, че авторът на едно произведение е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност то е създадено. В чл. 6, ал. 1 ЗАПСП е установена оборима презумпция за авторство. Съгласно тази норма до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.

От събраните в производството доказателства се установява, че кръстословицата, която е предмет на предявеното в процеса авторско право, е публикувана през 2004 г. в печатно издание, представляващо вестник „С.д.“, което не се спори, че се е издавало към този момент от ответното дружество „Р.” ООД. От направената публикация е видно, че при представяне на кръстословицата във вестника, под нея е изписано името Г.Х., което е името на ищеца. Съдът приема, че начинът, по който е направено посочването на името на ищеца под кръстословицата представлява обичаен начин, по който се обозначава автора на едно произведение, което е публикувано в печатно издание. Това означава, че по делото е доказано обстоятелството, че при първата публикация на процесната кръстословица във вестник „С.д.“ е посочено името на нейния автор, което е това на ищеца Г.Х.. Следователно в случая са осъществени всички фактите от диспозицията на правната норма на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП и при прилагане на установената с нея презумпция следва да се заключи, че ищецът е физическото лице, което е автор на процесната кръстословицата. Оборването на тази презумпцията е поставено в доказателствена тежест на ответника в производството, който за да направи това, трябва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че друго, конкретно посочено физическо лице, е автор на процесното произведение. По делото обаче от ответното дружеството няма позоваване на такива обстоятелства, нито се представят доказателства за тяхното установяване.