Определение № 3052 от 17.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3052 гр. София, 17.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20251100100422 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част четвърта, Глава дванадесета от Кодекса на международното частно право (КМЧП).

С разпореждане № 1436 от 17.01.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал срок и точни указания на ищеца за изложение на обстоятелства за правния си интерес от инициираното съдебно производство, като съобрази, че с исковата молба е приложено решение № СОА24-РИ01-237 от 30.12.2024г. от Столична община, с което на основание 118, ал. 1 от КМЧП е призната Заповед за осиновяване на Семейния съд в Медуей, Великобритания, с която е допуснато осиновяването на детето К.А. И. - Д.. Дал е и указания на ищеца в същия срок да представи по делото писмена молба, с препис за ответника, в която да посочи името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива.

С разпореждането си съдът е предупредил ищеца за последиците при неизпълнение на указанията в срок – връщане на исковата молба с приложенията и прекратяване на производството по делото.

В молба с вх. № 14623/06.02.2025г. по описа на съда, изходяща от К. Д. И., ЕГН **********, чрез упълномощения представител адв. К. А. от САК (пълном. по лист 5 от делото), са изложени твърдения за наличие на правен интерес от предявения иск, който се основава на желание за придобиване на българско гражданство от дете, чието име или други индивидуализиращи признаци не се сочат, нито се твърди да е ищец в производството.

Позовава се на дадени указания от Министерството на правосъдието (МП), като прилага и списък на необходимите документи за придобиване на българско гражданство. Изрично 1 твърди, че производството е охранително и поради липсата на състезателен характер не са налице ответници. Не са въведени твърдения, че е оспорен по съдебен ред в отхвърлителната му част административният акт - решение № СОА24-РИ01-237 от 30.12.2024г., издаден от Столична община. Конкретизирано е искането до съда - да признае и допусне изпълнението на Заверено копие на вписване № 5387 от 15.12.2020г., издадено от Регистъра на осиновените деца към службата на главния граждански регистър, Англия и Уелс, издадено въз основа на Решение, постановено от Семейния съд в Медуей, Великобритания, с номер ME111/2020 от 09.10.2020г.

След извършената проверка за допустимост на иска и при така изложените обстоятелства следва, че предявеният иск е недопустим.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от неизвестен за съда ищец, чрез адв. К. А. от САК, с която се претендира постановяване на решение, с което съдът да признае и допусне изпълнението на Заверено копие на вписване № 5387 от 15.12.2020г., издадено от Регистъра на осиновените деца към службата на главния граждански регистър, Англия и Уелс, издадено въз основа на Решение, постановено от Семейния съд в Медуей, Великобритания, с номер ME111/2020 от 09.10.2020г.

Правната теория и съдебната практика приемат, че с влизане в сила на КМЧП (от 20.05.2005 г.) е променен общият режим на признаване на чуждестранното решение (на чужд съд или на друг орган) и действащият до този момент режим, уреждащ признаване на чуждестранно съдебно решение чрез нарочно съдебно производство пред СГС, се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения (чл. 119 от КМЧП), като правилото на чл.118 от КМЧП намира приложение, когато е постановено решение извън обсега на правото на Европейския съюз и непопадащо в обхвата на друг международен източник. С цитираната разпоредба се уреждат два вида признаване на чуждестранно съдебно решение (за установителни и конститутивни решения, а осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл. 119 от КМЧП) - пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, което се извършва от органа, пред който се представя чуждия акт (чл. 118, ал. 1 от КМЧП) и непряко признаване по съдебен ред - чрез предявяване на установителен иск пред СГС (чл. 118, ал. 2 от КМЧП).

При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 от КМЧП органът, пред който е представен чуждестранният акт, след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 от КМЧП, може да признае решението като зачете правните му последици (силата на присъдено нещо на установителното решение и сила на пресъдено нещо и конститутивното действие на конститутивното решение) или да откаже признаването. В тази процедура търсената правна защита се дава с положителното решение на органа, което поражда действие за страните (в изложения смисъл е Определение № 808 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5686/2015 г. на ВКС, IV г. о., ГК).

В случай, че българският орган приеме, че не е изпълнено някое от условията по чл.117 от КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС.

2

Безпротиворечиво съдебната практика приема, че отказът на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС.

Този иск има за предмет признаването на съдебното решение, а легитимирани страни са лицето, което иска признаване и другата страна в процеса пред чуждия съд, която го оспорва, като допустимостта на установителния иск е обусловена от наличие на правен интерес за завеждането му.

Съдебното решение е държавен правораздавателен акт, посредством който съдът реализира делегираната му правораздавателната власт да решава правен спор, а основната му функция е да дава защита-санкция на правата и законните интереси на спорещите страни.

