Решение № 2950 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2950 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330106802 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба о т “Терма Експерт Плюс” ООД срещу „******** и Син-ДС“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, представляваща незаплатено възнаграждението по договор за изработка, за което е издадена фактура № 6833 от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.05.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че през 2020 г. ответното дружество е поискало от ищеца да му изготви оферта за изграждане на отоплителна инсталация. На 15.09.2020 г. ищеца изпратил подробна оферта на ответник, съгласно която общо дължимата сума за исканата изработка е 32 603.38 лева, която оферта последният приел. Страните се съгласили сумата да бъде заплатена на няколко вноски. Било уговорено ищецът да издаде две фактури за авансово плащане по договора една на стойност 15 000 лева, която ответникът заплатил и една на стойност 10 000 лева, по процесната фактура, която ответникът изрично отказал да заплати. Била издадена и трета фактура за сума от 6525 лева, която ответникът също заплатил. Твърди се, че ищецът изпълнил задълженията си да достави и монтира материали за отоплителната инсталация, като ответникът приел работата без възражения. С оглед изложеното счита, че неоснователно ответникът незаплаща сумата от 10000 лева и дължи същата. Доколкото ответникът отказва да изпълни доброволно, се поражда интересът у ищеца да търси вземането си по съдебен път. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва между страните да е сключван договор за изработка.

Оспорва ответникът да е иска от ищеца да му бъде изпратена твърдяната от ищеца оферта, както и такава да му е изпращана от ищеца да електронната поща. Оспорва се извършените от ответника плащания да са по твърдения от ищеца договор. Оспорва ответникът да има обект, в който да са монтирани твърдените от ищеца съоръжения. Иска се отхвърлена на 1 иска и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, че е изпълнил възложената му работа, че работата е приета от страна на ответника, размера на дължимото възнаграждение, падеж на вземането, размера на обезщетението за забава. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното следва да докаже, че е платил възнаграждението за извършената работа.

С Определение от 18.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът е извършил плащане в полза на ищеца по фактура № 6606 от 12.01.2021 г. на стойност 6525 лева на дата 18.01.2021 г., както и че е платил на ищеца сума в размер на 15 000 лева по фактура № 6740 от 19.07.2021 г. с дата на плащане 26.07.2021 г.

Спорно между страните е сключен ли е договор за изработка, за което е издадена фактура № 6833 от 16.11.2021 г. на стойност 10 000 лева.

За установяване на договорните правоотношения между страните на ищеца е допусната Съдебно-счетоводна експертиза /л.72/, от която се установява, че процесната фактура № 6833 от 16.11.2021 г. на стойност 10 000 лева е осчетоводена и при ищеца и при ответника в месец ноември на 2021 г. Фактурата е включена в дневниците за продажби по ДДС на ищеца и в дневниците за покупки по ДДС на ответника за месец ноември 2021 г., като последният е ползвал данъчен кредит. Вещото лице установява, че процесната фактура е включена в дневниците за покупки по ДДС на ответника със знак минус, което значело, че е сторнирана в период декември 2021 г. и е възстановен ползвания данъчен кредит. След сторниране на фактурата, в счетоводството на ответника е отразено, че няма задължение към ищеца.

Съдът кредитира експертизата като компетентно и обективно изготвено, основано на професионалния опит и знания на вещото лице.

По повод разпита на вещото лице в о.с.з. от 25.01.2023 г. /л.80/, в който вещото лице заявява, че фактурата е неправилно сторнирана, доколкото не е уведомен за това ищецът и не е издадено кредитно известие, на ищеца е допуснат свидетел при режим на довеждане – счетоводителя, сторнирал фактурата.

От разпита на свидетеля В. К. Г. /протокол от о.с.з от 22.03.2023 г. л.90/ счетоводител при ответника, се установява, че процесната фактура е постъпила направо в счетоводството на ответника, което е с изнесена дейност, извън адресът им на управление и била осчетоводена с ноемврийско ДДС. Впоследствие свидетелката разбрала, че по повод тази фактура, няма авансово плащане, няма сключен договор между страните и е погрешно осчетоводена и неправилно е ползвал данъчен кредит по нея, поради което фактурата е сторнирана и е възстановен ползвания данъчен кредит. Свидетелката установява, че за сторнирането на фактурата не е уведомявала ищеца.

Преценени по реда на чл.175 ГПК, с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля, съдът кредитира показанията на същия, като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.

Това е така, доколкото видно от съдържанието на процесната фактура № 6833 от 16.11.2021 г. на стойност 10 000 лева /л.19/, в графа „Вид стока/услуга“ е записано „Аванс ОИ“.

По смисъла на разпоредбата на чл. 131, ал.1 ЗДДС фактура се издава след като бъде извършена дадена услуга или доставена дадена стока, тоест при настъпило данъчно събитие.

2

Съгласно посочената разпоредба фактура се издава и преди да е настъпило данъчното събитие, при извършено авансова плащане – плащане преди извършване на услугата или доставката на стоката. В този смисъл са и разпоредбите на чл.151в, ал.5 и чл. 151 г, ал.5 ЗДДС.

Предвид посочените разпоредби, издадената от ищеца фактура с основание „Аванс ОИ“, предполага, че сумата по фактурата е заплатена преди да е предоставена услугата.

