Решение № 464 от 06.03.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 8484/2014
- Вид
- Решение № 464
- Подписан
- 06.03.2017
- В сила
- 09.04.2019
- Състав
- АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 8 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 141, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 21 · Търговски закон
- чл. 26 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… гр. С., 06.03.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 8484/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 146745/08.12.2014г., предявена от Н.А.ЗА П., с адрес – гр. С., бул. „К.А. ********, против „Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „********
НАП поддържа, че на 27.11.2008 г. между М.НА И. и Е. /понастоящем М.НА И./ в качеството му на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, действащ като договарящ орган от една страна и дружеството – „Л.“ ООД, като бенефициент е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-024, които е насочен към финансиране изпълнението на проект – „Въвеждане на БПМС в „Л.“ ООД. Така финансирания проект се излага да включва два елемента : „Консултантски услуги“ и „Инвестиционна подкрепа“, като по отношение на първия визиран елемент е налице задължителност в изпълнението.
Между договарящите е възприето, че срокът за реализиране на проекта е 12 месеца, като е установено, че изпълнението трябва да се осъществи към момент не по-късно от 30.11.2009 г. Уговорено е, че общият размер на допустимите разходи за изпълнение на проекта възлиза на сумата от 76 700 евро, като от тази сума договарящия орган е приел да финансира максимум 49 855 евро, която пък е разпределена при пропорции : 37 391,25 евро е финансирането със средства по Програма ФАР, а 12 463,75 евро е размера на националното съфинансиране /75 % по програмата и 25 % чрез национално подпомагане/. Или 65 % от възприетите с договора за допустими разходи по проекта. Сочи се, че плащането по одобрения за финансиране проект се извършва при следната схема – авансова вноска в размер до 80 % от договорената бъзвъзмездна финансова помощ, а остатъка подлежи на изплащане в срок от 60 дни, считано от одобряването на финалния доклад от страна на договарящия орган. В периода на действие на договора, а именно на 19.02.2009 г. договарящия орган – М.НА И. чрез две банкови операции е превел в полза на ответното дружество, като авансови плащания – сумите от 29 913,00 евро /това е по програма ФАР/ и 9 971 евро /това е по линия на национално съфинансиране/. За плащанията е била издадена фактура от 06.02.2009 г. Впоследствие на 18.07.2009 г. между страните по договора за безвъзмездна финансова помощ се е подписало допълнително споразумение, което е имало за предмет промяна в адреса за изпълнение на проекта, както и този за кореспонденция с бенефициента. За да изпълни ангажиментите си по процесния проект, от ответното дружество се пристъпило към сключване на договори насочени към подизпълнение на предвидените дейности по реализация на проекта. Така на 08.05.2009 г. е подписан договор с дружеството – „С.Г.К.“ ЕООД имащ за предмет изготвяне на „Бизнес стратегия за развитие на фирмата“. Уговорената цена за изпълнение на услугата по този договор е фиксирана на 6 063,07 лв. /без ДДС/, като посочения контракт е сключен за да се обезпечи изпълнението на един от елементите на проекта – Консултантски услуги. Цитираното съглашение е подписано за изпълнителя – „С.Г.К.“ ЕООД от лицето – М. А., за която е отразено, че изпълнява функцията на управител на дружеството-изпълнител. Освен това на датата – 12.10.2009 г. се подписал и друг договор този път с дружеството „С.К.Г.“ ООД имащ за предмет – доставка и гаранционно обслужване в гаранционния срок на BPMS
/ софтуер за управление на бизнес процеси и сървър/, като постигнатата цена за придобиване на този актив е 143 850,00 лв. /без вкл. ДДС/, а договорът е сключен за да се обезпечи другия елемент от изпълнението на проекта – Инвестиционна подкрепа. Ищецът споменава, че след изтичане на срока за изпълнение на договора за финансиране е констатирано, че лицето – Е.И. служител в Дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ към МИ, изпълняващо функциите на ИА по Програма ФАР е бил привлечен в качеството му на обвиняем по цитирано в ИМ досъдебно производство за извършено от И. престъпление в качеството му на длъжностно лице, чието изпълнително деяние съдържа и това, че И. е подписал уведомлението до бенефициента за авансово плащане по договора за безвъзмездна помощ с „Л.“ ООД. В рамките на последвалите проверки от компетентните за това органи във връзка с изпълнението на договора за безвъзмездно финансиране по проект предложен от „Л.“ ООД се стигнало до заключение, че не следва да се одобрява сключения от ответника договор за консултантски услуги посочен по-горе в изложението. Констатирано е било, че в ТР, като управител на дружеството изпълнител по този договор, а именно „С.Г.К.“ ЕООД фигурира лицето А. И. Д., която към периода 06.12.2007 г. – 09.04.2010 г. е била съпруга на Е.И.. Индикира се, че договорът за безвъзмездна финансова помощ договарящия по програма ФАР орган и ответното дружество е бил сключен на 27.11.2008 г. Същевременно на 20.05.2010 г. е стартирала и проверка по отношение, дали извършените действия, бездействия, дейности и процеси от служителя – Е.И. и установяване, дали е налице конфликт на интереси при изпълнение на служебните му задължения.
