Решение № 2315 от 09.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3751/2019
- Вид
- Решение № 2315
- Подписан
- 09.04.2020
- В сила
- 21.10.2020
- Състав
- СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 ал.10 · Закон за туризма
- чл.93 ал.1 · Закон за туризма
- чл.7 ал.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл.32 · Семеен кодекс
- чл.93 ал.1 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … гр. София, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3751 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника ЕТ „Т.– Ш.Е.“ срещу решение от
13.08.2018 г. по гр.д. №43631/2017 г. на Софийския районен съд, 47 състав, с което е жалбоподателят е осъден да заплати на М.Р.Р., Н.Е.Р. и Е.М.Р. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.90 ал.10 ЗТ сумата от по 1410,49 лв. за всеки едни, представляваща 1/3 от цената на заплатените от ищците нощувки в хотел „Медиа Ротана“ за периода 31.12.2016 г. - 06.01.2017 г., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 1500,00 лв. за всеки един от ищците, настъпили в резултат от несъответствието между договорената хотелска услуга и действително предложената, а на основание чл.78 ал.1 ГПК е осъден да заплати и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и явно необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че исковата молба е предявена от лице без представителна власт, както и че съдът е разгледал иск на непредявено основание. Поддържа, че не е налице неизпълнение на задълженията му по процесния договор. Твърди още, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказани исковете за имуществени вреди и неимуществени вреди, респ. размерите на същите. Сочи още, че СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е приел представените от него в първото по делото о.с.з. писмени доказателства. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение, евентуално – да го отмени и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
М.Р.Р., Н.Е.Р. и Е.М.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на 03.01.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника от 01.10.2018 г. за изменение на решението в частта за разноските. Това определение е обжалвано от ответника с частна жалба от 28.01.2019 г., в която е посочено, че неправилно съдът е присъдил на ищците разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не е доказано заплащането му, евентуално – не е го е намалил до минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като искането ищците за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение, а при условията на евентуалност – да бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците по жалбата М.Р.Р., Н.Е.Р. и Е.М.Р. в законоустановения срок не вземат становище по частната жалба.
В изпълнение на дадените им по реда на чл.129 ГПК от въззивния съд указания за отстраняване нередовностите на исковата молба ищците са уточнили предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, като искът е предявен само от ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р., които претендират обезщетение в размер на сумата от 4231,49 лв., което уточнение е допуснато от въззивния съд с определение, постановено в о.с.з., проведено на 21.02.2020 г.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По въззивната жалба:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като исковата молба е депозирана от лице без представителна власт. Видно от представеното в производството пред СРС пълномощно от 25.06.2017 г., която дата предхожда датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2017 г., Адв. дружество „Б. и Г.“, представлявано от адв. П.Г. и адв. М.Б., са упълномощени от ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р. лично и като родители и законни представители на ищеца Е.М.Р. да ги представляват пред СРС по повод образуване и водене на дело срещу ЕТ „Т.Ш.– Ш.Е.“, както и да водят делото до окончателното му приключване пред всички инстанции, т.е. налице е валидно учредена представителна власт по смисъла на ГПК.
Неоснователен е доводът на въззивника за недопустимост на решението на СРС, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 Закона за туризма /ЗТ/ в действащата към процесния момент редакция за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на несъответствие на договорената и предоставена туристическа услуга, съгласно договор за организирано туристическо пътуване №2749/12.10.2015 г.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове за обезщетения, като посочената правна квалификация е по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.90 ал.10 ЗТ в действащата към настоящия момент редакция.
Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация, каквито са твърденията на въззвника.
Обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения:
Между страните по делото няма спор, че са били обвързани от валидно облигационно отношение на основание сключен договор с предмет предоставяне на туристическа услуга – индивидуално пътуване за Нова година до Дубай, при уговорена цена 6069,29 лв., включваща пътуване със самолет и хотелско настаняване в хотел „First Central Hotel Suites” за 7 нощувки, като в договора е посочен вид стая – апартамент, тип стая – стандарт, брой - 1.
