Решение № 5010 от 03.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5010 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в заК.о заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100510500 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 17739/03.04.2023г., подадена от В. Г. К., ЕГН:

********** и жалба с вх. № 17819/04.04.2023г., подадена от "Е.Ф." АД, ЕИК: *******, чрез адв. Е.М. срещу постановление за разпределение, предявено на 31.03.2023г. (лист 672 и 673 от изпълнителното дело/.

Жалбоподателят В. Г. К. излага доводи, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че вземането му не се ползва с право на предпочтително удовлетворение. Посочва, че в постановлението за разпределение не е включена сумата от 4188.65 лв., съгласно издаденото му, в качеството на присъединен взискател, удостоверение № 513/24.01.2023г. на ЧСИ Н.К.. Счита, че същата е следвало да бъде включена и разпределена, съгласно изискванията на чл. 136 от ЗЗД. Навежда съображения, че в постановлението не е посочено каква сума остава за разпределение, след като са заделени суми за привилегированите вземания. Не ставало ясно дали разпределените суми са разноски, които са направени от взискателя по изпълнителния способ, сумите от който се разпределят, или разноски, направени и по други изпълнителни способи. Поддържа, че неправилно е определена и пропорционалната такса на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Излага съображения, че дължимите на съдебния изпълнител суми, в размерите, съгласно ТТРЗЧСИ, не са разноски по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. От постановлението не се установява колко и кои са взискателите по изпълнителното дело, какъв е размерът на вземанията им, кои от тях са с право на предпочтително удовлетворение с оглед разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. Счита, че съдебният изпълнител е приложил различен подход за определяне на вземанията на взискателите, които с оглед на чл. 136 ГПК се ползват с право на предпочтително 1 удовлетворение. Моли да бъде отменено извършеното разпределение, като съдът извърши ново разпределение на сумите, като в него бъде включена сумата от 4188,65 лв. /такси и разноски/ съгласно удостоверение изх. № 513/24.01.23г. на ЧСИ Н.К., издадено на присъединения взискател В. К., съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.

Жалбоподателят „Е.Ф.” АД, обжалва постановлението в частта, с която остатъкът от постъпилата по делото сума (112972,26 лева), след разпределяне на вземанията за разноски в полза на ЧСИ Б., (4287 лева) и И.А.Р. (6280 лева) и на вземанията на Държавата за данъци върху продадените имотите (660,74 лева), е разпределена не в полза на „Е.Ф.” АД, съобразно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, а в полза на Държавата за вземания от шести ред, съобразно чл.

136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Излага съображения, че „Е.Ф.” АД е ипотекарен кредитор на длъжника с учредена ипотека именно върху продаденото имущество. Счита, че в чл. 172 от ЗЗД се урежда единствено действието на вписването, а не съществуването на ипотеката.

Изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД не води до погасяване на ипотеката. Действието на ипотеката е уредено в чл. 179 от ЗЗД. Погасяването на ипотеката съгласно чл. 179, ал. 3, изр. 1 ЗЗД настъпва единствено със заличаването й, т.е. ипотеката се запазва до заличаването. Моли да бъде отменено извършеното разпределение, като се извърши ново, с което се зачете правото на жалбоподателя „Е.Ф.” АД на предпочтително удовлетворение от трети ред, съгласно чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД.

Останалите страни по изпълнителното дело не вземат становище по жалбите.

ЧСИ М. Б. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че извършеното разпределение е правилно и законосъобразно.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20218380408414, по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 е образувано по молба на И.А.Р., ЕГН: **********, действащ чрез адв. Р.М. въз основа на изпълнителен лист от дата 02.07.2021 г., по гр.д. № 3967/2021 г., по описа на СРС, 127 състав, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение от 02.07.2021Г., въз основа на документ - договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, срещу солидарните длъжници Р.И.И., ЕГН: ********** и „К.“ ЕООД, ЕИК: *******. Въз основа на молба от основния взискател е присъединено и вземането по втори изпълнителен лист от дата 29.01.2022 г. г., издаден по ч.гр.д. № 20211110136112/2021 г., по описа на Районен съд София, 127 състав. В хода на производството е наложена възбрана върху самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ Офис А002 и самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ Офис А008, като е извършен опис на посоченото недвижимо имущество и същото е изнесено на публична продан, по молба на взискателя И.А.Р., действащ чрез адв. Р.М.. След влизане в сила на изготвените постановления за възлагане на недвижимо имущество е извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 124,200.00 лв. без ДДС. В разпределението са включени и 2 всички присъединени взискатели, като е изискана информация от частните съдебни изпълнители, при които са образувани изпълнителни дела, относно актуалния размер на дължимите суми. Разпределението е извършено с оглед правилата на чл. 136 от ЗЗД, тъй като подлежащата на разпределение сума не била достатъчна за удовлетворяването на всички взискатели по изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По подадената от В. Г. К. жалба:

Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 463 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Следва да се посочи, че относно законосъобразността на разпределението съдът е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.

