Решение № 1569 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1569 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110202739 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от П. Н. П., с ЕГН ********** против наказателно постановление №26-4332-000144/22.01.2026 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 51.13 евро /100 лв./ на основание чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.104А ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

В жалбата се излагат оплаквания, че отразеното в НП не отговаря на истината, тъй като автомобилът на жалбоподателя е оборудван с колан и ако той не е поставен, автомобилът не е може да потегли.

Редовно призован на основание по мобилен телефон на основание чл.178 ал.11 НПК жалбоподателят не се явява в с.з. и не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. По делото са е постъпило възражение /л.26 от делото/ от юрисконсулт М., в което тя излага подробни доводи за доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, 1 приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 12.01.2026 г. около 14:53 часа свидетелите Н. Д. С. и В. Н. С. се намирали в района на бул. „Цар Освободител” в гр.София. Вниманието им било привлечено от жалбоподателя, който управлявал л.а. „***” с рег.№ ******** по булеварда, като на кръстовището с ул. „Дякон Игнатий”, с посока на движение от бул. „Княз Ал.Дондуков” към ул. „Георги Раковски”, същият използвал мобилен телефон за комуникация без устройство позволяващо използването без участие на ръцете му. Свидетелите спрели водача за проверка. П. бил сам в атомобила.

Свидетелят Н. Д. С. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОППСДВР съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН № GA4959704/12.01.2026 г.

Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предвидена в чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя, 2 поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила.

Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Спазени са изцяло сроковете за издаването им.

И актосъставителят и административнонаказващият орган са описали в АУАН, респ. в НП нарушението, законната разпоредба, която е нарушена и правилно е била приложена санкционната разпоредба, като не е налице несъответствие между тях, като нарушението се изразява в нарушаване на забраната за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен с устройство, позволяващо свобода на ръцете му.

Съгласно разпоредбата на чл. 104А ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм., бр. 19 от 2015 г., изм. и доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство.

Забраната в чл. 104А ЗДвП е цялостна относно ползването на мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство, използвайки ръце, тъй като разсейва водача и значително повишавава риска от ПТП

Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство. От обективна страна е необходимо същите да се използва по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването същите без участие на ръцете.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетелите-очевидци Н. Д. С. и В. Н. С., че на процесната дата 3 и място, посочени в АУАН, жалбоподателят е използвал мобилен телефон по време на управление на л.а. „***” с рег.№ *********, без наличие на устройство, позволяващо използването на същия без участие на ръцете.

Свидетелите Д. и С. са категорични, че са имали видимост към водача и именно това му поведение е провокирало проверката.

Съдът намира, че показанеята на двамата свидетели са последователни и взаимнодопълващи се, не се опровергават при преценката им и не са налице основания за дискредитирането им.

Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на вменененото му нарушение по

104А

ЗДвП, правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно – следва да бъде потвъдено.

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, а и от справка картон на водача е видно, че същият има огромен брой влезли в сила НП и фишове, което го характеризира като недисциплиниран водач.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в минималния посочен размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП от 66,47 евро /130 лв./, с оглед на изготвеното възражение, но неявяване на процесуалния представител в зала

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №26-4332000144/22.01.2026 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на П. Н. П., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 51.13 евро /100 лв./ на основание чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП за нарушение на ч л.104А ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба №Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА П. Н. П., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сума в размер на 66,47 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от 4 съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5