Определение № 2048 от 30.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2048 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Свиркова Петкова

Членове:

Николай Стоянов

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501591 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Е. П., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат М. Б., против Определение № 3615/20.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 15633/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, III бр.с., в частта, с която съдът е приел, че е международно компетентен да се произнесе по предявените от М. Т. Ш., ЕГН **********, против А. Е. П., ЕГН **********, искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на страните и определяне режим на лични отношения, както и за заплащането на издръжка на децата.

В частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението в обжалваната част. Поддържат се доводи за неправилното приложение на разпоредбите на Кодекса на международното частно право (КМЧП), вместо на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (Регламент 2019/1111) и Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка ( Регламент 4/2009).

Намират се за приложими разпоредбите на чл. 7 и чл.9 от раздел 2 - родителска отговорност, чл.20 от раздел 3 - общи разпоредби на Регламент 2019/1111, както и разпоредбата на чл. 3, буква г) в глава II - компетентност на Регламент 4/2009. Излагат се съображения, че обичайното местопребиваване на децата към момента на сезиране на първостепенния съд на 26.10.2023 г. е във Федерална Република Германия, поради което компетентен да разгледа въпросите относно родителската отговорност по отношение на децата е немският съд на осн. чл.7 от Регламент 2019/1111. Обсъжда се приложението на разпоредбата на чл. 9 от Регламент 2019/11111, както и условията в чл.9, буква а) и буква б) за компетентността на съдилищата в България като държава членка. Твърди се, че децата са били неправомерно задържани в България от своята майка, бащата никога не се е съгласявал със задържането на децата в България, поради 1 което настоящият казус не отговаря на условията в чл.9, буква а) от Регламент 2019/1111, и по отношение на буква б) не е изпълнено нито едно от условията по точки от і) до v) в чл.9, буква б) от Регламент 2019/1111. Настоява се за приложението на чл.20, параграф 2 от Регламент 2019/1111 с позоваване на определение от 26.09.2024 г., постановено по семейно дело 3F 137/23 на Районен съд Бад Закинген, Германия, удостоверение и искова молба. На основание чл.3, буква г) от Регламент 4/2009 се посочва, че немският съд е компетентен да се произнесе и по иска за издръжка като съд, който е компетентен да разгледа иска за родителската отговорност.Искането към въззивния съд е да отмени определението в обжалваната част и на основание чл. 18 от Регламент 2019/1111 и чл. 10 от Регламент 4/2009 да обяви българския съд за некомпетентен да разгледа предявените небрачни искове с правно основание чл. 59, ал.2 СК във вр. с чл. 143, ал.2 СК относно въпросите на родителската отговорност и присъждането на издръжка на децата М. и М. Претендират се разноските за настоящото производство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М. Т. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Д. В., с който оспорва същата като неоснователна, недоказана и основана на смесване на различни правни институти.

Оспорва се редовността и допустимостта на частната жалба. Поддържа, че е налице международна компетентност на българския съд. Посочва се, че Регламент 2019/1111 не може да се прилага с обратна сила и дори при приложението на същия не възниква автоматична компетентност на немския съд. Твърди се, че липсват доказателства за идентичността между българското и твърдяното немско производство. Взема се подробно становище относно обичайното местопребиваване на децата и се сочи, че от представените от жалбоподателя документи единствено може да се установи, че преди преместването си децата са живели, учили или са били административно регистрирани в Германия, но не и към датата на сезиране на първостепенния съд на 26.10.2023 г.

Излагат се доводи относно наличието на конкретни действия преди сезирането на първостепенния съд, които обективират установяването на децата в България. Оспорва да е налице неправомерното отвеждане и задържане на децата. Оспорва се наличието на висящ процес, идентичен с образувания пред Районен съд – Пловдив и се настоява, че не се доказват предпоставките по чл.20, пар.2 от Регламент 2019/1111. Искането към въззивния съд е да остави без уважение частната жалба и да потвърди определението в атакуваната част, както и да се отхвърли искането за обявяване некомпетентността на българския съд по иска за издръжка. Прави се искане при условията на евентуалност да се постанови липсата на международна компетентност като се потвърди определението на районния съд, да се спре производството вместо да се прекрати, да се извърши отделна проверка за родителска отговорност съгласно Регламент 2019/1111 и по издръжката съгласно Регламент 4/2009. Моли се да се остави без уважение претенцията за присъждане на разноски. Претендира се присъждането на разноските за производството по списък по чл.80 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, редовна е, изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по подадена на 2

26.10.2023г. искова молба от М. Т. Ш., ЕГН **********, против А. Е. П., ЕГН **********, с която е предявила иск с правно основание чл.49, ал.1 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак и съединени с него искове за предоставяне упражняване на родителски права спрямо малолетните деца, определянето на режим на лични отношения на ответника с децата, присъждането на издръжка, която е дължима на децата от ответника.