Процедурата по чл.118 от КМЧП може да се приложи и по отношение на друг акт на правораздавателен орган на държавата по произход на акта.

От изложените твърдения в исковата молба, допълнена с молба вх. № 14623/06.02.2025г. по описа на съда, а и от представените писмени документи, не може да се направи извод, че се търси признаване на съдебно решение или на друг акт на правораздавателен орган в изяснения смисъл, за което решение да има постановен писмен отказ за приемане от държавен орган. Обратно, видно от приложеното с исковата молба решение № СОА24-РИ01-237 от 30.12.2024г. от Столична община, с което на основание 118, ал. 1 от КМЧП е призната Заповед за осиновяване на Семейния съд в Медуей, Великобритания, с която е допуснато осиновяването на детето К.А. И. - Д..

При липса на твърдения за оспорвания на съдебно решение или на друг акт на правораздавателен орган на Семейния съд в Медуей, Великобритания, следва, че за ищеца липсва правен интерес от воденото на иска пред СГС. В този смисъл е и установената съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал. 2 от КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС (в същия смисъл са определение № 808/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5686/2015 г. на ВКС; определение № 200/20.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1173/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 342/13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.). Отказът на органа да признае чуждестранното решение е процесуална предпоставка за завеждането и допустимостта на установителния иск по чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Неговата допустимост е обусловена от наличие на правен интерес от завеждането му, който изисква да има „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение“ - чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Когато липсва писмен отказ на органа да признае чуждестранното решение, е недопустимо да се използва съдебния ред за непряко признаване (в този смисъл определение № 2210 от 08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1232/2024 г. на ВКС, III г. о., ГК). Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за наличието и упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно, а при липсата следва да приеме, че искът е недопустим.

В случая на ищеца са дадени указания от орган на изпълнителната власт, които не са задължителни за съда, а същевременно се твърди валидно признаване на акт на 3 правораздавателен орган - Заповед за осиновяване на Семейния съд в Медуей, Великобритания, с която е допуснато осиновяването на детето К.А. И. - Д., което е основание за съда да приеме, че за ищеца (който остава неизвестен за съда) липсва правен интерес и искът е недопустим, а исковата молба подлежи на връщане.

На следващо място съдът приема, че недопустимостта на иска следва и от заявения петитум, поддържан и в уточнителната молба с вх. № 14623/06.02.2025г., тъй като искането е съдът в Р. България да признае и допусне до изпълнение не съдебен акт на друга държана, а само вписването с № 5387 от 15.12.2020г., издадено от Регистъра на осиновените деца към службата на главния граждански регистър, Англия и Уелс. Т.е. иска се признаване и изпълнение не на решението, постановено от Семейния съд в Медуей, Великобритания, с № ME111/2020 от 09.10.2020г., а на вписването от несъдебен орган на друга държава.

Настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо разширително тълкуване на чл. 117, ал. 1 от ГПК, в която разпоредба законодателят е предвидил ред за признаване и допускане на изпълнението актовете на чуждестранните съдилища и други органи. Последните следва да са органи с правораздаватлна компетентност в чуждата държава, но не и органи регистриращи гражданското състояние в друга държава. Да се приеме такова разширително тълкуване е в противоречие на правната уредба за наличие на спор (според правната теория и цитираната вече съдебна практика), който да подлежи на разрешаване от съд (в спорно производство по чл. 118, ал. 2 от КМЧП), а и би довело до неограничено и ненужно разширяване обхвата на съдебните производства по Част четвърта, Глава дванадесета от КМЧП.

Дадените указания от МП, при наличие на неоспорвано решение от държавен орган на власт в Р. България, с което е извършено пряко признаване на решение на чужд съд, не обосновават правен интерес за предявения иск, разглеждан по реда на Част четвърта, Глава дванадесета от КМЧП. Евентуалните неблагоприятни последици, които биха настъпили за ищеца от неиздаването на искания индивидуален административен акт, откриват пътя му за защита по друг ред, съгласно нормите на АПК.

Така мотивиран и на основание чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 4530 от 15.01.2025г. по описа на

Софийски градски съд и приложенията към нея, за постановяване на решение, с което съдът да признае и допусне изпълнението на Заверено копие на вписване № 5387 от 15.12.2020г., издадено от Регистъра на осиновените деца към службата на главния граждански регистър, Англия и Уелс, издадено въз основа на Решение, постановено от Семейния съд в Медуей, Великобритания, с № ME111/2020 от 09.10.2020г., като недопустима.

4

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 422/2025 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, V брачен състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - София, в едноседмичен срок от връчването му на адв. К. А..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5