Решение № 16848 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16848 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110108646 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове по чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Д. Д. К. дължи на „Б.Д.С.К.“ АД сумата 1954,99 лева - главница по договор за кредит от 08.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 530,81 лева договорна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.09.2022 г., сумата 19,01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.09.2022 г. до 26.10.2022 г., сумата 89,00 лева - сбор от 14 лв. за такса за теглене от АТМ и 75 лв. за такса за нереволвиране на кредитна карта към 20.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело №58419/2022 г. по описа на СРС. Твърди се, че между страните е сключен договора за кредит при ОУ. Предмет на договора са заемни средства в размер на сумата 2000,00 лв., която сума е усвоена от ответника-кредитополучател. Банката изпълнила точно своите задължения. Ответникът е поел задължението да погасява разрешения кредитен лимит с минимални вноски за револвиране, платими до 20-о число на всеки месец. Ответникът е в неизпълнение за периода 20.07.2021 - 20.11.2021 г., предвид което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че договорът за кредит е нищожен като сключен в нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК, както и че ГПР е неясно формиран; нарушен е чл. 11, ал.1, т.9, 9а, т.20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че клаузата от ОУ за методологията за определяне на лихвения процент е недействителна - лихвеният процент е променлив, зависим от референтния лихвен процент, чиято стойност не е посочена в договора, а при отрицателна стойност се приема стойност 0%; банката разполага с преимуществено право само да увеличава лихвения процент, но липсва уговорка за намаляване в полза на потребителя. Счита, че при условията на чл. 42 от ОУ банката има и едностранна възможност да определя нов референтен лихвен процент, но при неясни условия без да дава право на потребителя да се откаже от договора. Оспорва да е получавал 1 кредитната карта (пластика) и да е извършил усвоявания на суми чрез нея. Оспорва 1 настъпването на предсрочна изискуемост на кредита и да е получавал уведомлението за това, с оглед на което не дължи непадежирали вземания. Оспорва вземането за такси като недължимо на осн. чл.10а, ал.2 и чл. 33, ал.1 от ЗПК.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 58419/2022 г. по описа на СРС се изяснява, че на 26.10.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено Д. Д. К. да заплати паричните вземания, предмет на исковата претенция, на основание извлечение от счетоводните книги на банката за дължими суми по сметка №13/28662875/26.10.2022 г.

Ищецът представя договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица № F-016/05.05.2020, ведно с Общи условия и погасителен план към него, и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi GO на Б.Д.С.К. (Условията), сключен от страните, от чието предметно съдържание се установява, че по силата на заемното правоотношение банката е приела да издаде кредитна карта Maxi GO към банкова сметка на ответника с IBAN№***************, по която е предоставила на ответника потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на сумата 2000 лв., със срок на издължаване до 08.04.2022 г., платим на 12 равни месечни погасителни вноски от 187,14 лв., при обща дължима сума – 2245,69 лв. и ГПР 24,30%, като видно от погасителния план към договора, надлежно подписан от ответната страна и чиято автентичност не е оспорена, изчисляването на ГПР е извършено при допусканията, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредитът ще се издължава съгласно условията и сока на договора. В процесното съглашение е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от стойността на референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, като не е отразена нито една от стойностите на изброените величини. Такава не е посочена и в Условията, които от своя страна препращат към договора по отношение на приложимия по кредита лихвен процент.

Видно от чл. 1, ал. 2 от договора, приложимият лихвен процент се променя с промяната на референтния лихвен процент в сроковете и при условията, посочени в ОУ, като в случаите на отрицателна стойност, стойността на РЛП се приема за 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по – нисък от размера на фиксираната надбавка. Съгласно уговореното, РЛП представлява индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ за карти в BGN/лихвен бенчмарк 6-месечен EURIBOR за карти в E U R и USD. Стойностите на този индикатор се публикуват на интернет страницата на Българската народна банка в таблица „Лихвени проценти и обеми по салда и овърнайт-депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства“, секция „Лихвена статистика“. От друга страна, в приложения към договора погасителен план, приложимият лихвен процент е определен като абсолютна стойност – 21,950%, за целия срок на договора.

Съгласно клаузата на чл. 8 от договора, с подписване на същия кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорната информация по чл. 5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключването на договора. В чл. 23, ал.1 и 2 ОУ е предвидено, че потребителят може да извършва операции с картата до размера на достъпната наличност по сметката си, представляваща неизползваната част от договорения кредит и собствени средства, в съответствие с размера на определените по картата лимити.

