Решение № 13180 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13180 гр. С, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110149826 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 346099/23.10.2025 г. на С. Б. Р., ЕГН **********, гр. С, ж.к. „ОК - 1“, бл. ...., вх. „В“, ет. 7, ап.19, чрез адвокат Ю. Й. - САК, с адрес: гр. С, ул. „Цар К“ № 8, ет.2, срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., представлявано от СПЦ, със седалище и адрес на управление: гр.

С, ул. „Я“ № 23Б, с цена на иска 4202,49 евро, равностойност на 8219,36 лв., от които 1454,14 евро, равностойност на 2844,06 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 1669,39 евро, равностойност на 3265,05 лв. за периода 11.06.2014 г. до 29.07.2025 г., неолихвяема сума в размер на 852,07 евро, равностойност на 1666,50 лв. за събирането на което вземане е образувано изп.д.

№ 20148380410340 на ЧСИ М.Бъзински с реги. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС, за установяване, че ищецът не дължи сумата от 1514.48 лв., поради погасяване на вземането по давност.

За част от вземането исковата молба е върната, поради което искът, предявен по чл. 124, ал.

1 във връзка с чл. 439 от ГПК е за установяване в отношенията между страните недължимост на сумите, както следва: сума в размер на 687,60 евро, равностойност на 1344,83 лева, главница, сумата от 834,69 евро, равностойност на 1632,52 лева законна лихва върху главницата за периода от 11.06.2014 г. до 29.07.2025 г., неолихвяеми суми в размер на 426,29 евро, равностойност на 833,75 лв.

В исковата молба се твърди, че във връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 13.06.2014 г., издадена по гр.д. № 31811/2014 г. на СРС, 71 състав, влязла в сила и подлежаща на изпълнение, бил издаден изпълнителен лист на 02.10.2014 г. в полза на ответното дружество. Въз основа на изпълнителния лист, ответникът образувал изпълнително дело № 20148380410340 по описа на ЧСИ МБ с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС срещу ГМР, ЕГН **********, починал, и ищцата. Твърди, че двамата били осъдени да заплатят посочените суми, като главницата била за доставена от ответното дружество топлинна енергия през периода от месец януари 2011 г. до месец април 2013 г., ведно със законната лихва от 11.06.2014 г. до изплащане на вземането, а лихвата била за периода от 28.02.2011 г. до 22.05.2014 г. присъдени били и разноски в размер на 407,21 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че на 10.11.2014 г. до длъжниците била изпратена покана за доброволно плащане, а на 06.03.2015 г. взискателят подал молба до ЧСИ, с която поискал налагане на запор върху 1 банковите сметки на длъжниците и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезорите на банкови касети, предоставени им за доверително управление, до размера на дължимата сума, посочена в изпълнителния лист.

На 15.03.2017 г. било изпратено съобщение до длъжниците, че ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, като било уточнено, че по делото е постъпила и разпределена сума в размер на 135,54 лв. Твърди, че след 15.03.2017 г. не били правени последващи искания за изпълнителни действия от взискателя. на 29.07.2025 г., взискателят отново поискал от ЧСИ Бъзински да наложи запор върху вземанията по банковата сметка, по която ищцата получава пенсията си, без да е приспадната платената и вече разпределена сума от 135,54 лв.

Счита, че е изтекла петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за непогасената част от дълга и за събиране на който не били предприемани действия на принудително изпълнение от взискателя, като сочи, че предприетият нов изпълнителен способ от 29.07.2025 г. се явява новонастъпил факт след изтеклата обща погасителна давност. Сочи, че на 18.08.20256 г. по молба на ищеца и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело било перемирано и прекратено от ЧСИ Бъзински, като постановлението не било обжалвано от взискателя и влязло в сила.

В уточнителната си молба от 26.02.2026 г. ищцата е посочила, че има правен интерес да претендира недължимост на суми спрямо починалия ГМР, тъй като същият бил първоначален солидарен длъжник с нея самата.

Моли съда да установи недължимостта на вземането, като погасено по давност. Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна признава изцяло предявения иск. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на ответното дружество, като по същото са били извършвани справки за длъжниците, изпращани са покани за доброволно изпълнение, наложени са запори на банкови сметки и са извършвани описи, като всички действия са прекъсвали давността. Сочи, че на 04.05.2020 г. и на 01.07.2025 г. взискателят е подавал молби за действия, поради което давността е била прекъсната с тях. Позовава се на обявеното извънредно положение на територията на страната, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г. за срока от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г., когато са спрени всички законоустановени срокове. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с който се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищцата. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.

Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.

Възражението на ответната страна за липса на правен интерес от водене на производството се явява неоснователно. От материалите по делото се установява, че ответникът в качеството си на взискател се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си, искал е образуване на изпълнително производство, а след прекратяване на същото, е поискал да получи оригинала на изпълнителния лист. Ответникът не признава исковата претенция, разполага с изпълнителен лист и докато не се установи, че вземането по този изпълнителен лист не е дължимо, ищецът – длъжник по 2 изпълнителния лист, има интерес да установи, че не дължи вземането. Ето защо, следва предявения иск да се разгледа по същество като се обсъдят събраните по делото доказателства.

