Решение № 148 от 07.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Даниел Н. Марков

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Димо Янч. Маджаров като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20242100200669 по описа за 2024 година

Производството е по чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по искане на BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LIEZENBH Liezen, Република Австрия за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Австрия, с което на *** гражданин Р. Х. е наложена финансова санкция на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./. Приложени са решение за налагане на финансова санкция и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас поддържа становище, че са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен орган и изпълнението му.

Засегнатото лице Р. Х., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание. Призовката е върната в цялост с отбелязване на кмета на с. Д., че Р.

К. Х. е в чужбина. Видно от приложената справка за пътуване на лице – *** гражданин, издадена от ОДМВР-Бургас, засегнатото лице има регистрирани множество задгранични пътувания, като последното излизане от Република България е на 5.02.2024 г. през ГКПП Аерогара Варна.

1

Назначеният на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС защитник адв. Джема Мюмюнова от Адвокатска колегия Бургас изразява становище за неоснователност на искането, предвид липсата на достатъчно данни, идентифициращи засегнатото лице.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението и разпоредбите на закона, прие следното:

С решение № BHLI/612230022175/2023, постановено на 24.07.2023 г. от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Liezenbh Liezen, на Р. К. Х. е наложена финансова санкция – административно наказание глоба в размер на 300 евро за това, че на 20.10.2022 г., 19:11 ч., в Ardning, A9 Str.km 66,33, Abschnitt Ardning не е заплатил надлежно пътната такса, зависеща от разстоянието, на моторно превозно средство с рег. № ***. Санкцията е наложена на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./. Актът за налагане на тази санкция представлява решение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна-членка на ЕС за извършено административно нарушение на правилата за движение.

Въз основа на решението е издадено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.В удостоверението са посочени достатъчно данни за категоричната идентификация на засегнатото лице, както и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция. В тази насока следва да бъдат изрично посочени и данните, съдържащи се в изисканата от съда справка за задграничните пътувания на засегнатото лице. Видно от тази справка, Р. Х. е излязъл от страната на 19.10.2022 г. през ГКПП Калотина шосе с лек автомобил с рег.№ ***, като извършеното на следващата дата административно нарушение се изразява в неплащане на пътна такса именно за този автомобил.

Решението за налагане на финансова санкция е влязло в сила на 17.10.2023 г. Същото е издадено срещу ** гражданин, чието постоянно местоживеене е на територията на Република България – с. ***, общ. ***, *** област. Засегнатото лице е санкционирано за деяние, което нарушава правилата за движение по пътищата и за което съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Тоест налице са задължителните условия за признаване и изпълнение на решението.

2

Липсват отрицателните предпоставки на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от текста на решението, постановено в издаващата държава, е видно, че то се отнася за деяние, извършено на територията на издаващата държава.

В случая не е налице някое от факултативните основания, изрично посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити и съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. В него е посочено, че не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Давността за ангажиране за административнонаказателната отговорност съгласно чл. 82, ал. 1, б.“а“ ЗАНН не е изтекла. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство е наказателно отговорно и по отношение на което липсват доказателства за наличие на имунитет или привилегия, които правят изпълнението на решението недопустимо. Размерът на финансовата санкция не е по-малък от 70 евро, каквото е изискването на чл. 35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установява, че производството срещу засегнатото лице е било писмено, като решението е било връчено на Р. Х. на 2.10.2023 г. и същият е бил уведомен относно правото си да го обжалва, както и за сроковете за обжалване, тоест посочено е по какъв начин са били защитени правата на засегнатото лице.

По делото липсват доказателства за плащане на наложената глоба. Тъй като паричното задължение е в евро - 300 евро, съдът определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно 586.75 лева.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл.

16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА решение № BHLI/612230022175/2023 от 24.07.2023 г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Liezenbh Liezen, влязло в сила на 17.10.20 23 г., с което на *** гражданин Р. К.

Х. - роден на **** г., ЕГН **********, за извършено на 20.10.2022 г. в Република

Австрия административно нарушение, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) евро, в левова равностойност 586.75 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), на основание § 32Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG /Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г./.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаския апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на Националната агенция за приходите за изпълнение, като на основание чл. 22, ал. 2 от същия закон НАП незабавно следва да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми за признаването на финансовата санкция компетентния орган на издаващата държава. Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4