Няма спор също така и относно факта, че на ответното дружество, като предоставящ услугата, ищците са заплатили направените резервации, както и че са пристигнали в оферирания им хотел на 30.12.2016 г., както и че са напуснали хотела на 31.12.2016 г. Не е спорно и че при пристигане в посочения вече хотел в Дубай на 30.12.2016 г. тримата ищци са били настанени в стая с едно двойно легло и без допълнително такова.
Спорен между страните е въпросът дали е налице несъответствие на договорената и предоставената услуга, т.е. дали условията за настаняване в оферирания хотелиерски съответстват на тези по предоставената оферта, респ. дали ответникът в качеството му на туроператор носи отговорност за неточно изпълнение на услугата, предложена от него. Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1 ЗТ, транспонирал Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13.06.1990 г., туроператорът носи отговорност за всяко неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията си по договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови контрагенти. Съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договора в т.ч. и наличие на съответствие между условията за настаняване в хотела, вкл. и вида на договорената стая, с тези по предоставената оферта. В тази връзка ответникът е ангажирал писмени доказателства – имейл кореспонденция между него и ищеца М.Р.Р., приети от въззивната инстанция на основание чл.266 ал.3 ГПК, с оглед извършеното от СРС процесуално нарушение – неправилно тълкуване на преклузията за ангажиране на доказателства, която настъпва едва след като се обяви доклада по делото по чл.146 ГПК, по който страните следва да изложат становища, както и да предприемат съответните процесуални действия, в т.ч. и да направят своите доказателствени искания, а съдът е длъжен да се произнесе с определение по направените искания – чл.146 ал.3 и ал.4 ГПК. В конкретния случай ответникът е поискал приемането на тези писмени доказателства с първото по делото о.с.з., проведено на 27.02.2019 г. и неправилно СРС не ги е приел. От представения имейл, изпратен от ищеца М.Р.Р. до ответника на 12.10.2016 г. е видно, че ищецът е избрал оферирания хотел „First Central Hotel Suites”, като предложената стая е класическо студио – 30 кв.м. с двойно легло.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав споделя решаващия извод на СРС, че е налице несъответствие между договорената и предоставена туристическа услуга – ищците са настанени в стая с едно двойно легло, вместо в договорения апартамент с
1 допълнително легло за дете. Налице е неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора с предмет предоставяне на туристическа услуга.
Ирелевантни за отговорността на ответника-туроператор са действията на ищците по напускане на оферирания хотел. В конкретния случай неизпълнението на договора се дължи изцяло на поведението на ответника-туроператор - стаята, в които са били настанени ищците не отговаря на приетите от тях условия, описани в договора. Туроператорът отговаря за вредите, причинени от неизпълнение или от неточно изпълнение на договора, независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови контрагенти.
Съгласно разпоредбата на чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
По жалбата в частта за обезщетенията за имуществени вреди:
От представените по делото фактура от
05.01.2017 г. и бон за плащане от същата дата се установява, че ищеца Н.Е.Р. е заплатила с банкова карта сумата от 8856,20 AED на хотел „Media Rotana Dubai” за стая:0601, т.е. ищците са претърпели имуществени вреди от категорията на претърпените загуби, изразяващи се в заплатената сума за хотелско настаняване в друг хотел. Налице е причинна връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и претърпените от ищците вреди.
С оглед направеното във въззивното производство уточнение, обезщетението за ищуществени вреди е дължимо солидарно на ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р. на основание чл.32 СК.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на тримата ищци е присъдено обезщетение за имуществени вреди и вместо него бъде постановено друго, с което сумата от 4231,49 лв. се присъди солидарно на ищците М.Р.Р. и Н.Е.Р., но при правилната правна квалификация – чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.93 ал.1 ЗТ.
По жалбата в частта за обезщетенията за неимуществени вреди:
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Разпечатката съдържа 48 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/951248a8-8435-4c6e-9ee7-33dcb748459c