Решение № 982 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20241100900766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба, подадена от името на „Е.В.Р.“ ООД срещу отказ №20240401183124/03.04.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление №20240401183124/03.04.2024г. за вписване на промени по партидата на „Е.В.Р.“ ЕООД в търговския регистър, произтичащи от решения от 27.03.2024г. на едноличния собственик на капитала на дружеството („Д.Е.К.“ ЕООД) за увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 лв. на 300 000 лв. чрез приемане на М. Д. М. за съдружник, който записва дял с равностойност 295 000 лв., както и от решения от 27.03.2024г., приети от „Д.Е.К.“ ЕООД и М.

Д. М. като съдружници в дружеството за смяна на управителя му и приемане на нов дружествен договор.

Отказът е мотивиран с наличието на вписан запор върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала на „Е.В.Р.“ ЕООД, който съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК препятства приемането на валидни решения от едноличния собственик, които променят запорираното имущество, в това число решения за увеличаване на капитала му чрез приемане на нов съдружник в дружеството, респективно вписването на последиците от тези решения в търговския регистър.

Възраженията в жалбата са, че увеличаването на капитала на дружеството чрез записване на дялове от нов съдружник не нарушава забраната на чл. 451, ал. 1 ГПК, тъй като не накърнява възможността на кредитора с вписан запор да удовлетвори вземането си от равностойността на запорирания дружествен дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, освен това дружеството не е длъжник по вземането, за чието обезпечаване е наложен запорът, а единствената забрана за самото дружество, произтичаща от вписания запор, представлява забраната за плащания към съдружника със запориран дружествен дял.

Жалбата е неоснователна.

Преди подаване на процесното заявление по партидата на „Е.В.Р.“ ЕООД в търговския регистър е вписан запор върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала му - 1

„Д.Е.К.“ ЕООД, а последиците от този запор, с който изпълнението на вземания срещу „Д.Е.К.“ ЕООД е насочено върху всички дялове от капитала на „Е.В.Р.“ ЕООД, включват право на кредитора да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, респективно задължение на дружество да обезпечи удовлетворяване на вземането на кредитора по посочения ред. (чрез доброволно плащане на пълния размер на вземането или чрез удовлетворяването му от имуществото по чл. 271 ТЗ, останало след удовлетворяване на кредиторите на самото дружество в производството по принудителна ликвидация след уважен конститутивен иск по чл. 517 ГПК).

Подобни права на кредитора, респективно задължения за дружеството с ограничена отговорност възникват в хипотезите на вписан запор върху дружествен дял на съдружник в дружеството, но съдържанието на тези права и задължения (разяснени в т. 7.2 от мотивите към тълкувателно решение №1 от 31.05.2023г. по тълк.д. №1/2020г. на ВКС, ОСТК) е различно от хипотезите на вписан запор върху дела на едноличен собственик на капитала на дружеството, тъй като регламентираният в чл. 517, ал. 3 ГПК и чл. 231, ал. 3 и 4 ДОПК ред за принудително изпълнение върху част от дяловете в дружество с ограничена отговорност включва прекратяване на участието на съдружника в дружеството, респективно определяне на равностойността на дружествения му дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ (разпоредба, която е поначало неприложима в случаите, при които капиталът на дружеството се притежава от едно лице), включително възможност за освобождаване на дружеството от задълженията, произтичащи от вписания запор, чрез плащане на кредитора на равностойността на запорирания дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 517, ал. 3 ГПК и чл. 231, ал. 4 ДОПК - възможност, която не е предвидена в хипотезите на чл. 517, ал. 4 ГПК при наложен запор върху всички дялове в дружеството, при които дружеството може да се освободи от задълженията, произтичащи от запора, за да избегне принудителната ликвидация, само при изплащане на пълния размер на вземането, за чието обезпечаване и изпълнение е наложен запорът.

Ето защо в случаи като процесния, при които е вписан запор върху дружествения дял на едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, едноличният собственик няма правомощия да приема решения за увеличаване на капитала на дружеството чрез записване на дялове от нови съдружници, тъй като подобни решения на длъжника по обезпеченото със запора вземане в пряко противоречие със забраната на чл. 451, ал. 1, пр. 2 ГПК ще имат за последица промяна на възникналото от вписания запор право на кредитора на принудително удовлетворяване на вземането му по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК.

По изложените съображения обжалваният отказ е постановен в правилно приложение на чл.

24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а жалбата срещу него подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от името на „Е.В.Р.“ ООД срещу отказ №20240401183124/03.04.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3