Решение № 55 от 30.01.2023, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 754/2022
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 30.01.2023
- В сила
- 05.05.2023
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 439, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 478, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Разград, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330100754 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 493, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С искова молба от Н. Н. Р. с ЕГН********** от с. Раковски, общ. Разград, ул.
***, чрез пълномощника му адв. С. Н. при АК – Разград, със съдебен адрес: гр. Разград, пл. „Момина чешма“, кино „Димитър Благоев“, северен вход, стая № 3, против “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16 адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 7344,00 лв. главница ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие от застрахования извършител на ПТП, ако е поранна или от деня на предявяване на застрахователната претенция съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ до окончателното плащане на главницата, както и сумата от 500,00 лева за разноски, претендирани съгласно чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ ведно със законна лихва от 22.11.2019 г. до окончателното им плащане.
Претендира деловодни разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 30.06.2020 г. той и съпругата му Г.А. Р.а пострадали при ПТП на път от републиканската пътна мрежа гр. Бяла – гр. Попово на км.
21 +500. Участници в ПТП били три МПС: участник 1-ППС с peг. № ***, марка „Ленд Ровер“, собственост на „Агроком” ООД с ЕИК 114666205, с водач С.П.А. с ЕГН **********, живущ в гр. ***; участник 2-ППС с peг. № ***, марка ДАФ, собственост на „Транс Груп-България” ООД с ЕИК 201476566, с водач И.Х. Й.ов с ЕГН **********, живущ в гр. ***. Участник 3-ППС с рег. № № ***, марка „Фолксваген Транспортер“, собственост на ищеца и управлявано от него.
Ищецът сочи, че единствената причина за ПТП са действия на водача С.П.А., който управлявал автомобила си с превишена скорост и навлязъл в лентата за 1 насрещно движения, по която се движел ищеца, предизвикайки челен сблъсък с управлявания от ищеца автомобил, в който се намирала и съпругата на ищеца Г.А. Р.а. За процесното ПТП било образувано наказателно производство, а именно ДП № 247-ДП-99/2020 год. на РУ МВР - Бяла, вх. № 3846/20 год. на Районна прокуратура - Русе. Твърди се, че поради неритмично и несвоевременно разследване, досъдебното производство още не било приключило.
Твърди се, че вследствие на произшествието ищецът и съпругата му получили многобройни и дълготрайни увреждания. За тези увреждания ищецът предявил отделна застрахователна претенция пред ответника за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, за което била образувана преписка - щета № 1000/20/217500255.
Ищецът сочи, че за автомобилът, с който било извършено деянието, от което пострадал ищеца и бил увреден до неизползваемост автомобилът на ищеца, имало сключен договор за гражданска отговорност със Застрахователна компания „Алианц България” АД и издадена Застрахователна полица № BG/01/119002739036 с валидност от 09.10.2019 год. до 08.10.2020 год., която обхващала във времето и деянието, от което бил увреден автомобила му.
Ищецът посочва, че собствения му автомобил бил разрушен изцяло до степен на неизползваемост. За нуждите на разследването той бил иззет като веществено доказателство, за което бил съставен протокол за огледа и оставен на съхранение в двора на Противопожарната служба в гр. Русе.
Автомобилът му бил върнат въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор от 03.06.2021 год. На 14.06.2021 год. ищецът получил автомобила си и с репатриращ автомобил, откарал го до дома си в с. Раковски. За превоза на катастрофиралия автомобил заплатил сумата от 344,00 лв. на репатриращото ТД „Виктори Каре“ ЕООД от гр. Русе. По искане на ответника от негова страна бил извършен оглед на автомобила на 01.02.2022 год.
Ищецът към момента на произшествието оценява стойността на автомобила на 7000 лева. 3а щетите по автомобила и разходите за транспортирането му след катастрофата той предявил пред ответника отделна застрахователна претенция в размер на 7344 лева ведно със лихви и разноски, която била заведена като щета с № 1000/22/727/500023. За предявяването на застрахователната претенция ищецът ангажирал адвокат, на който заплатил възнаграждение в размер на 500 лева, като поискал и тази сума да му бъде заплатена съгласно чл. 493, ал. 1, т.4 от КЗ. С писмо № 2-101-4101314/13.01.2022 год. ответникът поискал ищеца да представи допълнителни документи. Независимо от забавянето на досъдебното производство, ищецът представил съществуващата документация на ответника, макар че ищеца нямал такова задължение.
Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът отказва да определи и заплати обезщетение по претенцията му съгласно чл. 496 от КЗ. Ищецът посочва, че има право да получи от застрахователя обезщетение за имуществените ми вреди, които оценява на 7344,00 лева главница и законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие от застрахования извършител на ПТП, ако е по ранна или от деня на предявяване на застрахователната претенция съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В подадения писмен отговор ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на 2 валиден застрахователен договор, сключен за л.а. „Ленд Ровър" с peг. № ***, обективиран в Застрахователна полица № BG/01/119002739036. Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване.
Оспорва се твърдението за противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ленд Ровър" с peг. № *** С.А., респ. за извършени от негова страна нарушения на ЗДП. Оспорва се твърдението, че С.А. има вина за настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че в исковата молба не се сочи какви правила за движение същият е нарушил, като липсват и доказателства, които безспорно да установяват, че процесното ПТП е настъпило единствено заради негово виновно и противоправно поведение. Не се спори, че във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство, неприключило до момента, т.е. ответникът сочи, че причините за настъпването му и поведението на участниците не се изяснени до момента. Поради което на този етап се оспорва наличието на всички предпоставки за фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, без което не може да се ангажира отговорност.
Независимо, че вината се предполага до доказване на противното, сочи че останалите предпоставки, а именно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка, подлежат на доказване от ищеца. До установяване на наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, които да обосноват отговорност на водача на л.а. „Ленд Ровър", оспорва се качеството на ищеца като „увредено лице“ по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ.Оспорват се вида и размера на твърдените имуществени вреди. Твърди се, че са налице три искове за имуществени вреди с общо размер на 7844 лв., а именно: иск в размер на 7 000 лв. — претенция за твърдяна от ищеца стойност на вредите по л.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***; иск в размер на 344 лв. претенция за твърдян от ищеца разход за репатриране на л.а. Фолксваген Транспортер с peг. № ***; иск в размер на 500 лв. - претенция за твърдян от ищеца разход за предяване на застрахователна претенция. Оспорва се по основание и размер исковата претенция в размер на 7 000 лв. Твърди се, че делото не са представени доказателства относно размера на вредите по процесния автомобил, т.е. не става ясно дали сумата в размер на 7 000 лв. представлява стойност, необходима за ремонтиране на увредената вещ или представлява стойността на увреденото имущество, тъй като е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. Поради което есе моли да се укаже на ищеца да уточни иска си. Изразява се становище за прекомерност на поисканата от ищеца сума, както и противоречие с принципа, заложен в чл.
386, ал. 1 от КЗ. Оспорва се по основание и размер исковата претенция в размер на 344 лв. Твърди се, че посоченият разход за репатриране на автомобила не е пряко свързан с процесното ПТП, т.е. липсва причинноследствена връзка между събитието и твърдяната вреда. Твърди се, че подобен разход не е сторен във връзка с указанията на ответника за запазване на вещта или доказване на застрахователната претенция. В условията на евентуалност, оспорва се иска по размер, като се твърди прекомерност. Оспорва се по основание и размер исковата претенция в размер на 500 лв. Счита се, че претендираното обезщетение не произтича пряко от деликта и не е необходим разход с оглед предявяването на застрахователна претенция. Твърди се опростена процедура, неизискваща специални знания, както и необходимост от правна помощ. Сочи се, че претендираните разходи не попадат в хипотезата на чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ, съответно предявената претенция е неоснователна. Отделно се сочи, че от 3 представения договор за правна защита и съдействие не се установява за какво точно е предоставена юридическа услуга. В условия на евентуалност се оспорва размера на претендираната сума от 500 лв., като се твърди прекомерност. Предвид неоснователността на главните искове се оспорва основателността на акцесорните искове за обезщетение за забава.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема следното от фактическа:
На 30.06.2020 г. ищецът и съпругата му Г.А. Р.а пострадали при ПТП на път от републиканската пътна мрежа гр. Бяла – гр. Попово на км. 21 +500.
Участници в ПТП били три МПС: участник 1 – ППС с peг. № ***, марка „Ленд Ровер“, собственост на „Агроком” ООД с ЕИК 114666205, с водач С.П.А. с ЕГН **********, живущ в гр. ***; участник 2 – ППС с peг. № ***, марка ДАФ, собственост на „Транс Груп-България” ООД с ЕИК 201476566, с водач И.Х. Й.ов с ЕГН **********, живущ в гр. ***. Участник 3 – ППС с рег.
№ № ***, марка „Фолксваген Транспортер“, собственост на ищеца и управлявано от него.
С определение по НОХД № 209 по описа за 2022 г. на Районен съд – Бяла е одобрено споразумение, с което обв. С.П.А. с ЕГН **********, се признал за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за това че на 30.06.2020 г. на второкласен път II-51 (гр. Попово гр. Бяла), в района на км. 21,500 до 21+800, в Черковна, обл. Русе, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег.№ ***, с посока на движение към гр.Бяла, обл.
Русенска, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за категория „В“ - извън населено място - 90 km/h.“; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни летни да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на три лица, както следва:
1.Средна телесна повреда на Н. Н. Р. от с. Раковски, обл.Разград, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник, за срок повече от 30 /тридесет/дни, поради счупване на лява ключица, счупване на дясно колянно капаче, счупване на дясна голямопищялна кост в близкия край, увреждания на вътреставни меки структури (медиален мениск и ставен хрущял) на дясна колянна става, наложило оперативно лечение, хронична нестабилност на дясна колянна става, тромбоза в бедрена и илиячна вени вдясно.