По делото е изискан и приложено заверено копие на изпълнително дело № 20148380410340 на ЧСИ М. Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС. От същото се установява, че с Молба от 06.11.2014 г. от ответното дружество до ЧСИ Бъзински е поискано образуване на изпълнителното производство и е възложено на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнението. Вземането е обективирано в изпълнителен лист, издаден на 02.10.2014 г. по гр.д. № 31811/2014 г. на СРС, 71 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Изпълнителният лист е за сумите от 2689.66 лв. главница за периода от 01.01.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законната лихва от 11.06.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 532.29 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2011 г. до 22.05.2014 г., както и разноски. Сумите са разпределени поравно между ГМР и С. Б. Р., като всеки от тях е бил осъден да заплати сумите от по 1344.83 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и лихви в размер на по 266.14 лв., както и разноски. Длъжниците са получили покана за доброволно изпълнение на 15.11.2014 г.

На 6.3.2015 г. са наложени запори върху сметките на двамата длъжници в различни банки.

На 09.03.2015 г. „Юробанк България“ АД е наложила запор върху сметките на ГМР, но е посочила, че липсва авоар. „Б ДСК“ АД е наложила запор върху сметките на С. Б. Р. на 12.03.2015 г.

На 08.04.2015 г. С. Б. Р. е поискала ЧСИ Бъзински да вдигне запора на пенсията й за месец април от 180 лв., която е единственият й доход, както и за постигане на споразумение за разсрочване на дължимите суми към „Т С“ ЕАД. На същата дата, ЧСИ Бъзински е вдигнал запорите върху сметката на лицето при „Б ДСК“ ЕАД.

С Молба от 09.03.2017 г. взискателят е направил искане до съдебния изпълнител за извършване на конкретни действия по установяване имуществото на длъжника и предприемане на принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането.

На 15.03.2017 г. е изпратено съобщение до С. Р., с което е била уведомена, че ЧСИ Бъзински пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на адреса на длъжника.

Съобщението е връчено на ищеца на 18.03.2017 г. Няма данни това принудително действие да е осъществено.

С Молба от 04.05.2020 г. взискателят е направил нови искания за конкретни действия относно установяване имуществото на длъжника и предприемане на конкретни принудителни изпълнителни действия. Нова такава молба е депозирана на 01.07.2025 г.

На 29.07.2025 г. ЧСИ Бъзински е наложил нов запор на сметките на ищцата. Запорът е бил наложен на 01.08.2025 г. от „Б ДСК“ ЕАД.

На 18.08.2025 г. ЧСИ Бъзински е прекратил производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя Удостоверение за наследници от 30.04.2020 г., издадено от Район "ОК“, СО, от което се установява, че ГМР е починал на 19.04.2020 г. и е оставил за свои наследници съпругата си С. Б. Р. – ищец, и двама сина – Михаил Георгиев Ралчев и Златко Георгиев Ралчев.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита, че вземането е погасено чрез изтекла погасителна давност по следните съображения. Изпълнителният лист, издаден срещу ищеца, е от 02.10.2014 г. Тъй като липсват данни на коя дата заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на 13.06.2014 г., е влязла в сила, съдът приема, че найкъсният момент за това е 02.10.2014 г., когато е издаден изпълнителен лист. След установяване на вземането чрез влязъл в сила съдебен акт, който константната съдебна практика приравнява на съдебно решение, същото се погасява с петгодишна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Дори да се приеме, че заповедта е влязла преди датата на издаване на изпълнителен лист, но не по-рано от 15.08.2014 г., предвид това, че повече от месец тече процедурата по връчването на заповедта и месец е срокът за възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, давността е прекъсната с подаването на Молбата за образуване на изпълнителното производство от взискателя на 06.11.2014 3 г., доколкото с молбата са възложени на съдебния изпълнител дейностите по проверка имуществото на длъжниците и определяне на способа за събиране на вземането. След това давността е започнала да тече наново. С налагане на запор от „Б ДСК“ АД върху сметките на С. Б. Р. на 12.03.2015 г. давността е прекъсната спрямо нея, докато тече принудителното събиране чрез наложения запор.

На 08.04.2015 г. С. Б. Р. е поискала ЧСИ Бъзински да вдигне запора на пенсията й за месец април от 180 лв., която е единственият й доход, както и за постигане на споразумение за разсрочване на дължимите суми към „Т С“ ЕАД. От тази дата е вдигнат запора върху вземанията на С. Р. по сметките й в „Б ДСК“ ЕАД. С молбата си С. Р. е признала вземането на 08.04.2015 г., поради което от следващия ден започва да тече нова давност.