Решение № 65 от 31.03.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Разград, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600339 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 49/27.09.2022 г., постановена по НОХД № 262/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият Б. А. А. от гр. *** е признат за виновен в това, че в периода от 08.12.2004 г. до 30.04.2018 г. в гр. Разград и в гр. ***, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – експертно решение № 3388/19.10.2004 г. и експертно решение № 1632/30.08.2007 г., на които е придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, предствавени пред служители на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград и на Дирекция „Социално подпомагане гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество на обща стойност 30 056.65 лева, собственост на НОИ гр. София, Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София – престъпление по чл. 212, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а от НК му e наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.

66, ал. 1 от НК.

С присъдата подсъдимият Б. А. А. е осъден да заплати на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, ЕИК: 121015056, сумата от 2 324,30 лева, представляваща 1 имуществени щети от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата подсъдимият Б. А. А. е осъден да заплати на НОИ гр. София, ЕИК:

1210082521, сумата от 27 300,35 лева, представляваща имуществени щети от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимия Б. А. А. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР - Разград сумата 3 492,20 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А.М. К. Н. – служебен защитник на подсъдимия Б. А.. В жалбата присъдата се атакува като неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание като явно несправедливо. Основното възражение в жалбата е за субективна несъставомерност на деянието на подсъдимия. Според защитника подсъдимият е използвал процесните експертни решения на ТЕЛК без съзнанието, че те са неистински, като относно това обстоятелство не се съдържА. никакви данни и в самия обвинителен акт.

Подсъдимият бил приеман в болнични заведения за лечение и изследвания, имал здравословни проблеми с долните крайници и сърцето, явявал се е на медицински комисии, което се установявало и от приложените по делото медицински документи. При това положение същият е действал със съзнанието, че е инвА.д и има право да получава инвА.дна пенсия, и е нямало как да предполага, че групата му инвА.дност е определена неправилно.

С оглед изложеното се прави искане въззивния съд да отмени изцяло постановената присъдата в наказателната и гражданската й част, като постанови нова, с която да признае подсъдимия Б. А. А. за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение с всички законни последици.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвА..

В съдебно заседание подсъдимият Б. А. А. се явява лично и със служебния защитник адв. А.М. К. Н..

Пред настоящата инстанция защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Счита, че постановената осъдителна присъда е неправилна, тъй като събраните по делото доказателства не обуславят субективна съставомерност на деятелността на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Представя експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ от 2021 г., с което подсъдимият е инвА.дизиран с 84 % намалена работоспособност, и в съдържанието на което е отразено като първа дата на инвА.дизация 11.10.2004 г. Излага тезата, че подсъдимият още от 2001 г. действително е имал здравословни проблеми, приеман е в болнични заведения, което се доказвало от приложената по делото медицинска документация. Според защитника от цитираните медицински документи се установявало, че подсъдимият реално е имал право на пенсия по инвА.дност, но поради слабата си грамотност не е знаел каква е процедурата по издаване на решения на ТЕЛК, каква група инвА.дност му се полага и не е съзнавал, че 2 използваните от него такива решения са неистински. При това макар инкриминираните решения на ТЕЛК да били безспорно неистински, отразеното в тях било обективно вярно.

Освен това защитника счита за житейски несправедливо подсъдимият да е осъден да заплаща на гражданските ищци суми, получени от него преди повече от петнадесет години, каквито задължения били непосилни за него с оглед възрастта и здравословното му състояние.

Подсъдимият Б. А. А. поддържа становището на защитника си. Въздържа се от правото на последна дума.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Гражданският ищец НОИ гр. София редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Гражданският ищец Агенция „Социално подпомагане“ гр. София се представлява по делото от ю. к. И.а, която пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.

Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, самопризнаниeтo на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, както и в пределите на проверката по чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба на защитника на подс. Б. А. А. – адв. А.М. К. Н., е подадена в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството пред Районен съд - Разград е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е дал съгласие да не се събират доказателства за същите, предвид което съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съгласно разясненията, дадени в т. 8. 2. от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК, ВКС, в пределите на инстанционния контрол въззивният състав проверява дА. процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство по реда на глава ХХVІІ – нА.чни предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК. При установено изпълнение на лимитираните в ХХVІІ от НПК правни предписания въззивният съд не разполага обаче с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. С оглед това съдът 3 отхвърли искането на защитата за назначаване във въззивното производство на съдебно медицинска експертиза. Без в искането изрично да е посочено какви обстоятелства ще се изясняват със заключението на такава експертиза, от така предложените задачи на експертизата е безспорно, че се цели да се опровергаят признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и размера на причинените имуществени вреди от престъплението. Още повече, че на Досъдебното производство има изготвени заключения на няколко съдебно медицински експертизи, които дават категорични отговори на въпросите, които защитника предлага за исканата експертиза.

В конкретната хипотеза, настоящата инстанция намира, че е нА.це действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, което волеизявление е израз на свободно формирано и заявено решение на привлеченото към наказателна отговорност лице, както правилно е прието и от проверяваната инстанция. Законосъобразна е и констатацията на първостепенния съд, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на районния съд. Първоинстанционният съдебен състав, съобразявайки разпоредбата на чл.

373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 о т НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимото лице самопризнание.

По изложените съображения и с оглед естеството на диференцираната процедура, в разновидността по т. 2 на чл. 371 НПК, настоящата инстанция също намира, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият Б.А.А. е роден на 14.05.1962 г. в гр. ***, живущ в гр. ***, български гражданин, с начално образование, женен, пенсионер, неосъждан.

През 2004г. подс. Б. А. решил да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта той се сдобил с неистински официален документ - експертно решение № 3388/19.10.2004 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.

Иван Рилски – Разград“.

В експертното решение било посочено, че подс. Б. А. е с трайно намалена работоспособност в размер на 75%, считано от 11.10.2004 г., с водеща диагноза «Други болести на opг. на кръвообръщението», като му бил определен срок на инвА.дност 3 години.

На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица - д-р П.И.И., д-р В.К.Ш. и д-р Р.Д.Д., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван 4

Рилски – Разград“.

През 2007 г. подс. А. се сдобил с втори неистински официален документ - експертно решение № 1632/30.08.2007 г., с пожизнен срок на инвА.дност, на което също бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“. В експертното решение било посочено, че подс. Б. А. е с трайно намалена работоспособност, в размер на 72%, считано от 11.10.2004 г., с водеща диагноза «Други болести на артериите и артериолите». На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица - д-р В.К.Ш., д-р Р.Д.Д. и д-р М.М., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЖ за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски" - гр. Разград.

На 08.12.2004 г. поде. Б. А. се явил в сградата на Районно управление „Социално осигуряване“ в гр. Разград (сега ТП на НОИ - Разград). Там той представил пред св. И.Х.Т. специА.ст в РУ „Социално осигуряване“ гр. Разград, експертно решение № 3388/19.10.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски", подписани от него молба с вх. № 25956/08.12.2004 г. за отпускане на лична пенсия за инвА.дност поради общо заболяване и заявление с вх. № 25957/08.12.2004 г. за отпускане на социална пенсия за инвА.дност по чл.90 от КСО, както и документи, удостоверяващи трудовият му стаж.

Разпечатката съдържа 41 от 159 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/951c449e-b84c-4c72-9c12-29d98a6fd138