Решение № 13 от 28.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кърджали, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. А.

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. А. Въззивно гражданско дело № 20255100500239 по описа за 2025 година

С решение № 137 от 02.04.2025 г., постановено по гр. д. № 632/ 2024 г., Районен съд – Кърджали е отхвърлил предявения от Л. А. К., Р. Ш. К., С. Щ.

А. и К. Ш. К., всички от с. Б., общ. Ч., против С. Ю. М. и Н. Ю. М. иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване на установена собствеността на ищците и осъждане на ответниците да им предадат собствеността и владението на следния имот: поземлен имот с пл. сн. № 33 по кадастралния план на с. Б.-Д., общ. Ч., одобрен със Заповед № 38/20.03.1993 г., представляващ дворно място от 3270 кв. м., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда с частичен полуподземен етаж, със застроена площ 89 кв. м., състояща се от четири стаи, коридор и предверие на етажа, две стаи, коридор с кухненски кът и предверие в частичния полуподземен етаж, със застроена площ от 59 кв. м., при посочени граници, като неоснователен и недоказан. С решението си съдът е осъдил Л. А. К., Р.

Ш. К., С. Щ. А. и К. Ш. К. да заплатят на С. Ю. М. и Н. Ю. М. направените по делото разноски в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от адв. Д. В. от АК – К., в качеството на пълномощник на Л. А. К. (А. А. А.), Р. Ш. К., С. Щ. А. и К. Ш. К., като 1 неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Излагат се съображения, че процесния имот представлява земеделска земя, която подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като процедурата по възстановяването й не била приключила, поради което бил неприложим института на обстоятелствената проверка. Излагат се съображения, че собственик на процесният имот бил техния наследодател Ш. А. К., който през 1965 г. построил в имота двуетажна жилищна сграда с площ 89 кв. м. След смъртта му през ******* г. ищците продължили да обитават и ползват процесния поземлен имот до 1993 г., когато двама от тях заминали за Република Турция, а през 1990 г. други двама от наследниците също зцаминали за Република Турция. През 1998 г. в имота се самонастанил да живее с жена си техен далечен роднина на име Ю. – баща на ответниците по делото. Ако е било налице владение от страна на ответниците то било по скрит начин, като не е имало демонстриране на намерение за владение. Поддържа се също, че по делото са установени трите изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.

Въззивникът К. Ш. К., в съдебно заседание, заявява, че през 1996 г. си дошъл и видял, че състоянието на къщата било лошо. Тогава се разбрали с вуйчо му Ю. и леля му С. за къщата, като уговорили и капаро от 1300 марки.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. Ю. М. и Н. Ю. М., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени искове от Л. А. К. (А. А. А.), Р. Ш. К., С.

Щ. А. и К. Ш. К. (въззивници в тази инстанция) против С. Ю. М. и Н. Ю. М., с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване собствеността на ищците – 5/8 идеална част на Л. А. К. (А. А. А.), 1/8 идеална част на Р. Ш. К., 1/8 идеална 2 част на С. Щ. А. и 1/8 идеална част на К. Ш. К., върху следните имоти: поземлен имот с пл. сн. № 33 по кадастралния план на с. Б.-Д., общ. Ч., представляващ дворно място от 3270 кв. м., при посочени граници, ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда с частичен полуподземен етаж, със застроена площ 89 кв. м., състояща се от четири стаи, коридор и предверие на етажа, две стаи, коридор с кухненски кът и предверие в частичния полуподземен етаж, със застроена площ от 59 кв. м., и осъждане на ответниците да им предадат владението.

Във връзка с така предявените искове и констатираната от въззивния съд нередовност на исковата молба, касаеща упълномощаването от Л. А. К. (А. А.

А.), С. Щ. А. и К. Ш. К. на процесуален представител, във въззивното производство, в това число в съдебно заседание на 05.11.2025 г., са представени доказателства за надлежното упълномощаване на процесуален представител.

