Решение № 524 от 08.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№524 гр.Пловдив, 24.03.2020г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ при секретаря: МАГДАЛЕНА ТРАЙКОВА като разгледа АНД № 8189/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-6207-000858 от 15.11.2017г., издадено от А.Ч.Д., на длъжност ** РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.П.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, с посочен съдебен адрес *** – партер,

1.на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е

Незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че наказателното постановление най-вероятно е антидатирано, доколкото от издаването до връчването му са изминали две години, адреса на жалбоподателя в с.**е на по-малко от 12 км. от РУ – с.Труд, абсурдно е срока на връчване да е повече от две години, в този смисъл – логично е да се приеме, че наказателното постановление е издадено след срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочва, че описателната част на АУАН и на наказателното постановление не съответстват на законовото изискване, като в АУАН е посочено, че процесното МПС не е регистрирано в срок, докато в наказателното постановление е записано, че същото по надлежния ред. Още посочва, че нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е бланкетна и следва да бъде указано кой е надлежния ред за регистрация на МПС. Отделно от последното сочи, че макар формално да осъществява признаците на претендираното нарушение, то същото деяние е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, поради което и са налице основанията на прилагане реда на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл поддържа, че управлението на МПС от с.**до гр.** е било с цел спешно закупуване на лекарства, което е наложило използването на автомобила, липсва аптека в селото, жалбоподателят е съдействал на контролните органи и веднага е спрял, сочат се характеристични данни за жалбоподателя – бил е **. Още сочи, че при евентуално налагане на глоба по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.345, ал.2 от НК не би се стигнало до лишаване от правоуправление, както в настоящия случай, поради което и за жалбоподателя би било по-благоприятно реализиране на отговорност по реда на чл.78а от НК. Взема становище, че в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП са предвидени наказания за две отделни нарушения – за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, от направеното описание в наказателното постановление не става ясно при коя от двете хипотези е наказан жалбоподателя.

Относно нарушението по чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата сочи, че не е описано кога НП № 16-1030-002920 е влязло в сила, което е съществено нарушение на процесуалните правила, още не е посочена дата или издаващ орган на същото. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Б. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени сторените разноски, съгласно представения договор за правна помощ.

Ответната страна – РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, не взема станощие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 26.11.2019г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 03.12.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.07.2017г., около 20:30 часа, в с.Голам Чардак, обл.Пловдив, свидетелят Т. Х. Г., в качеството му на **в РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив, осъществявал дейност по контрол на движението, когато забелязал по ул.„Христо Ботев“ на същото село – път, отворен за обществено ползване, движещ се лек автомобил „Рено“ с рег.№ **. Свидетелят Г. спрял за проверка същия автомобил и установил, че последното МПС било управлявано от жалбоподателя П.П.Т., както и че за МПС с рег.№ ** било издадено „Разрешение за временно движение“ № **, валидно до 01.07.2015г.. Също така свидетелят Г. констатирал, че спрямо жалбоподателят Т. било издадено НП № 16-1030-002920, което не било платено в срок.

С оглед на горното, на място свидетелят Г. съставил

АУАН с бланков № 097575 от 15.07.2017г. срещу П.П.Т., за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т. Х. Г..

Последният не помни конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид изтеклото време до разпита на същия – повече от две и обстоятелството, че същият работи като мл.автоконтрольор, съответно – логично е, че същият всекидневно извършва дейност свързана с проверки водачи на МПС, поради което е нормално да не помни конкретен случай от преди години. Въпреки горното, свидетелят Г. изцяло поддържа посоченото в АУАН, след предявяване на същия, както и описва начина, по който се констатират горните нарушения. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетеля З.К.Б., която също сочи, че на описаното време и място жалбоподателят Т. е управлявал същото МПС, като сочи причините за последното. В този смисъл показанията на свидетеля Б. изцяло кореспондират с тези на свидетеля Г. и от същите се установява както описаната фактическа обстановка, така и характеристични данни за жалбоподателя.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая противното не се установява, напротив – от вече коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната фактическа обстановка.

По същество описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не е спорна между страните.

I. За нарушението на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което П.П.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на 15.07.2017г., около 20:30 часа, в с.Голам

Чардак, обл.Пловдив, по ул.„Христо Ботев“, по път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – лек автомобил „Рено“ с рег.№ **, което не е регистрирано – за същото било издадено „Разрешение за временно движение“ № **, валидно до 01.07.2015г..

В случая безспорно се установяват всички елементи от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, а именно – както че жалбоподателят е управлявал МПС с рег.№ ** така и че към 15.07.2017г. същото не е било регистрирано, защото „Разрешение за временно движение“ № ** било валидно до 01.07.2015г..

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление най-вероятно е антидатирано, доколкото от издаването до връчването му са изминали две години, адреса на жалбоподателя в с.**е на по-малко от 12 км. от РУ – с.Труд, абсурдно е срока на връчване да е повече от две години, в този смисъл – логично е да се приеме, че наказателното постановление е издадено след срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.. Следва да се посочи, че наказателно постановление № 17-6207-000858 от 15.11.2017г. съставлява официален документ, издаден от компетентен орган и по предвидения за това ред, като оспорване авторство, дата, място, и т.н. на издаване на същия не може да бъде направено само въз основа аргумент от „житейската логика“, още повече когато последният по същество е безсъдържателен, доколкото ясно е, че успешното връчване препис от наказателното постановление на жалбоподателя зависи не от километровото разстояния от дома му до от РУ – с.Труд, а от възможността същия да бъде намерен на адреса си. При това прави впечатление, че в АУАН с бланков № 097575 от 15.07.2017г. жалбоподателят Т. е посочил актуален адрес, на който може да бъде намерен в гр.С., а не в в с.**.

Също така като неоснователно следва да се прецени и възражението, че описателната част на АУАН и на наказателното постановление не съответстват на законовото изискване, като в АУАН е посочено, че процесното МПС не е регистрирано в срок, докато в наказателното постановление е записано, че същото по надлежния ред. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, от обективна страна е описана напълно идентична фактическа обстановка, а именно – че лек автомобил „Рено“ с рег.№ ** не е регистрирано в срок, защото „Разрешение за временно движение“ № ** е валидно до 01.07.2015г.. Както вече бе посочено – фактът, че лек автомобил „Рено“ с рег.№ ** не е регистриран в срок очевидно сочи, че същият не е регистриран, поради което не е налице нито несъответствие между описаното в АУАН и наказателното постановление, нито несъответствие между същите два акта и посочената като нарушена законова разпоредба.