Изтъква се, че на основание чл. 4.2. от ОУ към Договора за безвъзмездна финансова помощ, се идентифицира конфликт на интереси при изпълнението на договора за подизпълнител на консултантски услуги. Предвидено е, че конфликт на интереси се наблюдава тогава, когато безпристрастното и обективно изпълнение на функциите по договора, на което и да е лице е компрометирано, поради причини, свързани със семейството, политическата или националната принадлежност, икономически интереси и други общи интереси, които то има с друго лице. Сочи се, че илюстрираната договорна клауза кореспондира с чл. 52, т. 2 от Регламент 1605/25.06.2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности. Разпоредбата визира действия на което и да е лице, комуто са предоставени функции по договора, като И. в разглеждания случай е натоварения служител, които е подписал уведомлението до бенефициента за авансово плащане по договора за безвъзмездна помощ с ответника. Паралелно с това се отбелязва, че М. А., която е подписала договора, като представител на дружеството - „С.Г.К.“ ЕООД е тази, която е внесла и предложението на „Л.“ ООД в периода на кандидатстване по схемата за безвъзмездна помощ „Конкурентноспособност – 3“ и последващото избиране на „С.Г.К.“ ЕООД за изпълнител на частта – Консултантско обслужване. Това показва наличие на намерение у бенефициента да възложи тази дейност по проекта още към момента на периода по кандидатстване.
Подобно възлагане се поддържа да съставлява нарушение на принципите на свобода и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, а според чл. 1.2. от ОУ към договора за безвъзмездна фин. помощ е предвидено, че бенефициентите са длъжни да се съобразяват с посочените принципи за да може да се постигне ефективност и прозрачност при изпълнението на проекта. Съобразявайки резултатите от осъществените проверки с решение от 30.07.2010 г. на Министъра на икономиката, Е. и туризма е прието, че има наличие на конфликт на интереси на Е.И. – лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПРКИ.
Допълва се, че с влязло в сила решение от 16.08.2011 г. Върховния административен съд е оставил в сила решението на Министъра, с което е установен конфликта на интереси, като е признато за установено нарушение по чл.
8 от ЗПУКИ. Това мотивира ищеца да поддържа, че е безспорно установено, че по отношение на Е.И. е налице конфликт на интереси, защото посоченото длъжностно лице е изпълнявало функции по договори, по които неговата съпруга е имала частен интерес. Изложени са твърдения, че според смисъла на чл. 1.7. от ОУ към договора за безвъзмездна фин. помощ, бенефициентът гарантира, че условията приложими към него по силата на чл. 4,5.6 и 14 се отнасят и до всички негови изпълнители, което означава, че същия е длъжен да сключи такива клаузи в договорите, които сключва с трети лица, а наред с това бенефициента е и адресат на задължение да предприеме такива мерки, които да гарантират избягване на конфликт на интереси, вкл. да уведоми договарящия орган относно обстоятелствата, които предизвикват или може да предизвикат подобен конфликт – така – чл. 4.1. от ОУ. Ищецът обосновава претенцията си и с твърдения, че при проверката се е установило и това, че в ТР при АВ за управител на „С.Г.К.“ ЕООД към датата на сключване на договора за консултантско обслужване, фигурира лицето – А. И. Д., което е налагало именно тя да подпише договора, а не лицето, което го е сторило – М. А., като ако последната е действала при условията на упълномощаване, то тя е трябвало това обстоятелство изрично да се отрази в изготвения контракт, вкл. да представи такова пълномощно пред бенефициента, които да го приобщи към документацията водена по проекта. Поддържа се, че действията на А. са неправомерни, защото тя не е била от кръга на легитимираните лица да представляват посоченото договарящо дружество, а представянето на по-късен етап на пълномощно не може да санира този порок, доколкото не е нотариално заверено.
