Присъда № 138 от 03.10.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 5608/2021
- Вид
- Присъда № 138
- Подписан
- 03.10.2022
- В сила
- 03.04.2023
- Състав
- АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 138/03.10.2022 г. по НЧХД № 5608/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав
Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на АТ. Г. Г., ЕГН **********, с която против Н. АТ. АТ., ЕГН **********, и А. Н...А., ЕГН **********, са повдигнати обвинения за извършено от тях престъплениe, за това, че на 16.11.2021 г., около 16:00 ч., в гр. Бургас, в кв. Долно Езерово, на ул. Алабин, подсъдимите Н. АТ. АТ. и А.
....А., и двамата в качеството си на съизвършители, причинили лека телесна повреда на АТ.
Г. Г., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото му - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимите да му заплатят сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител - адв. Б. Я. от БАК, прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че подсъдимите са извърши деянието и то е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Частният тъжител се присъединява към казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимите - адв. Н. от САК, счита, че подзащитните му следва да бъдат признати за невиновни. Прави анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият Н.А. поддържа казаното от неговия защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.
В проведеното на 03.10.2022 г. съдебно заседание съдът констатира, че подс . А. А. макар и редовно призован, н е се явява, не сочи уважителни причини за неявяването си и доколкото е била изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК, даде ход на делото с участието на неговия упълномощен защитник, тъй като са били налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК за провеждане на задочно съдебно заседание, и разгледа делото в негово отсъствие.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели, посочени от частното обвинение и от защитата, и бяха приобщени относимите и необходими писмени и веществени доказателства.
Следва да се отбележи, че не са налице предпоставки за прекратяване на делото, поради изтекли давностни срокове. На първо място, частната тъжба е подадена в предвидения 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. На второ място, с тъжбата е повдигнато обвинение за нанесена лека телесна повреда, като минималната абсолютна давност е четири години и шест месеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 от НПК и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимите А. ... А., ЕГН **********, и Н. АТ. АТ., ЕГН **********, са баща и син. И двамата живеят в гр. Бургас, в .... /л. 35 - 36/.
1
Частният тъжител А.Г., ЕГН **********, е техен съсед, живущ на същата улица .... заедно със своята майка - св. ....
Между страните имало стара вражда, като видно от представените по делото писмени доказателства /л. 59 - 61/ през 2019 г. св. ....... е била два пъти съдена за престъпление по чл.
130, ал. 1 НК - веднъж за причинена телесна повреда на покойната вече съпруга на подс. А.
А. и майка на подс. Н.А. - .... А.а, и втори път за причинена телесна повреда на А. А..
На 16.11.2021 г., в гр. Бургас, в кв. Долно Езерово, .... А.а била отвън на тротоара, пред къщата им на ул. ....а двамата подсъдими били вътре в двора на къщата. През същото това време по улицата преминавал тъжителят А.Г., който държал в дясната си ръка кофа и отивал да изхвърли боклука към намиращият се в близост казан /контейнер/ за боклук пред дом № ..., на същата улица. Съседите А.Г. и ....А.а си разменили от разстояние взаимни обидни реплики на висок тон, които били възприети и от двамата подсъдими. След като изхвърлил боклука А.Г. се върнал обратно по улицата, насочвайки се с бърза крачка към ....
А.а, която през това време все още била отвън на тротоара, пред дома си, и също държала в ръката си кофа за боклук. Двамата продължили да си разменят реплики, като тъжителят А.Г., държейки кофата за боклук, с нападателно поведение се качил на тротоара и приближил непосредствено до ....а. Стигайки до нея й нанесъл удар, в резултат на който тя залитнала настрани. След което .... А.а замахнала с кофата, която държала в ръката си, в опит да удари тъжителя Г., който се отдръпнал назад. В този момент от двора на къщата излязъл подс. Н.А. и в стремежа си да защити майка си .... А.а застанал между нея и тъжителя Г.. В този миг тъжителят Г. посегнал с лявата си ръка и ударил по главата подс.
Н.А.. Последвала взаимна размяна на удари с ръце и сборичкване между двамата мъже, след което се повалили на земята и продължили борбата. ..... А.а хвърлила кофата, която държала, по тъжителя А.Г., в опит да помогне на сина си. Свидетел на инцидента станал и подс. А.
А., който виждайки какво се случва със сина му, излязъл от двора на къщата и се опитал да му помогне, като въпреки своето здравословно състояние /л. 67-68/, се опитвал с крак да удря тъжителя А.Г. по главата и тялото, който вече бил на земята, докато подс. Н.А. бил отгоре му и го държал за ръцете. През цялото това време тъжителят бил агресивен, съпротивлявал се, опитвал се да се изплъзне и продължил да посяга, дори и след последващата намеса на техния съсед - св. Ф. В., който ги разтървал.
На следващия ден, на тъжителя Г. му било издадено медицинско удостоверение /л. 6/, от което се установява, че същият има охлузвания по крайниците - палецът на дясната ръка в областта на дисталната фаланга - дребни охлузни рани с кафеникави корици на нивото на кожата и с размери около 2х3 мм; ляв лакът - охлузна рана с кафеникава корица на нивото на кожата и размери 1х1 см; ляво коляно - охлузна рана с кафеникава корица на нивото на кожата с размери 2х2 см. При прегледа тъжителят съобщил за наличие на главоболие и болки в гърба. Други видими белези не били установени при прегледа.
