Решение № 2650 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330105929 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. Д. П. и А.

М. П., чрез пълномощник – адв. С. М., против Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. П., ул. "С." №..., представлявана от управителя Т.З.П.-М., с която се предявява иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 2 и т. 3, взети с протокол от 30.01.2024 г. от общото събрание на ответната ЕС.

В исковата молба се излагат съображения, че ищците са собственици на недвижим имот – апартамент "*", разположен на ет. * в сграда с адрес: гр. П., ул. "С." №..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Посочва се, че на 30.01.2024 г. било проведено общо събрание на етажните собственици, на което били взети решения за избор на управител или управителен съвет на ЕС /по т. 1/, за определяне на размера на месечните вноски на етажните собственици за управление и поддържане на ЕС /по т. 2/, както и за монтиране на охранителни камери в сградата на ЕС /по т. 3/.

Поддържа се, че при свикването и провеждането на ОС на ЕС не са били спазени законовите изисквания, като са нарушени разпоредбите на чл. 12, ал. 3 и ал. 4, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС. Навеждат се доводи, че взетото решение по т. 1 от протокола било незаконосъобразно, 1 като противоречащо на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС. На следващо място се твърди, че решението по т. 2 нарушавало разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, а това по т. 3 представлявало „злоупотреба с право“ и за приемането му липсвал необходимия кворум. По изложените съображения се претендира за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответната Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. П., ул. "С." №..., чрез Т.З.П.-М. като председател на Управителния съвет на ЕС, с който оспорва предявения иск. Посочва се, че покана за свикване на общо събрание на ЕС и протокол от общото събрание на ЕС са били поставени на видно и общодостъпно място на входа на сградата в предвидения от закона срок.

Заявява се, че посочените документи са своевременно изпратени на мобилния телефон на ищцата З. Д. П. посредством съобщения в системата „Вайбър“.

Ответната страна счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли за неговото отхвърляне. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Искът за отмяна на решение на ОС на ЕС е конститутивен, като неговият предмет е субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е предвиден 30-дневен преклузивен срок за предявяване на иска от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно тази разпоредба председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 /7-дневен срок от провеждане на събранието/ поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е 2 посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.

От събраните по делото доказателства се установява, че общото събрание на етажната собственост, на което са взети оспорените решения, е проведено на 30.01.2024 г. По делото не са представени доказателства за поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата на ЕС на съобщение за изготвяне на протокола от проведеното общо събрание. Това води до извод, че липсва надлежно удостоверяване на обстоятелството по чл.

16, ал. 7 ЗУЕС относно уведомяване на етажните собственици, че протоколът е изготвен, от която дата да тече и срокът за оспорване на взетите на събранието решение. При това положение като начален момент на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС следва да се приеме посочената от ищците дата – 29.02.2024 г., на която на електронната си поща са получили незаверено копие /снимка/ на протокола от общото събрание. Доколкото исковата молба е подадена в съда на 01.04.2024 г., съобразно правилата на чл.

60, ал. 5, вр. ал. 6 ГПК следва, че е спазен предвидения в закона 30-дневен срок за предявяване на иска. Наред с това ищците се легитимират като етажни собственици, видно от приложения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **********. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е процесуално допустим, поради което следва да се разгледа по същество.

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищците в искова молба основания за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание.

По отношение на наведените от ищците доводи, че общото събрание на ЕС е свикано в нарушение на изискванията, регламентирани в ЗУЕС, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗУЕС регламентира, че инициативата за свикване на общо събрание принадлежи на управителния съвет (управителя) или контролния съвет най-малко един път годишно, а в ал. 2 е предвидено, че може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 % ид. части от общите части на сградата. Писменото искане се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен 3 срок от получаването му /ал. 3/, а ако не стори това общото събрание се свиква от собствениците с най-малко 20 % ид. части от общите части на сградата по реда, предвиден в ЗУЕС /ал. 4/.