Основното оплакване на жалбоподателя се свежда до невключване на вземането му за такси и разноски в размер на 4188.65 лв. като привилегировано вземане.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съгласно чл. 460 ГПК. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

С разпоредбата на чл. 79 от ГПК е уредена отговорността на длъжника за направените разноски в изпълнителното производство. На основание цитираната правна норма разноските по изпълнението се възлагат в тежест на длъжника при приключване на изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, вземанията за разноски по принудителното изпълнение се ползват с първа по ред специална привилегия. Общият правен режим на привилегиите (чл. 136 и чл. 137 ЗЗД) не съдържа правило, указващо предметния и персоналния обхват на вземанията за разноски по индивидуалното принудително изпълнение по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК регламентира общия принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство – те са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените 3 от закона случаи. В т. 11, изр. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.

Дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, като ЧСИ е и кредитор по това вземане, наред с качеството си на орган по принудителното изпълнение.

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Ето защо, в случаите, когато авансово дължими такси по изпълнението са заплатени от взискател, същите съставляват разноски за този взискател.

Отговор на въпросите кои разноски и на кои взискатели се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е даден с т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като там е възприето принципното разрешение, че в първия ред на специалните привилегии се включват направените от взискателя разноски по изпълнението, които са необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата, подлежаща на разпределение. В мотивите, макар и неизчерпателно, изрично са посочени сред тези разноски на взискателя: внесените от него такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, както и таксите по образуването на изпълнителното дело – в зависимост от това дали е поискано извършването и на други изпълнителни способи, както и от стойността на имуществото на длъжника, върху което те са насочени. По-конкретно, с тази привилегия се ползват разноските на първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение, включително разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение за един адвокат, които се считат за относими към всеки от приложените изпълнителни способи, тъй като общото упълномощаване за представителство по изпълнителното производство обхваща представителството за всеки приложен способ на изпълнение до пълното удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист.

К.ерият дали вземането се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, е не дали таксите са вече внесени или не, нито вида и характера на вземането – частно или публично, а дали тези такси са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят. Във всички случаи тези такси следва да бъдат начислени от органа по принудителното изпълнение, без значение ДСИ или ЧСИ, и следва да бъдат събрани от него от длъжника, когато последният отговаря за тях. Ето защо и след като съгласно задължителната практика на ВКС (т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) в случаите, когато таксите са внесени от взискателя и са начислени и необходими за осъществяването на конкретния 4 изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, частното вземане на този взискател се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, в случаите и когато таксите не са предварително внесени, от тази привилегия се ползва публичното държавно вземане, респ. – частното вземане на ЧСИ за същите необходими разноски по изпълнението. Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК не прави разграничение дали невнесените от взискателя такси са били авансово дължими от него или той е освободен от внасянето им съгласно чл. 81 ЗЧСИ и чл. 83 ГПК, или пък по разпореждане на законодателя се събират при разпределението, каквато е пропорционалната такса по чл. 53 ТДТССГПК и т. 26 ТТРЗЧСИ. Същественият признак е не вида на таксата и дали тя е била авансово дължима от съответния взискател, а дали таксата е необходима за осъществяването на изпълнителния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, и от който се възползват всички взискатели, участващи в разпределението. Поради това със специалната привилегия п о чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват вземанията, независимо от титуляра им, както за авансово внесените от взискателя такси, така и за невнесените предварително от него такси по изпълнението. Когато таксата, необходима за осъществяването на съответния изпълнителен способ, е била дължима и е внесена от съответния взискател, длъжникът дължи възстановяването на разноските за заплащането на този взискател и вземането на последния за тези разноски се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД (чл. 79, ал. 2 ГПК и т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/950f23a4-aaff-45a2-90e4-fceb90499072