Определение № 850 от 31.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. Ловеч, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500686 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по частна жалба от В. Л. Л., ЕГН **********, срещу Определение № 425/10.09.2024 г. по гр.д. №718/2024 по описа на РС - Троян, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за налагане мерки за защита против Р. А. А. и производството е прекратено като недопустимо.

В жалбата са изложени твърдения, че неправилно районният съд е преценил, че ответникът Р. А. А. не е лице, срещу което молителката може да търси защита по реда на ЗЗДН. Последната поддържа, че двамата са имали интимна връзка, продължила около 14 години, но не са живели при условията на фактическо съжителство. Счита, че спрямо нея са извършени актове на домашно насилие, описани в депозираната пред РС – Троян молба за защита.

По тези съображения, моли съда да отмени обжалваното определение.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, поради което съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба вх. №4698/10.09.2024 г. от В. Л. Л., с която същата претендира да бъде издадена заповед за защита срещу Р. А. А., както и да бъдат наложени мерки за защита. В молбата са описани актове на домашно насилие от 26.07.2024 г. и 21.08.2024 г.

1

Молителката е изложила твърдения, че с ответника са имали интимна връзка продължила около 14 години, през който период последният редовно я е посещавал в ****, където живеела. Уточнява, че родителите не харесвали ответника още от началото на отношенията им, както и че през последните години правила опити да прекрати връзката им. Пояснява, че не са живели във фактическо съжителство, нямат и деца. Молителката е депозирала и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че ответникът не е от кръга на лица, срещу които молителката може да търси защита, тъй като ЗЗДН цели да даде защита срещу актове на насилие, извършени спрямо и от лица в близка родствена връзка, съжителстващи или съжителствали в общ дом и домакинство, имащи трайни ежедневни контатки, каквито страните в случая не са.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение е неправилно.

На първо място, следва да се изясни, че изводът на съда за допустимост на молбата за защита следва да се основава единствено върху твърденията, обективирани в същата, а тяхната основателност, в т.ч. и на тези за наличие на интимна връзка между страните, следва да бъде преценена при постановяване крайния съдебен акт по съществото на спора при съобразяване на събраните в хода на производството доказателства.

В тази връзка, следва да се съобрази, че кръгът на пасивно процесуално легитимираните лица, а именно тези, срещу които може да бъде търсена защита по реда на ЗЗДН е лимитиран, съгласно чл. 3 ЗЗДН. В същия попадат лицата, с които пострадалият от домашно насилие, се намира или е бил в интимна връзка, дефинирана от законодателя като съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения с продължителност поне от 60 дни между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон.

В случая въз основа на изложените в молбата за защита твърдения може да се направи извод за наличие на интимна връзка между молителката и ответника. Макар и същата изрично да признава, че двамата не са живели във фактическо съжителство, нито са имали сключен граждански брак или общи деца, това не обосновава заключение за липса на трайни интимни отношения между тях. Напротив, индикация за такива е познанството на родителите на молителката и ответника, както и формираното им отношение към същия и към връзката на дъщеря им с него, за които обстоятелства молителката е навела твърдения в процесната молба. Така описаната от молителката интимна връзка отговаря и на темпоралния критерий, поставен от законодателя, доколкото последната заявява, че двамата са имали интимни отношения около 14 години. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилна преценката на първоинстанционния съд за 2 недопустимост на процесната молба, доколкото в сезиращия съда документ надлежно е обосновано наличието на интимна връзка между страните, легитимиращо Р. А. като лице, срещу което молителката може да търси защита по реда на ЗЗДН. С оглед на това, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РС – Троян за продължаване на съдопроизводствените действия, като бъде извършена и проверка по чл. 7 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 425/10.09.2024 г. по гр.д. №718/2024 по описа на РС – Троян.

ВРЪЩА делото на РС-Троян за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3