Това е провокирало договарящия орган на допълнително основание да приеме, че договора за консултантски услуги е недействителен, доколкото е подписан от лице без представителна власт. В заключение договорът за безвъзмездна финансова помощ е възприет от договарящия орган, като неизпълнен, защото на основание чл.
2.1.3.4. „Видове проекти/допустими дейности/ от Насоките за кандидатстване по грантовата схема елементът „Консултантски услуги“ е задължителен. Ищецът пояснява също така, че проектния фиш е основен документ за изпълнение на съответния проект – в случая този с номер BG2006/018-164.05.01, доколкото този документ съдържа описание на проекта/схемата, който ще се изпълнява, представя целите му, очертава институционалната му рамка, посочва механизмите и плановете за изпълнението му, дава информация за бюджетните средства и представлява формата, чрез която съответния проект е представен и одобрен от ЕК, след което проекта става част от Финансовия меморандум. В случая от ЕК са приети изменения в проектния фиш за релокация на средствата по Програма ФАР, като чрез това изменение – елементът „Консултантски услуги“ е приет за задължителен при договаряне и изпълнение на схемата /проекта/ BG2006/018-164.05.01 „Подкрепа за повишаване конкурентноспособността на българските предприятия – Фаза 3“. Изменението на проектния фиш е в сила от 15.04.2008 г. и е приложимо към процесния договор за безвъзмездна финансова помощ. Така неизпълнението на елемента „Консултантска услуга“, доколкото е задължително води до пълно неизпълнение на задълженията на бенефициента по договора за финансова помощ. На 15.09.2010 г. бенефициента – ответното дружество е било уведомено от договарящия орган, че договорът сключен межди „Л.“ ООД и „С.Г.К.“ ЕООД е счетен за недействителен, а с оглед на това, че елементът консултантска услуга има задължителен характер, договарящия орган не признава за изпълнени дейностите по консултантския елемент, което води до непризнаване на дейностите и извършените разходи по договора от 27.11.2008 г., като със същото писмо е отправено и искане към бенефициента да възстанови тези средства. Твърди се, че писмото е получено от ответника на 30.09.2010г., които е опонирал и изразил несъгласие с изложеното в писмото от 15.09.2010 г. и искането за възстановяване на усвоени средства по договора, като е поддържано, че в полза на дружеството се дължи окончателно плащане на остатъка от договорената финансова помощ. С ново писмо от 29.11.2010 г. договарящия орган отново е потвърдил становището си, че ответника трябва да възстанови заплатената нему авансово сума, като същото е получено от адресата си на 13.01.2011 г. Ищецът се позовава на това, че според чл.16.1. от ОУ към договора за безвъзмездна фин. помощ от 27.11.2008 г. в хипотезата, че бенефициента не възстанови неправомерно получената помощ в срок от 10 дни, считано от получаването на искането за възстановяване, то за договарящия орган се поражда правото да получи обезщетение за забавеното плащане в периода на просрочието в размер на законната лихва. И така доколкото искането за възстановяване е получено от длъжника на 30.09.2010 г., то считано от 11.10.2010 г. върху невъзстановената сума се начислява и законна лихва. Успоредно с това, според чл. 13.8 от ОУ към договора, всички лихви по специалната банкова сметка ***, която е открита само за целите на проекта и е визирана във формуляра за финансова идентификация, или евентуални приходи и/или други печалби по смисъла на чл. 15.2. от същите ОУ, които са генерирани в рамките на изпълнението на проекта, натрупани върху средства, изплатени от договарящия орган на бенефициента, се възстановяват на договарящия орган, когато надхвърлят размера на финансовото плащане. В този контекст в писмото си от 15.09.2010 г. договарящия орган е включил и лихвите по банковата сметка обслужваща проекта.
Разпечатката съдържа 18 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/951254ae-5c41-45e2-bedc-66cdd21d61c5