Решение № 461 от 27.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пазарджик, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220201187 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. К. К., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. М. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление № 24-0340-000741 от 15.07.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВРПазарджик, РУ- Септември, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат твърдения, че в АНП са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се иска изменение на НП, като се намали размера на наложената глоба. Направено е искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му, който с молба е изразил становище, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на НП, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна- АНО не се явява, редовно призован. Не се явява и процесуалният му представител, който е представил писмено становище по съществото на спора, в което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Направил е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

1

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 03.07.2024 г., в 03:55 часа, в с. М., ул. „19-та“ в посока кръстовището образувано с ул. „Първа“, като неправоспособен водач, без да притежава СУМПС, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на Д. Д. Б. от с. А., което било установено след извършена проверка и направена справка в АИС АНД. На водача била извършена и проверка за употреба на алкохол, като бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+“ с фабр. № ARPM 0825, като уредът отчел 0,14 промила алкохол в издишвания от водача въздух.

За констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП против жалбоподателя бил съставен АУАН в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр от същия. При предявяване на акта нарушителят заявил, че нямал възражения по така направените констатации, което било отразено в акта.

Въз основа на АУАН на 15.07.2024 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя лично на 19.08.2024 г., видно от разписката към НП, а жалбата против него била подадена от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат (Виж пълномощно на л.4 от делото) чрез АНО до съда по куриер на 26.08.2024 г., видно от товарителница на л.7 от делото, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Н. С..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място следва да се каже, че съдът не споделя направените от пълномощника в писменото становище възражения за допуснати СПН при съставянето на АУАН и издаването на НП, в смисъл, че в обстоятелствената част на същите, при описание на нарушението било посочено, че водъчат не притежавал свидетелство за управление на МПС, вместо че е неправоспособен, предвид различието в смисъла на двата термина, както и че не било посочено ясно и подробно.

Видно от АУАН и НП е че в словесното описание на нарушението макар да е посочено, че водачът в лицето на жалбоподателя не притежава СУМПС е пояснено, защо той няма такъв документ, а именно че е неправоспособен.

Казано с други думи от една страна е посочен съществен елемент на фактическия състав на нарушението- неправоспособност, а от друга страна е пояснено на какво се дължи тя- не притежава СУМПС, т.е. такъв документ, удостоверяващ правоспособността на водача да управлява МПС на 2 жалбоподателя не е издаван.

На следващо място, според настоящия съдебен състав, в словесното описание на нарушението достатъчно ясно и конкретно е посочено мястото на неговото извършване- водачът е управлявал процесното МПС в с. М., по ул.

„19-та“, като се е движел в посока кръстовището на тази улица с ул. „Първа“.

По -нататък съдът при цялостната извършена служебно проверка не констатира допуснати СПН на АНП. АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетел на установяване на нарушението, след което е бил предявен и връчен екземпляр на нарушителя.

АУАН съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, в т.ч. и тези по т.4 и т.5 на посочения член, именно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено и правната квалификация. Видно от АУАН в него са посочени всички съставомерни обстоятелства- дата, място, изпълнително деяние, качество на субекта и неговите действия. Това словесно описание съответства и на дадената правна квалификация на нарушението.

Посоченото важи и по отношение на издаденото НП, което съдържа всички реквизити, разписани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, в това число и пълно и ясно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и е посочена нарушената разпоредба на закона (т.5 и т.6 на разпоредбата).

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в законоустановените в чл.34 от ЗАНН срокове.

При това положение съдът счита, че не са допуснати СПН в АНП нито посочените от пълномощника на въззивника, нито други при цялостната служебна проверка на съда.

Неоснователно е възражението направено в жалбата и писменото становище на пълномощника на въззивника за нарушение на материалния закон с твърдението, че не било установено, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, а от тям и че той не е извършил вмененото му нарушение.

От показанията на св. Н. С. се установява, че той в качеството си на мл. автоконтрольор е посетил сигнал за катастрофирал автомобил в с. М..

Първоначално сигналът бил посетен от полицейски АП от РУ- Септември, който екип бил установил водача на автомобила в лицето на жалбоподателя.