Ищцата твърди, че страните са родители на малолетните деца М.А.П. род. на ********г., и М.А.П., род. на ******** г. През 2020 г. по нейна молба било образувано дело за развод в Районен съд – Пловдив, което ответникът я убедил да прекрати. През месец февруари 2021 г. се върнала при ответника, с който окончателно се разделила на 26.07.2023 г. Посочва, че децата са записани на училище в гр.Пловдив и от 2014 г. са адресно регистрирани на адрес в гр.П.. От октомври 2019 г. ищцата работила в гр.Пловдив на постоянен договор, работила онлайн и сега работила в същата фирма. В началото на месец септември 2023 г. подготвила децата за училище с лични средства, на 29.09.2023 г. ответникът й изпратил по банков път сумата от 1100 евро, след което рязко променил решението си, че е съгласен децата да са в България.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил допустимостта на производството. Възразил е против международната компетентност на българския съд по предявените искове и е поддържал, че компетентен да се произнесе по същите е съдът в Германия. Твърденията на ответника са, че от 2015 г. семейството е организирало своя живот в Германия, където двамата родители са се грижили за децата, последните са ходили на детска градина, училище, занималня, имат изграден кръг от приятели и съученици, всички са адресно регистрирани там, където са внасяли здравни осигуровки и са получавали здравни грижи, съпрузите са осъществявали своите трудови функции, поради което към 26.10.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, както съпрузите, така и децата М. и М. имат обичайно местопребиваване Германия.

С Определение № 13162/ 20.11.2023 г. районният съд е спрял производството по делото предвид подадена от ответника молба по Хагската конвенция от 1980г.

С Определение № 4230/26.03.2025 г. районният съд е възобновил делото поради постановяване на решение по гр.д. №13971/2023г. на СГС 6ти бр.с., с което е оставена без уважение молбата за връщане на децата М.П. и М.П. във Федерална Република Германия, влязло в сила след като е потвърдено с решение от АС-София. Със същото определение е било спряно производството по отношение на исковете за родителската отговорност на основание чл. 20 параграф 2 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25. 06. 2019.г. до установяване на компетентността на Семейния съд в Бад Зекинген, Германия предвид представеното Определение от 26.09.2024 г.по семейно дело 3F 137/23 на Районен съд Бад Закинген, Германия.

С Определение № 2357/14.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1637/2025 г. на ПдОС, VIII гр.с., е отменено Определение № 4230/26.03.2025 г., постановено по гр.д.

№15 633/2023г., ПдРС, в частта с която се спира производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение № 3615/20.03.2026 г. по делото районният съд е приел, че предявените искове попадат в обхвата на действието на КМЧП. Въз основа на разпоредбите на КМЧП и предвид твърденията на ищцата, че живее с децата в Република България, съдът е определил своята международна компетентен да се произнесе по предявените искове.

3

Въззивният съд споделя крайните изводи на районния съд в обжалваната част на определението.

С оглед международния елемент, който съпътства спора, на първо място съдът следва да определи приложимото право относно родителската отговорност.

Първоинстанционното производство е образувано на 26.10.2023г. при действието на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, тъй като чл. 104 от същия сочи, че при спазване на член 100, параграф 2 от настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 2201/2003 се отменя, считано от 1 август 2022 г.

Предвид изложеното по правилата на Регламент (ЕС) 2019/1111 следва да се определи съдът, компетентен да се произнесе по предявените искове, касаещи родителската отговорност.Съгласно чл. 2, т. 7 от същия регламент, терминът „родителска отговорност“ включва всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на дете, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици, включително правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето. Общата компетентност на съдилищата на държава членка, компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, е уредена в чл. 7 от Регламента и е обусловена от обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането на съда при спазването на членове 8 – 10, касаещи хипотезите на правомерно преместване на дете от една държава членка в друга (чл. 8), на неправомерно отвеждане или задържане на дете (чл. 9) и т. нар.

„избор на съд“ (чл. 10).

В разглеждания случай няма спор, че страните по делото са родители на децата М.А.П. род. на ********г., и М.А.П., род. на ******** г. като ищцата е тяхна майка, а ответникът – баща им.

По делото се установява, че децата имат адресна регистрация в Германия и в България. В Германия детето М. е било адресно регистрирано от ********, а детето М.от 05.09.2016 г. В България адресната регистрация на децата е от 03.02.2014 г. на М. и от 05.05.2016 г. на М.

В Германия на децата са били отпуснати детски надбавки от 2021 г. от касата за семейни надбавки Баден-Вюртемберг Запад. Децата са посещавали детска градина в гр. Б.З., а в последствие са били ученици в начално училище в гр. Б.З., Германия – М. през учебната 2021/2022 г. и учебната 2022/2023 г., а М.през учебната 2022/2023 г.