Решение № 8036 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8036 гр. С., 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110140762 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от "Т. С." ЕАД искова молба срещу С. К. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 552, 20 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05. 2021 г. – м.

04. 2023 г., за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С., ул.

"И. Д." № *, ет. *, аб. № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 107, 29 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 08.04.2024 г., 70, 04 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода м. 05. 2021 г. до м. 04. 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 14, 98 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23862/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ се в гр. С., ул. "И. Д." № *, ет. *, ап. *, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г. / купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните 1 дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от него, съобразно сключения със сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва да е живял на процесния имот. Оспорва наличието на облигационни отношения. Подробно излага, че в полза на пълномощника на ищеца няма надлежно учредена представителна власт. Сочи, че е формален собственик на процесния имот, както и че ищецът е завел множество дела срещу него относно такса "мощност" или "сградна инсталация". Излага, че ищецът е нарушил нормативните изисквания във връзка с изчисляването на ТЕ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от заповедния съд.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до имота и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С приетия доклад по делото е отделено като безспорно и неподлежащо на доказване, че ответникът е собственик в процесния период на апартамент № 8, находящ се в гр. С., ул. „И. Д." № *, ет. *, аб. *****.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ответникът не спори да е собственик на имота – ап. № 8, а това обстоятелство се установява и от приетия по делото нотариален акт № 70, том.

III, рег. № ****/2008 г., от който е видно, че на 04.12.2008 г. М. К.а С.а е дарила на ответника С. К. С. описания в исковата молба имот – ап. № 8, находящ се в гр. С., ул. „И. Д." № *, ет. *.

Видно от декларация вх. № 244/19.01.2010 г., подадена лично от ответника, на негово име е открита партида относно топлоснабдения имот – ап. № 8. Видно от декларацията относно имота е определен аб. № 1493 1.

С оглед на изложеното до тук съдът намира за установено ответникът да е собственик на описания в исковата молба ап. № 8 през исковия период.

При това положение настоящият състав намира, че е налице валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Възражението, че ответникът е собственик и на съседния апартамент № 7, който бил свързан функционално с процесния топлоснабден имот – апартамент № 8, поради което дружеството-ищец в нарушение на ГПК водело различни дела за едни и същи периоди за суми, дължими за топлинна енергия за двата притежавани от ответника апартамента, е неоснователно. Ответникът сам признава, че въпросните апартамент № 7 и апартамент № 8, находящи се в гр. С., ул. "И. Д“" № *, са самостоятелни обекти на право на собственост.

3

Фактът, че същите са функционално свързани и биха могли да се ползват като един имот, респективно че към момента се ползват като един имот "с два административни адреса", е без значение за техния статут на самостоятелни обекти, при положение, че не са предприети съответни стъпки за промяна в устройствения им статут. Респективно ответникът, при установяване на обстоятелството, че е собственик на тези два имота, има качеството клиент на топлинна енергия по отношение на всеки от тях.

Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ул. "И. Д“" № * от 27.09.2017 г., на което е взето решение да се сключи договор със "Т. С." ЕАД за извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да сключат договор от името на етажната собственост. В приложение към протокола е представен списък на собствениците.

От ищеца са представени обща изравнителна сметка да топлинна енергия за периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сграда на адрес: гр. С., ул. "И. Д“" № *.

Представени са и индивидуални изравнителни сметки за ТЕ за аб. № 14931 /процесния/ за периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.

Приети са формуляри за отчет от 21.05.2021 г., 13.05.2022 г. и 22.05.2023 г. за описания в исковата молба имот и аб. №, които формуляри са подписани за клиент С. К. С..

Представени са съобщения към фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., както и справка-извлечение за задължения на абоната.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, "инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. В случая доколкото процесната сграда е топлоснабдена, собствениците и ползвателите на недвижими имоти в нея представляват 4 потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и за тях по аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ възниква задължение да заплащат цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съобразно Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост /Приложение към чл. 61, ал. 1 от посочената Наредба/.