Последният бил откаран във ФСМП Септември, тъй като бил пострадал вследствие на настъпилото ПТП. Св. С. заяви в показанията си, че посетил ФСМП, където установил жалбоподателя К. и в проведен разговор с него, К. заявил, че той е управлявал МПС на посочените в НП дата, час и място, като разказал, че управлявайки автомобила загубил контрол над него и се ударил в дувар на един имот. Св. Сеференикин го тествал за алкохол и наркотици, като пробата за алкохол била в рамките на нормата, а тестът за наркотици бил 3 положителен за кокаин. Полицейският служител извършил и справка в АЕС АНД, при която установил, че К. бил неправоспособен водач, като никога не му е издавано СУМПС. Свидетелят заяви, че пред него К. споделил, че към онзи момент „карал шофьорските курсове“.

При така установеното, съдът намира, че безспорно и категорично бе доказан факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.150 от ЗДвП. С оглед на това правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по реда на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Именно тази правна норма предвижда санкция за този, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач.

От приетата като писмено доказателство по делото справка за нарушител/водач, издадена от сектор ПП на (л. 11 от делото) се установява, че жалбоподателят не е придобил правоспособност за управление на МПС и няма издадено СУМПС издадено от българските власти. Самият той не е отрекъл това обстоятелство пред св. С., нито го е оспорил в предявения му АУАН, когато е имал тази възможност. Също така не е оспорил и констатацията в АУАН, че той е управлявал въпросното МПС на посочените в акта дата, час и място. Вярно е, че нарушителят не е длъжен да възразява веднага при предявяване на адм. обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма възражения, то това е първата индиция, че той е извършил нарушението, както и това обстоятелство е от съществено значение за неговото по-нататъшно поведение в производството и при преценка достоверността на неговите твърдения.

Според настоящия съдебен състав случаят не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Видно от справката за нарушител водач, както и от показанията на св. С., е че наред с настоящето нарушение, жалбоподателят е извършил още две нарушения на ЗДвП, за което са му съставени АУАН и НП, както и че е било образувано ДП за извършено престъпление- управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Освен това е санкциониран и с 2 фиша- за други две нарушения на ЗДвП.

Следва да се има предвид и това, че обществената опасност на този род нарушения е завишена предвид нарастващия брой на нарушения от този вид и предвид застрашените обществени отношения свързани с безопасността на движението и участниците в него, като не малко ПТП са причинени именно поради управление на МПС от неправоспособни водачи. При това положение и обществената опасност на конкретното деяние и на дееца е завишена, а не е с по-ниска степен в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както макар да е допуснал нарушение като не се е мотивирал в НП защо не прилага посочената норма, то същото не е съществено и не накърнява правото на защита на санкционирания при положение, че решението на наказващия орган да не го приложи е правилно.

С оглед на всичко това правилно и законосъобразно е била ангажирана 4 отговорността на жалбоподателя.

Имайки предвид всички изложени по-горе обстоятелства, но и като отчете, че нарушението е извършено за първи път, съдът намира, че АНО при отмерване размера на глобата и преценката да наложи максималния размер от 300 лева, не е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание, като отчете не само тежестта на нарушението и нарушителя, но и смекчаващите вината на нарушителя обстоятелства- младата му възраст и неговото финансово и имотно състояние, наред с това че нарушението е извършено за първи път, че нарушителят е съдействал на полицейските органи и че по отношение на останалите нарушения, жалбоподателят е санкциониран по съответния ред.

Имайки предвид всичко това, АНО е следвало да отмери на глобата при превес на смекчаващите вината обстоятелства и да наложи минималния предвиден в закона размер.

Изхождайки от степента на вината на жалбоподателя, посочените погоре обстоятелства и за персонифицирането на неговата отговорност съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати като се наложи минималния предвиден в санкционната норма размер на глобата от 100 лева. Ето защо НП ще следва да се измени, като наложената глоба от 300 лева се намали до 100 лева.

При този изход на делото- изменение на НП, ще следва на двете страни да бъдат присъдени разноски по съразмерност, тъй като исканията им са допустими- направени своевременно преди обявяване на делото за решаване и са основателни. Така в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева- по съразмерност на уважената претенция, за заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съдът счита, че не е основателно направеното от юрк. П. възражение за прекомерност на претендирания размер от 300 лева. В полза на ОДМВР- Пазарджикучреждението към което е структуриран АНО, съдът счита че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвид това че процесуалният представител не е участвал в с.з. и е представил единствено кратко становище по съществото на спора. Това възнаграждение следва да се намали съобразно уважената част на претенцията, или в полза на ОДМВРПазарджик да се присъдят разноски в размер на 26,67 лева.