В случая и двете страни оспорват да е извършено авансово плащане по фактурата, поради което показанията на свидетелката В. К. Г., че е анулирала фактурата, поради липса на авансово плащане се явяват подкрепени от представените от ищеца писмени доказателства, отнесени и към съответните приложими правни норми за издаване на фактура при аванс.

Действително в чл.113, ал.2 ЗДДС е предвидено, че при авансово плащане фактурата се издава не по-късно от 5 дни след плащането, като не е посочено изрично, кой е найранният момент за това. Тълкувайки посочената разпоредба съдът приема, че това е моментът на самото плащане.

В случая с извършеното сторниране на фактурата за аванс /отстраняване на грешка при счетоводно записване/ и премахването й от дневниците за покупки и с връщането на ползвания данъчен кредит за нея, ответникът не е приел фактурата, както и че дължи плащане по нея или да е извършил такова. Сторнирането е извършено в кратък срок след осчетоводяване на фактурата, а именно в рамките на следващия месец и още следващия месец е възстановен ползвания данъчен кредит, доколкото е неправомерно ползват, предвид липсата на авансово плащане.

Действително, съдът приема, тълкувайки разпоредбите на ЗДДС, че в същия, както и в Закона за счетоводството или в друг закон, не е предвиден ред за сторниране на погрешно осчетоводена фактура. В чл.116 ЗДДС е предвиден ред за анулиране на сгрешена фактура, при което след анулирането се съставя нова фактура, което се извършва от издателя на същата, на когото се връща оригинала на фактурата и издава кредитно известие или се съставя Протокол по чл.117 ЗДДС. Цитираната разпоредба не е относима в случаите, в които получателят на услугата или стоката, тоест получателят на фактурата, счита че погрешно е осчетоводил дадена фактура, доколкото той не може да я анулира по смисъла на закона.

Анулирането на фактурата, за което говори и вещото лице П. при разпита си в открито съдебно заседание, предполага съгласие на издателя й, при което той следва да издаде кредитно известие, какъвто не е случая със сторнирането на фактурата от ответника, с което действие той оспорва самото й издаване и обективираното в нея.

С оглед изложеното, макар и първоначално фактурата да е осчетоводена, да е включена в дневниците за покупки и да е ползван за нея данъчен кредит, което обстоятелство, в съдебната практика, се приема като признание на задължението и наличието на договорно правоотношение, което обективира фактурата, то с извършеното от ответника сторниране, непосредствено след осчетоводяване, същият се е противопоставил на обективираното във фактурата и не го приел.

Още повече самата фактура е за аванс, а не за извършена конкретно услуга. В тази връзка и ищецът не доказа какви са били конкретните уговорки между страните и какъв конкретно договор са сключили и какво е включено в доставка и монтаж на отоплителна инсталация. Не се установи, че ответникът се е съгласил ищецът да изгради отоплителна инсталация, която да включва всички посочени в исковата молба компоненти.

От Съдебно-техническата експертиза /л.100/ не се установи твърдението на ищеца, че е изпратил на ответника „Оферта за изграждане на инсталация“, в която са посочени компонентите на отоплителната инсталация /л.15/. Вещото лице установява, че нито от електронната поща на ищеца е изпращана такава оферта към ответника, нито пък ответникът, чрез своята електронна поща е получил същата.

Не се установява на база какви уговорки между страните са издадени предходните фактури с № 6606 от 12.01.2021 г. на стойност 6525 лева и фактура с № 6740 от 19.07.2021 3 на стойност 15 000 лева. След като ответникът е платил същите, той ги признава, но тези фактури не могат да бъдат обвързани с процесната такава, като се приеме, че след като има плащане по тях то е налице договорно правоотношение и по отношение на процесната фактура. Това е така, доколкото не се установява за каква конкретно услуга и каква част от офертата е приел ответникът.

Наред с това от показанията на свидетеля А. Н. М. /протокол от о.с.з. от 22.03.2023 г. л.88/, не се установява, че същият е работил на обект на ответника, в който е изграждал отоплителна инсталация. Свидетелят установява, че е бил изпратен от неговия работодател „Терма експерт плюс“ ООД за изграждане на отоплителна инсталация в гр. *************, като този обект по никакъв начин свидетеля не свързва с ответника.

Още повече в представените от ищеца фактура не е посочено в кой обект и къде е изграждана отоплителната инсталация.

Предвид всичко изложено ищецът не доказа наличие на договорно правоотношение със съдържанието посочено в исковата молба, както и че е извършил уговорена с ответника услуга, поради което искът като неоснователен ще се отхвърли.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно искане в тази насока, представен е списък по чл.80 ГПК. Ответникът доказа следните разноски: 1200 лева - платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на който е представено платежно нареждане /л.59/, както и сумата в размер на 180 лева – допълнително адвокатско възнаграждение за трето подред съдебно заседание. Не са представени доказателства за платено допълнително възнаграждение в размер на 180 лева за четвърто съдебно заседание. По отношение на искането за присъждане на разноски в обезпечителното производство в размер на 360 лева, видно от кориците на обезпечителното производство в него липсват доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие и заплащане на адвокатско възнаграждение за обезпечителното. Такива са представени едва в настоящото производство, поради което не следва да се присъждат, доколкото не са представени своевременно в рамките на производството, за което се отнасят, макар и да се присъждат в настоящото такова. Общо разноски за ищеца ответника, които ще му се присъдят, на основание чл.78, ал.3 ГПК, са в размер на 1380 лева.