Твърденията на ищците са, че са собственици на процесните недвижими имоти по наследство от техния наследодател Ш. А. К., който съгласно одобрен проект през 1965 г. построил двуетажна масивна къща върху поземления имот.

Твърдят също, че през 2018 г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на процесните имоти по давност без да е било налице осъществено от тях владение повече от десет години.

Ответниците С. Ю. М. и Н. Ю. М. (въззиваеми) не оспорват, че жилищната сграда е построена през 60-те години от наследодателя на ищците, но твърдят, че през 1995 – 1996 г. са закупили чрез баща им Ю. процесната къща, ведно с дворното място, от ищците за сумата от 2 000 марки. Оттогава и понастоящем имотът се обитава от баща им Ю. и съпругата му, както и от болния им брат М., като същите владеят имота именно за ответниците.

Твърдят също, че след покупката на имота бил извършен основен ремонт на покрива на сградата, изградзено било ново стълбище за второ ниво на сградата, изградена била баня, нова електроинсталация, сменени били интериорните врати, поставена е била теракота, като всичко било заплащано от отметниците. Твърдят, че от покупката и до сега владеят имота чрез родителите си в продължение на повече от 28 години необезпокоявано и са го придобили по давност.

Не е спорно и се установява по делото, че ищците Л. А. К. (А. А. А.), Р.

3

Ш. К., С. Щ. А. и К. Ш. К. (въззивници в тази инстанция), са наследници на Ш. А. К., починал на ********** г.,като първата от тях е негова съпруга, а останалите са негови деца.

Не се спори също така, че процесната сграда, представляваща едноетажна масивна жилищна сграда с частичен полуподземен етаж, е построена в имота от наследодателя на ищците Ш. А. К. въз основа на одобрен на 16.03.1965 г. от главния архитект на община Ч. архитуктурен проект, както и че съгласно действащия кадастрално – регулационен план на с. Б. – Д., общ.

Ч., одобрен със заповед № 38 от 20.03.1993 г., поземлен имот с пл. сн. № 33, застроен с едноетажна масивна жилищна сграда с частичен полуподземен етаж, е бил записан в разписния лист при изработването на плана на името на ищцата А. А. А.. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение от община Ч., разписен лист към плана на с. Б. – Д., копия от архитектурен проект на жилищна сграда на Ш. А.

К., както и от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза.

Установява се също така, че на 20.03.2018 г., с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № **, том *, рег. № ****, дело № ****** г. по описа на нотариус № ****, ответниците (въззиваеми) С. Ю. М. и Н. Ю. М. са признати за собственици по давностно владение на процесния поземлен имот с пл. сн. № 33 по плана на с. Б. – Д., представляващ дворно място от 3270 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с частичен полуподземен етаж.

При така установените обстоятелства, спорно по делото е придобили ли са ответниците в първоинстанционното производство (въззиваеми в настоящото) по давност процесния поземлен имот, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с частичен полуподземен етаж, въз основа на осъществено от тях непрекъснато владение от 1995-1996 година.

По искане на ищците по делото са разпитани като свидетели А. Д. Р., Х.

Е. М. и Е. Я. Х..

Свидетелят А. Д. Р. установява, че процесната къща била строен през 1965 г. от наследодателя на ищците, като след неговата смърт в нея останали да живеят ищците – майката Л. и децата й. През 1992/93 г. ищцата Л. и децата й заминали да живеят в Република Турция, като в къщата се настанил да 4 живее бащата на ответниците – Ю., който направил вътрешен ремонт – фаянс, ремонт в стаите. Откакто Ю. се е настанил в къщата свидетелят не е виждал друг да влиза в къщата като собственик. Децата на наследодателя Ш. идвали в с. Б., но не отсядали в къщата, а в други села.