В представената по делото покана за провеждане на общо събрание е посочено, че същото е свикано на основание чл. 12, ал. 2 ЗУЕС. Поканата е подписана от свикващите събранието 5-ма етажни собственици. По делото не са ангажирани доказателства за отправено писмено искане до управителя/управителния съвет, както и липсват данни за неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 3 ЗУЕС за свикване на общо събрание в 10-дневен срок от получаване на искането. Наред с това на са представени документи за собственост или други писмени доказателства, от които да е видно, че лицата, изготвили поканата за свикване на ОС на ЕС, притежават 20 % или повече идеални части от общите части в сградата, като дори не е направено отбелязване на това обстоятелство. При това положение съдът не може да извърши надлежна проверка дали процесното ОС е свикано от лица, оправомощени за това съобразно чл. 12, ал. 4, вр. ал. 2 ЗУЕС.

На следващо място, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не покъсно от 7 дни преди датата на събранието, като датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. В настоящия случай върху представената по делото покана липсва направено отбелязване за датата и часа на поставянето й. От ответната страна е представен нарочен протокол, удостоверяващ поставянето на поканата за свикване на ОС на ЕС на видно и общодостъпно място, но това не санира допуснатото нарушение за посочване на датата и часа на поставянето върху самата покана. При това положение съдът намира, че не са спазени императивните правила за свикване на общото събрание на етажната собственост, което е самостоятелно основание за отмяна на взетите решения като незаконосъобразни.

Относно провеждането на общото събрание, съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът, който удостоверява начина, по който е протекло събранието, следва да съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са 4 гласували лицата - „за“, „против“ или „въздържал се“, опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В случая към исковата молба е приложен протокол от процесното ОС на ЕС, за който се твърди, че е изпратен на електронната поща на ищците от управителя на ЕС.

От страна на ответника по делото е представен препис на протокола от ОС, заверен от управителя на ЕС, като по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК е задължен да представи протокола в оригинал. Въпреки че е разяснил предвидените в посочената разпоредба последици при непредставяне на изискания документ в оригинал, съдът е пропуснал да се произнесе с нарочно определение по приложението им, като изключи преписа от доказателствата по делото. При това положение съдът намира за необходимо да обсъди представените и от двете страни преписи на протокола от процесното ОС. Още на пръв поглед е видно, че между двата документа са налице съществени различия. Различен е броят на посочените като присъствали на събранието етажни собственици, а от там и броя на гласувалите в подкрепа на взетите решение. Наред с това в протокола, представен в препис от ответната страна, има множество ръкописно направени добавки, които липсват в приложения към исковата молба препис от протокола. В нито един от двата очевидно различаващи се преписи на протокола не е посочен размерът на притежаваните от явилите се лица идеални части от ЕС с оглед преценка за наличие на изискуемия кворум за провеждане на ОС и необходимо мнозинство за вземане на решения. Също така в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС по ясен и недвусмислен начин е регламентирано, че явилите се лица следва да удостоверят не само присъствието си на ОС, но и начина, по който са гласували, посредством полагане на подписа си в протокола или друг придружаващ го документ. Това е формата за удостоверяване от тези лица на волеизявленията им /„за“, „против“ или „въздържал се“/ по всяко от приетите на ОС решения. В случая е отбелязван единствено броят гласували „за“ приетите решение етажни собственици от общия брой присъствали на събранието, като липсва посочване кой как е гласувал. Предвид изложеното съдът намира, че са налице множество нарушения на императивните изисквания към формата и съдържанието на протокола съобразно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.

В контекста на изложените съображения съдът приема, че констатираните нарушения относно свикване и провеждане на процесното 5 общото събрание са съществени и опорочават по-нататъшните действия по гласуване на оспорените решения, поради което същите се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. При това положение настоящият съдебен състав намира за безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца за незаконосъобразност на взетите решения.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в размер на 1080 лева, от които 80 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение.