Решение № 49 от 03.06.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Етрополе, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20261830100482 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие, като е образувано по повод подадена, на 14.04.2026 г., в РС – Етрополе молба от Ж. З. Б., ЕГН **********, с посочен адрес в гр. ****, кв. „***“, бл. *, ет. *, ап. *, против В. М. М., ЕГН *****с посочен адрес в с. ****, общ. ******, обл.

*****, с искане срещу последния да бъде издадена заповед за защита по реда на Закона за закрила от домашно насилие.

В молбата се твърди, че страните по делото са живели на съпружески начала за кратък период от време, считано от 27.03.2026 г. до 11.04.2026 г. и че след като молителката се установила да живее в дома на ответника в с. ****, общ. *****, обл. ****, той и членовете на семейството му са започнали да я тормозят, като не са й позволявали да излиза навън и постоянно са я карали да чисти, и готви. Твърди се, че на 11.04.2026г. бащата на молителката й се е обадил по телефона за да отидат до гр. *****, за да видят болната й леля. След като е взела разрешение от ответника са отишли в дома на леля й. Твърди се, че след като се у върнала в дома на ответника, той е започнал да я бие; че майка му се е намесила в спора и също е започнала да й се кара и да я бие, поради което същата се е обадила на баща си, той е отишъл там и я е взел, като 1 ищцата е напуснала жилището на ответника.

Ответникът отрича да е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката.

В съдебно заседание молителката Ж. З. Б. – лично и чрез пълномощника си адв. Г. Д. от САК, поддържа молбата си, като излага съответни аргументи относно доказаността на осъществения спрямо нея акт на домашно насилие от страна на съпружеския й съжител В. М. М. на 11.04.2026 г. Заявява, че с оглед възрастта, в която се намира и се е намирала към посочената дата, тя е дете по смисъла на българското законодателство и като такова се ползва с още по – голяма закрила; че ответникът е лице, с което тя се е намирала във фактическо съпружеско съжителство; че от събраните в хода на делото гласни доказателства /свидетелските показания/ безспорно се установява осъщественият спрямо нея акт на насилие и състоянието /физическо и психическо такова/ непосредствено след него. Моли съдът да уважи искането й, като издадена заповед за защита спрямо ответника и му наложи ограничителни мерки по чл. 5, ал.1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, за извършването на които прилага списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът В. М. М. – лично и чрез пълномощника си адв. В. М. от САК, оспорва молбата, като заявява, че същата, на първо място е недопустима, тъй като по делото не е безспорно установено, че между страните, към дата 11.04.2026 г., е била налице брачна връзка, т.е., че са били съпрузи, респ. че между тях е била налице правна и фактическа връзка по смисъла на чл.3 ЗЗДН. На второ място оспорва основателността на така предявената молба, като заявява, че в хода на делото е установено само това, че на горепосочената дата между страните е възникнал обикновен спор, но не и побой или скандал, който да представлява домашно насилие по смисъла на закона; че твърденията за постоянен тормоз, изложени от страна на молителката, не са подкрепени с никакви доказателства, а че твърденията за осъществено насилие от страна на майката на ответника, не могат да ангажират неговата отговорност. Оспорва се достоверността и доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата не е подкрепена от други доказателства, а и в съдържателната й част твърденият за извършен акт на насилие не е индивидуализиран по никакъв 2 начин, като дори не съдържа никакво описания на същия. Излагат се доводи, че липсата на подаден сигнал от страна на молителката до органите на МВР, социалните служби и други институции също са индиция за неоснователност на нейните претенции. С оглед на това се прави искане съдът да отхвърли така депозираната молба. Алтернативно, се прави искане, при евентуалното й уважаване да бъде взета само мярка за закрила по чл. 5, т. 1 ЗЗДН, най – вече с оглед обстоятелството, че молителката и ответникът учат в едно училище, и при евентуално вземане на друга мярка, ответникът няма да може да завърши образованието си.

Като писмени доказателства по делото са приобщени: декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН; копие на личната карта на молителката; справки от НБД „Население" за страните по делото; справки за съдимост на страните по делото, видно от които и двамата не са осъждани; справка от ЦПЗ – София, видно от която молителят и ответницата не са лекувани в психиатричното заведение и не се водят на диспансерен отчет; справка от РС-Етрополе, от която е видно, че по отношение на страните не са налагани мерки по ЗЗДН; справка от Началника на РУ – Етрополе с вх. № ****/28.04.2029 на РС – Етрополе, от която е видно, че за периода 22.04.2024 г. до 22.04.2026 г., в РУ – Етрополе не са подавани сигнали от страна на Ж. Б. срещу В. М. М., в това число и за инцидент от 11.04.2026 г., както и че има подадени общо три сигнала възникнал инцидент между роднините на страните по делото на 11.04.2026 г.; договори за правна защита и съдействие и адвокатски пълномощни.

В хода на съдебното заседание по делото са допуснати до разпит трима свидетели: двама – при режим на довеждане от страна на ищцата, а именно С.

К. М. /съпруг на лелята на молителката/ и К. С. К. /първи братовчед на молителката/, и един, при режим на довеждане от страна на ответника – неговата майка Ц. Т. П..

В показанията си свидетелите С. М. и К. К. излагат почти еднопосочни данни за това, че молителката и ответникът са били гаджета от известен период от време, след което са се сгодили, като от 27.03.2026 г. са заживели заедно на съпружески начала в дома на ответника, находяща се в с. ****, общ.

