Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15442 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12190/2025
Вид
Определение № 15442
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15442 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110112190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „А*“ ЕООД срещу Е. А. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 33154/03.11.2023 г. по ч.гр.д. 50347/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, а именно:

- сумата в размер на 255,65 евро /в левова равностойност 500 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *г., сключен между „С*“ ООД и Е. А. М., вземанията на кредитора по който са цедирани на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението /11.09.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 171,42 евро /в левова равностойност 335,26 лева/, представляваща незаплатена такса, дължима съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „С*“ ООД;

- 38,75 евро /в левова равностойност 75,78 лева/, представляваща договорна лихва върху усвоената главница за период от 23.12.2020 г. до 23.06.2021 г.;

- 30,30 евро /в левова равностойност 59,26 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 23.06.2021 г. до 07.09.2023 г.;

- 174,97 евро /в левова равностойност 342,22 лева/, представляваща неустойка съгласно чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № *г., сключен между „С*“ ООД и Е. А. М..

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за 1 разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че служебно следва да приложи в настоящото исково производство ч. гр. д. 50347/2023 г. по описа на СРС, 71 състав - за ползване.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищеца документи.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

Във връзка с това си задължение, съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва да служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза, със задачи както следва: 1/ Какъв е размерът на отпуснатия заем по сключения между цедента и ответника Договор за потребителски кредит № *г., сключен между „С*“ ООД и Е. А. М.?; 2/ Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, застрахователни премии, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника/?; 3/ Какъв е размерът на годишния процент на разходите по кредита, ако при изчисляването му се включи и неустойката в размер на 174,97 евро? 4/ Има ли извършени, кога и в какъв размер плащания от страна на ответника, отнесени за погасяване на кредита?

Внасянето на депозит за допуснатата експертиза следва да бъде възложена в тежест на ищеца, доколкото негова е доказателствената тежест да установи действителността на договора.

На последно място съдът констатира, че исковата молба страда от нередовности в частта, относно претенцията за неустойка, в който смисъл на ищеца следва да бъдат дадени указания с настоящото определение.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 23.12.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит № *г. между „С*“ ООД и Е. А. М., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 500 лв., при договорна възнаградителна лихва – 40,05 % и ГПР – 48,50%, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 6 броя вноски по 153 лева всяка, с краен срок за погасяване – 23.06.2021 г.

Посочва, че договорът за потребителски кредит бил сключен по електронен път по реда на ЗПФУР. Твърди, че кредитодателят изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е превел на ответника договорената заемна сума, но последният не я върнал на падежа, ведно с договорените лихви, поради което изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва от датата на падежа на задължението. Твърди, че на 21.07.2022г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „С*“ ООД, като цедент, и „А*“ ЕООД, като цесионер, по силата 2 на който задължението на Е. А. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит № *г., било прехвърлено на „А*" ЕООД. Сочи, че ищецът бил надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което направил извънсъдебно на 24.08.2022 г., евентуално – моли съдът да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление. Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита, „А*" ЕООД подал на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано частно гражданско дело № 50347/2023г. на СРС, 71 състав, и е издадена Заповед за парично изпълнение. С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Е. А. М., чрез назначения му особен представител адв. И. Г., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че договорът бил валидно сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и че може да го обвърже, с оглед на обстоятелството, че не бил подписан от него. Оспорва, че дължи процесните вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение, в частност твърди, че начислените такси по Тарифата за таксите и разходите са уговаряни в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва дължимостта на претендираната неустойка, като излага, че тя по характера си представлява скрита такса, която трябвало да бъде включена в ГПР. Възразява с твърдения, че последният бил нищожен, поради това, че многократно надвишавал размера на законната лихва, което от своя страна противоречало на закона. Излага доводи за противоречие на процесния договор с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Оспорва, че усвоил процесната кредитна сума по банковата си сметка в деня на подписване на договора за кредит. Твърди, че като не били посочени разходите, които влизали в абсолютната стойност на ГПР от 48,5 % , се стигнало до неяснота относно определянето му и невъзможност да се прецени дали съответства на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

По исковете за главница и възнаградителна лихва с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия, в това число и валидно уговорена клауза за дължимост на възнаградителна лихва и нейният размер, както и валидно обвързване за 3 дължимост на такси, съгласно Тарифата за таксите и разходите на кредитодателя; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ валидно прехвърляне на вземанията по договор за цесия между стария и новия кредитор и надлежно уведомяване на длъжника за извършване на цесията.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. 99 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/ наличие на валидно облигационно отношение по договор за паричен заем; 2/ уговорена клауза за неустойка, която не противоречи на добросъвестността и справедливостта, не създава явно неравновесие на правата на страните по договора, респективно – уговорена е индивидуално между страните – основания за нищожност, за чието наличие съдът следи служебно; 3/ настъпване на предпоставките за начисляване на неустойката, предвидени в договора за кредит; 4/ размера на договорената неустойка.

При доказване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за заплащане на неустойка.

По иска за мораторна лихва с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава (настъпване на падежа при срочни задължения или изпращане на покана, получена от длъжника за изпълнение на задължението – при безсрочни задължения) и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2026 г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

УВЕДОМЯВА страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 74274/28.02.2025 г., в частта, относно претенцията за неустойка в размер на 174,97 евро, като нередовна.

УКАЗВА на ищеца, в 1-седмичен срок от съобщението, с писмена 4 молба с препис за насрещната страна, да уточни претенцията си, като посочи:

- за неизпълнението на какво задължение е начислена неустойката в размер на 174,97 евро, на какво основание е начислена и как е формирана.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба подлежи на връщане в посочената част.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 50347/2023 по описа на Софийски районен съд, 71 състав – за послужване.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи както следва: 1 / Какъв е размерът на отпуснатия заем по сключения между цедента и ответника Договор за потребителски кредит № *г., кога е и как е усвоен кредитът?; 2/ Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, застрахователни премии, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника/?; 3/ Какъв е размерът на годишния процент на разходите по кредита, ако при изчисляването му се включи и неустойката в размер на 174,97 евро и включена ли е последната при определяне на ГПР? 4/ Има ли извършени, кога и в какъв размер, плащания, отнесени за погасяване на кредита?

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за изготвянето на ССчЕ в размер на 250 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

Да се уведоми вещото лице за поставената задача след представяне на платежен документ за внесен депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.