Свидетелят Х. Е. М. (съсед) установява, че ищцата Л. и децата й заминали за Република Турция през 1992/93 г., а през 1995/96 г. в къщата се настанил Ю. (бащата на ответниците) и оттогава живее там заедно с малкия му син М.. Н. и С. (въззиваеамите) идвали, почиствали, , готвели, перяли и си отивали, не живели постоянно в къщата, тъй като си имали семейства. След като Ю. и синът му се настанили в къщата сложили щори на прозорците, варосали, покрили тераса, имало и сложена дограма. Когато ищците си идвали от Турция идвали на гости, но свидетелят не ги е виждал да спят в къщата.

Разпитаният по делото свидетел Е. Я. Х. установява, че в къщата живели Л. и децата й (въззивници), след което заминали за Република Турция, като в къщата се нанесъл Ю. (бащата на въззиваемите). Свидетелят виждал дъщерите на Ю. (въззиваеми) няколко пъти там.

По делото е разпитан като свидетел Т. Ю. К. – брат на ответниците в първоинстанционното производство, който сочи, че до 1995 г. той и семейството му живели в една къща, четири човека в стая. Ищците Л. и К. им казали, че ще продават къщата, защото искали да си купят къща в Република Турция, като цената била около 2000 марки. Сочи, че тогава ищците се изселили и не се върнали изобщо, като само веднъж дошли в къщата, на погребението на майката на свидетеля – през****** г. Сочи, че били четирима братя и две сестри, като баща им купил процесната къща за сестрите му Н. и С. (въззиваеми). В къщата, която купили от ищцата Л. живеели бащата и помалкия брат на свидетеля. Сестрите му Н. и С. ходели там всяка седмица, чистели и се грижели за М. (по-малкия им брат). Направили ПВЦ, плочки, бани, покрива на къщата, прекарали вода с нова система, като тези ремонти били заплащани от сестрите му – въззиваемите по делото. Твърди, че е присъствал когато баща му давал на ищците пари за къщата, като присъствали свидетелят, неговата майка, ищците Л. и К. и снаха им К. Твърди, че след това ищците не са идвали никога, само веднъж дошли при комшиите на гости и останали там да спят.

Разпитаният по делото свидетел Р. Ю. Д. сочи, че Ю. (бащата на 5 ответниците) е купил процесната къща преди 30 години от К. (ищец по делото) и оттогава единствено той живее в нея. Знаел това от Ю., който му казал, че е купил къщата. Ю. броял пари – марки, и ги дал на собственика.

Преди Ю. в къщата живеело семейството на Л., но те отишли в Турция.

От назначената пред първоинстанционния съд съдебно – техническа ексспертиза се установява, че прозоречната дограма на къщата е частично подменена с нова, по някой от прозорците са монтирани външни ролетни щори, на втория етаж са подменени 2 броя вътрешни интериорни врати, на полуподземния етаж, във входното антре и в коридора са залепени фаянсови плочки по стените и по пода, по тавана на втория етаж е наредена дървена ламперия, извършен е ремонт на покрива и допълнително е покрито с покрив външното стълбище.

От разпитаните по делото свидетели, в това число и от посочените от ищците (въззивници) такива, се установява, че през 1992/1993 година ищците са напуснали Република България, респективно – процесните дворно място и къща, и са заминали да живеят в Република Турция, като през 1995/1996 г. в къщата се настанил да живее Ю. (бащата на ответниците) и оттогава живее там заедно с малкия му син М.. През този период прозоречната дограма на къщата е била частично подменена с нова, по някой от прозорците са бил монтирани външни ролетни щори, на втория етаж са били подменени 2 броя вътрешни интериорни врати, на полуподземния етаж, във входното антре и в коридора са били залепени фаянсови плочки по стените и по пода, по тавана на втория етаж е била наредена дървена ламперия, извършен е бил ремонт на покрива и допълнително е покрито с покрив външното стълбище. В тази връзка, разпитаният по делото свидетел Т. Ю. К. сочи, че тези ремонти са били заплащани от сестрите му – въззиваемите по делото, за които била купена къщата. Същите ходели там всяка седмица, чистели и се грижели за М. (помалкия им брат).