На подс. Н.А. му било издадено медицинско удостоверение /л. 52 -53/, от което се установява, че същият има следните наранявания - травматичен оток в областта на горната устна в дясно; по вътрешната повърхност на горната устна рана с размер 1х1 см, с белезникава корица на нивото на кожата; отчупен режещ ръб на втори горен зъб в дясно; драскотина в областта на дясна скула с размери 5х5 мм, с отпаднала корица; в областта на десен лакът охлузна рана със забелена кожа и размери 1х1 см; по ляво коляно охлузна рана с размери 2х0.5 см, с корица под нивото на кожата, под нея други дребни охлузни рани със същата характеристика и размери по около 5х5 мм; по дясно коляно охлузна рана с корица под нивото на кожата и размери 2х1 см; счупване на короната на 11 зъб, радикс дентис 12.
По време на прегледа съобщил за болки в лявата предмишница, китката и дланта, в лявата поясна област, в гърба и гръдния кош. Други видими белези не били установени.
На ... А.а също било издадено удостоверение /л. 54 - 55/, от което се установява, че няма видими травматични увреждания. Съобщила за парене и бучене в лявото око, както и 2 за болки в дясната ръка и дясната половина на гърба.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от гласните доказателствени средства - частично от показанията на св. .... /л. 70 - гръб/, от показанията на св. Ф. В. /л. 70 - гръб - 71/, както и от обясненията на подсъдимите Н.А. и А. А. /л. 112/; от писмените доказателства - съдебномедицинските удостоверения /л.
6, л. 52 - 55/, медицинската документация /л. 50 - 51, 56 - 58/, справки за съдимост /л. 35 - 36, л. 61/, удостоверения за постоянен адрес /л. 37 - 38/, присъди /л. 59 - 60/; от вещественото доказателство - диск /л. 75/; както и от техническата експертиза, ведно с приложените снимки към нея /л. 91 - 92, 95 - 101/.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът счита, че всички свидетели добросъвестно изложиха своите показания, в които отразиха своите възприятия по отношение на обстоятелствата, свързани със случая.
От показанията на св. Ф. В. се установи, че докато е бил в двора на къщата си е чул някаква разправия /скандал/ на улицата и излязъл да види какво става. От показанията му става ясно, че действително в този момент тъжителят бил по гръб на земята, а подс. Н.А. бил върху него и му държал ръцете, като в това време подс. А. А. го удрял с крак по главата. Също от неговите показания става ясно, че дори след като ги разтървал страните продължили да си посягат.
По отношение на св. .... следва да се отбележи, че същата не е била очевидец. В една част от показанията си тази свидетелка възпроизвежда това, което и е било казано от тъжителя. Съдът не намира основания да се съмнява, че действително тъжителят е разказал това, което свидетелката възпроизвежда, но това не води до извод за достоверност на разказаното. Напротив, твърденията на тъжителя се оборват от останалия доказателствен материал. В останалата част от показанията й, съдът кредитира заявеното от нея в хода на съдебното следствие, но само относно мястото и времето на събитието, наличието на скандал между страните, както и че тъжителят е нямал синини по главата.
На следващо място, следва да се посочи, че обясненията на подсъдимите са средство за защита, но и важно доказателствено средство и няма причина съдът да не се довери на обясненията на подсъдимите в онези техни части, които се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. В случая, съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите Н. и А. А.и /л. 112/ относно случилото се. Макар и кратки по съдържание, дадените в съдебно заседание обяснения са последователни и логични, и се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Съдът счете, че няма пречка да се довери и да постави в основата на изводите си приобщения по делото видеозапис /л. 75/, върху който , съгласно заключението на вещото лице /л. 91 - 92/, няма признаци за интервенция върху видеофайла. Касае се за случайно създаден запис от камера, поставена в дома на подсъдимите, от който ясно се вижда, че нападателят в случая е самият тъжител, а не двамата подсъдими. Именно тъжителят Г. е инициирал нападението срещу .... А.а, насочвайки се с кофа в ръка към възрастната жена за да се саморазправя с нея, а след това нападението е продължило и към подс. Н.А.. Прекият нападател е тъжителят, който нанася удар на жената. Именно в резултат на това нападение идва и намесата на подс. Н.А., който застава между майка си и нападателя. След това от записа на камерата се вижда как тъжителят продължава с нападението и спрямо подс. Н.А., и го удря по главата. По повод на това повторно нападение идва и самозащитната реакция на подс. Н.А. да се отбранява и двамата се сборичкват и залитат на земята. В резултат на това, видно и от приложените по делото медицински удостоверения, подс. Н.А. и тъжителят 3 получават съответните увреждания, като много по сериозни са тези на подс. Н.А.. Видно от здравословното състояние и възрастта на подс. А. А. е напълно възможно ударите, който той е нанесъл на тъжителя да са били толкова слаби и незначителни, че да не засегнат изобщо телесната цялост на тъжителя, а да доведат само до причиняването на болка. В подкрепа на това са и показанията на св. Гочкова, която заяви пред съда, че по главата на сина й е нямал синини. Това се потвърждава и от СМУ /л. 6/, от което е видно, че тъжителят е нямал никакви увреждания по главата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.