Ответникът е поел задължението в рамките на 15-дневен гратисен период след падежа да заплаща ежемесечно минимална сума за револвиране в размер на 60 лв., като изрично е уговорено, че неполучаването на извлечение не освобождава клиента от задължението му да погаси същата в срок. В чл. 34, ал. 2 ОУ е уговорено, че при постъпване на суми за погасяване на задълженията по кредита се погасяват първо задълженията за минимална сума 2 за револвиране за предходни периоди, а след това лихва, такси, усвоен кредитен лимит чрез транзакции към последната падежна дата, лихва такси и усвоен кредитен лимит след последната падежна дата. Като санкция за неизпълнение на задължението за плащане на минимална сума за револвиране е предвидено начисляването на такса за невнесена минимална сума в размер на 15 лв. Видно от чл. 35 и 36 ОУ, ако кредитополучателят в период от 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, не револвира кредита или револвира със суми, по- малки от минималната сума за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира, като е предвидена възможност то да се възстанови при внасяне на дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период. В противен случай ползването на кредитния лимит се прекратява, като вземането за целия използван кредитен лимит става автоматично изискуемо и се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД до погасяването му. В чл. 38 ОУ е уредено и правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем и при неизпълнение на всяко друго задължение, произтичащо от сключения между страните договор и процесните ОУ.

Съгласно чл. 40 ОУ, освен ако в сключения с потребителя договор не е предвидено друго, за усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции по чл. 6, ал.1 ОУ, потребителят заплаща променлив лихвен процент, зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в договора или определен в случаите по реда на чл. 42 ОУ, регламентиращ хипотезата на съществена промяна или неизготвяне на ползваните от банката при определяне на РЛП лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор.

Спорен по делото се явява въпросът дали между страните е налице валидна облигационна връзка по кредитното правоотношение. Предвид легалната дефиниция за „потребител“ по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, съдът намира, че процесният договор има характер на потребителски, тъй като по делото не се твърди и не се установява предоставените заемни средства да са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателя, поради което правата и задълженията, произтичащи от процесния договор, се регулират и от нормите на ЗПК. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Изискването текстът на договора да е с определен размер на шрифта е продиктувано от принципа за добросъвестност при сключването на договорите, както и с оглед осигуряване на защита на икономически послабата страна – потребителя, от нелоялни и подвеждащи практики на кредитните и финансови институции. Безспорно, текстът на договора следва да е смислово разбираем, но и обективно, физически, да бъде прочетен без затруднение, за да се гарантира, че потребителят ще вземе информирано решение преди да бъде сключи договора. Обективното несъответствие на текста на договора с конкретна техническа характеристика при изписването му не е достатъчно да правоизключи основния критерий за защита на потребителя, а именно – взимане на информирано решение към момента на сключване на договора, като се съобразят и обстоятелствата, при които е направен избора. Ето защо, изискването за разбираемост на договора не може да се свежда само от формална и граматическа гледна точка. Трябва да се отчита и степента на информираност на един нормално информиран и в разумни граници съобразителен среден потребител. По делото е представен препис от договора за кредит, ведно с ОУ, Погасителен план и Условията, чиито текстове са били четливи и разбираеми за потребителя. Поради това съдът приема, че при договарянето са спазени изискванията за добросъвестност, които гарантират взимането на информирано решение, а възражението на ответника е неоснователно. Неоснователно е възражението за неизпълнение на задължението на кредитора да предостави своевременно изискуемата съгласно чл. 5 ЗПК преддоговорна информация на потребителя, доколкото с оглед клаузата на чл. 8 от процесното съглашение, с полагане на подпис върху договора, чиято автентичност не е оспорена от страните, кредитополучателят е обективирал изрично волеизявлението си, с което е признал получаването на информацията, предвид което съдът счита, че банката е изпълнила изискванията на чл. 5, ал.7 ЗПК.

3

Изложеното не се отнася по отношение на изискванията, поставени от законодателя в чл. 11 от ЗПК, към реквизитите на процесния договор. Съгласно чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. При анализа на приетите писмени доказателства съдът намира, че за потребителя липсва яснота относно приложимия към процесния договор за кредит лихвен процент. От една страна, в договора е посочено, че лихвеният процент е променлив, формиран като сбор референтен лихвен процент и на фиксирана надбавка, но нито една от стойностите на тези величини не е отразена в договора. Такива не са посочени и в останалите документи – ОУ и Условията.