Решение № 4670 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4670 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100508807 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „М.“ ЕООД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление за разноски № 16841 от 17.03.2023 г., изменено с постановление № 314365 от 15.05.2023 г. и ПДИ № 511/2023 г., постановени по изп.дело № 20238510400511 от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че постановлението било неправилно и незаконосъобразно защото с молбата за образуване на изп.производство били делегирани правата на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. Счита, че в тази хипотеза адв.възнаграждение не се дължи. Налице било недобросъвестно поведение на взискателя, който не бил уведомил ЧСИ за постъпването на сумите по банковата му сметка. Поради това ЧСИ продължил да проучва имущественото състояние на длъжника, както и наложил запор за вече платен дълг. Наред с това, ако ЧСИ бил уведомил взискателя за дължимите разноски, то последният нямало да ги плати при вече заплатен дълг.

1

Иска се обжалваното постановление да бъде отменено.

Постъпил е отговор от взискателя – „К.“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното постановление за разноски. Сочи, че изп.производство било образувано в рамките на работния ден на ЧСИ, който приключвал в 18 ч, а плащането от длъжника било сторено едва в 19:05 ч. Приложимо било правилото на чл.79 ГПК и дори длъжника да бил платил в рамките на срока за доброволно изпълнение, то разноските от него били дължими. Изпълнителното действие не било опорочено поради невнасяне от страна на взискателя на авансово дължимата държавна такса за него като се аргументира с чл.79, ал.2 ГПК и т.11 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че договора за правна защита и съдействие е изготвен в изискуемата се от закона писмена форма. Разноските за адв.възнаграждение били дължими като се арг. с т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; в случая договора имал характер на разписка.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя. От представения банков документ се установявало, че сумата в размер на 126 лв., дължими такси от взискателя за образуване на изп.дело и предприемане на поисканите от взискателя изп.действия била внесена на 15.02.2023 г. Сочи, че ЧСИ бил задължен да предприеме изп.действия, които му били възложени от молителя /взискател.

Намира молбата за образуване на изп.дело за редовна. Задължението на длъжника било изпълнено след образуване на изп.дело. С постановлението от 15.05.2023 г. било изменено постановлението за разноски от 17.03.2023 г. като адв.възнаграждение било сведено до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от НМРАВ, който бил минималния размер.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен на 01.06.2023 г.

Жалбата е подадена на 13.06. 2023 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

2

По основателността на жалбата:

Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 14. 02.2023 г. за събиране на сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за производството по гр.д.№ 59681 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 128 състав и 325 лв.- разноски за въззивното производство по в.гр.д.№ 11789 по описа за 2021 г. на СГС.

С постановление за разноски от 14.02.2023 г./л.13 от изп.дело/ ЧСИ е определил разноските в изп.производство като по отношение на адв.възнаграждение е определена сумата в размер на 405 лв.

На 20.02.2023 г. длъжникът е изпратил по електронна поща уведомление до ЧСИ, че дължимите суми са били платени на 14.02.203 г. като е представено платежно нареждане от 14.02.2023 г. – 19:04 ч. /л.18 от изп.дело/.

С електронно писмо от 22.02.2023 г. в отговор на писмото на ЧСИ във връзка с горното плащане взискателят е потвърдил получаването на сумата от 750 лв. Но е възразил срещу вдигането на запора, тъй като плащането не погасявало задължението в пълен размер /л.19 от изп.дело/.

С ново писмо от 23.02.2023 г. взискателят е посочил, че е получил сумата в размер на 735 лв., а не 750 лв.

С молба от 02.03.2023г. длъжникът е поискал прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1, предл.3 ГПК, както и вдигане на запорите.

Представено е и извлечение относно плащането.

С електронно писмо от 06.03.2023 г. взискателят се е противопоставил молбата на длъжника за прекратяване на изп. дело да бъде уважена, тъй като плащането било настъпило след образуване на изп.дело.

На 07.03.2023 г. ЧСИ е отказал да прекрати изп.дело за което длъжника е бил уведомен на 15.04.2023 г. /л.25 от изп.дело/. По делото липсват данни този отказ да е бил обжалван от длъжника.

На 07.03.2023 г. е изготвена ПДИ с която са определени разноски в общ размер на 728,33 лв., от които 397,60 лв.- разноски по изп.производство и 330,73 лв.- по ТТЗЧСИ.

Видно от представеното изп.дело ПДИ е била връчена на 25.04.2023 г.

С постановление от 07.03.2023 г. ЧСИ е определил разноските по изп.дело като адв.възнаграждение отново е определено в размер на 405 3 лв./л.27 от изп.дело/.

С жалба от 09.05.2023 г. длъжникът е възразил по разноските в постановлението от 07.03.2023 г. и ПДИ като е изложил доводи за липсата на тяхната дължимост, тъй като плащането било извършено преди образуване на изп.дело, а освен това молбата за образуване на изп.дело била нередовна, тъй като от взискателя не били платени дължимите такси. Разноските следвало да се понесат от ЧСИ или взискателя, тъй като било извършено проучване на имуществото на длъжника след плащане на дълга. При условията на евентуалност е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Освен това липсвали данни за реално извършен разход за адв.възнаграждение, тъй като договора за правна защита и съдействие не бил „от кочан“ и не представлявал първичен счетоводен документ. Освен това в договора за правна защита и съдействие била посочена като платена сума в размер на 400 лв., а не 405 лв. каквато присъдил ЧСИ.

С обжалваното по делото постановление от 15.05.2023 г. ЧСИ е намалил размера на адв.възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., както и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 109, 85 лв./л.39 по изп.дело/.

По доводите в жалбата:

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

Действително, съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

В конкретния случай с обжалваното постановление от 15.05.2023 г.

4

ЧСИ е уважил възражението по чл.78, ал.5 ГПК на длъжника като е намалил адв.възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., която съгласно чл.10, т.1 от НМРАВ е дължима за образуване на изп.дело.

Противно на соченото от жалбоподателя, молбата за образуване на изп.дело е била редовна. На ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ са били възложени извършване на изп.действия по принудителното събиране на вземането му по издадения на 09.02.203 г. изп.лист. По арг. от чл.79, ал.2 ГПК дори да не са били внесени таксите по изпълнението от страна на взискателя, ЧСИ е бил длъжен да предприеме изп.действия, възложени му от взискателя.

В мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, сключен на 13.02.2023 г. /л.5 от изп.дело/ в чл.3 от същия е посочено, че адв.възнаграждение в размер на 400 лв. е заплатена изцяло в брой, т.е. договора има характер на разписка. При това положение „реалното“ извършване на разхода за адв.възнаграждение е доказано. В закона липсва изискване договора за защита и съдействие да е „от кочан“, както се твърди от жалбоподателя.

Налага се извод, че обжалваното постановление е правилно, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат,виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. и др.

5

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, вх.№ 64745 от 13.06.2023 г., подадена от „М.“ ЕООД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление за разноски № 16841 от 17.03.2023 г., изменено с постановление № 314365 от 15.05.2023 г. и ПДИ № 511/2023 г., постановени по изп.дело № 20238510400511 от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6