Разпореждане № 2582 от 03.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2582 гр. Кюстендил, 03.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. В. като разгледа докладваното от Калин К. В. Частно гражданско дело № 20251520101411 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, подадено от пълномощника юрк. С. Р. С. против длъжника К. В.

С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 3000,00 /три хиляди/ лв. главница по Договор за кредит № *** г., сключен между заявителя и длъжника; 205,81 /двеста и пет лева и осемдесет и една стотинки/ лева представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 754,99 /седемстотин петдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ лв. – възнаградителна лихва за периода 16.03.2024 г. – 05.05.2025 г.; 110,95 /сто и десет лева и деветдесет и пет стотинки/ лв. – законна лихва за забава по Договора за кредит за периода 21.04.2024 г. – 05.05.2025 г.; 18,52 /осемнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лв. – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 81,81 лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, тарифа и др.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:

От своя страна, потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя 1 за периода на действието на договора за кредит, като с оглед уговорения погасителен период по договора за кредит, възнаграждението на поръчителя ще възлиза на общо 205,81 лв., ведно със сумата от 18,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

В настоящия случай се претендира възнаграждение за поръчителя за срока на договора за кредит в размер от 205,81 лв., но настоящият съдебен състав намира, че същото не се дължи, поради противоречие на клаузата с императивна законова норма. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че принципал на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Следователно, касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права – чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на потребителите в Съюза.

Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставят, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C[1]282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите и връзките в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има за цел печалба. Съответно, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. В случая, предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които произтичат от договор за кредит, които се твърди, че са заплатени от заявителя – поръчител, поради което последният упражнява правата си по чл.143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит.

Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е 2 било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това задължение на кредитополучателя, предвидена в чл.4, ал.2 от договора, е липса на правоотношение между страните – при непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване за кредит не е одобрено, т. е. несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора (включващи експресно разглеждане и одобрение на заявлението в рамките на 24 часа). Съобразно императивната правна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл.19, ал.5 ЗПК. В настоящия случай е посочено, че ГПР по договора е под максимално допустимия размер – 31,89%, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит – 3000 лв. за срок от 24 месеца и размера на общо дължимото по договора за поръчителство възнаграждение за същия период – 205,81 лв. е видно, че ГПР надхвърля 50 % - дори без добавяне на дължимата възнаградителна лихва, възнаграждението на поръчителя се равнява на повече от 50 % от отпуснатата главница по заема, дължима за срок от 24 месеца. С оглед и на хипотезата на свързани лица, несъмнено е, че уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл.19, ал.5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане, респ. липса на основание за дължимост на лихва за забава върху това вземане.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 81,81 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлнеито, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 77,33 лв. – държавна такса и 47,26 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която К. В. С., с ЕГН

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, сумите както следва: 3000,00 /три хиляди/ лв. главница по Договор за кредит № *** г., сключен между заявителя и длъжника; 754,99 /седемстотин петдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ лв. – възнаградителна лихва за периода 16.03.2024 г. – 05.05.2025 г.; 110,95 /сто и десет лева и деветдесет и пет стотинки / лв. – законна лихва за забава по Договора за кредит за периода 21.04.2024 г. – 05.05.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 77,33 лева държавна такса и 47,26 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 3 сумите, както следва: 205,81 /двеста и пет лева и осемдесет и една стотинки / лева представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 18,52 /осемнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лв. – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4