****, обл. ****; че там, заедно с тях, са живеели и роднините на ответника – родителите му, братята му и бабата, и дядото му; че молителката е живяла там 3 от посочената дата до 11.04.2026 г., когато са отишли да си я приберат; че през това време тя е ходела на гости на родителите си; че вечерта на 11.04.2026 г. майката на ответника се е обадила по телефона на бащата на молителката и му е казала, че тя и ответника са се избили; че двамата свидетели и други техни роднини са отишли в дома на ответника, за да си приберат молителката; че като са отишли там между тях двамата не е имало спор или скандал – ответникът е бил спокоен и почти не е разговарял с молителката, или с който и да било друг; че роднините му и най – вече братята му са били много агресивни , и са обиждали и псували роднините на молителката; че тя е имала одрасквания по гушата/врата и че са разбрали от баща й, че тези одрасквания са й причинени от В. и майка му; че след като са я взели от дома на ответника, същата се е прибрала в дома на родителите си, като не е посещавала спешна медицинска помощ и че в следващите два дни не е говорела много, защото е била уплашена. Св. С. М. посочва също така, че е имала синина в областта на горната устна, а св. К. К. – синина в долната устна.

В показанията си св. Ц. П. потвърждава изнесеното от другите двама свидетели по повод връзката между сина й и ищцата, и факта, че двамата са живели на съпружески начала в дома й на 27.03.2026 г. Твърди, че през времето, в което ищцата е живяла в там /до 11.04.2026 г./ никой не я принуждавал да прави нищо против волята й; че е имала възможност да излиза и да посещава родителите, като почти всеки ден е ходела при тях да ги вижда, а когато не е могла – те са посещавали дома им. Посочва, че на 11.04.2026 г. молителката е посетила гр. *****, а ответникът е ходил на посещение в затвора заедно със своите родители; че вечерта ищцата се е прибрала в дома им след тях, като малко след това е поискала отново да излиза, за да ходи при родителите си; че ответникът не е бил съгласен с това и поради тази причина двамата са се скарали, като ищцата е започнала да крещи , поради което се е наложило тя да успокоява; че когато е влязла в стаята на двамата /молителката и ответника/ е заварила снаха си пред гардероба да си събира дрехите; че същата е била афектирана и е посягала на сина й; че тъй като не е могла да се успокои се е обадила на баща й З. й го е помолила да отиде до дома им, за да разговарят с децата като родители; че той е пристигнал с три коли хора, които са започнали да ги нападат и са нахълтали в къщата им, като баща й й е обрал дрехите и си я прибрал, като е казал, че ответника трябва да иде да живее при тях, но св. П. е заявила, че това няма да стане.

4

Свидетелката допълва, че докато е живяла в дома им, никой не е посягал, удрял или бил Ж. Б., включително и по време на инцидента от 11.04.2026г., че тя не е имала никакви наранявания и следи от одрасквания, и че след този инцидент В. не я търсил и виждал. Посочва, че тя му писала по „Вайбър“, като го карала да се съберат отново и да излязат да живеят сами на квартира, но той й е отказал.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните по делото били гаджета, като през месец март отношенията ми се задълбочили и те решили да заживеят заедно съпружески, независимо от обстоятелството, че молителката била непълнолетна /на 17 години/. На 27.03.2026 г. двамата направили годеж, на който били поканени и техните семейства, след което Ж. Б. отишла да живее в дома на В. М., находящ се в с.

*****, общ. *****, обл. ******. Там живеели родителите му М. М. А. и Ц. Т.

П., братята му М. М. М. и Д. М. М., и бабата и дядото на ответника.

Независимо от това той и молителката имали самостоятелно обособена стая, която само те ползвали.

На 11.04.2026 г. през деня Ж. Б. посетила гр. ****заедно с родителите си – З.Л. Б. и А. А. К., за да се видят с тяхна роднина. Отв. М. не я придружил, тъй като той и неговите родители били на посещение в затвора. Вечерта ответникът се прибрал в дома си заедно с неговите роднини. След тях се прибрала и молителката, като малко след това тя поискала отново да излиза, за да ходи при родителите си. Ответникът се противопоставил на това, като й заявил, че цял ден е била с тях и сега не е удачно пак да излиза. Тя, обаче, настоявала да излезе, поради което между двамата възникнал скандал, който бил чут от св. Ц. П.. Тя се намесила в спора им и се опитала да потуши напрежението между тях. Понеже подкрепила сина си в мнението му, че не е редно жена му отново да излиза, предвид обстоятелството, че цял ден е била с роднините си, молителката се ядосала още повече. Започнала да крещи и да казва, че те не я пускат да се види с родителите си. Тогава св. П. се обадила на бащата на Ж. Б. – З. Б. и го помолила да отиде до дома им, за да разговарят с децата и да се разберат с тях. Той тръгнал на там заедно с жена си /майка на 5 молителката/, и други свои роднини, сред които свидетелите С. К. М. и К. С.

К.. При пристигането им там, молителката и ответника вече били преустановили караницата си, като стояли в двора на къщата на разстояние един от друг. Понеже пристигналите на мястото роднини на молителката буквално нахълтали в дома на ответника, между тях и неговите роднини възникнало спречкване, в хода на което всички си размерили обидни, заканителни и заплашителни думи и реплики. Малко след това бащата на молителката й помогнал да си събере багажа, след което тя се качила в автомобила му и се прибрала в дома на родителите си. На 14.04.2026 г. Ж. Б. подала молба до РС – Етрополе, в която посочила, че за периода, в който е живяла в дома на ответника е била тормозена от него и роднините му, които са искали тя да им слуга и че на 11.04.2026 г. В., майка му, брат му М. и лице на име „*****“ са я нападнали и били с часове, след което майката на В. се е обадила по телефона на баща й, и той е отишъл там и тя си тръгнала с него.