Решение № 136 от 15.03.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Силистра, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20213420100949 по описа за 2021 година

Ищецът И. Н. Б. твърди, че чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. .по описа на РС – С. за 1996 г., той и неговите родители придобили правото на собственост върху дворно място с площ от 1573 кв.м., за който е отреден УПИ .., пл. № .., кв.

.по регулационния план на с. Б.., действащ към момента на продажбата. Прехвърлител по договора бил наследодателят на ответниците, като при сключването му страните се споразумели и за продажбата на още едно дворно място, разположено в съседство с първото, а именно ПИ с идентификатор ...............по кадастралната карта и регистри на с. Б., общ. С., одобрени със заповед № РД-18-1747 от 23.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1935 кв.м., представляваща урбанизирана територия, находяща се в с. Б., м. „А. път“ (съгласно характеристиките му по актуалната кадастрална карта). Уговорената цена по договора за покупко – продажба включвала и стойността на второто дворно място, но едва наскоро ищецът узнал, че то не е описано като предмет на договора, поради което в кадастралните регистри се водело на името на наследодателя на ответниците – Х. Х. Ю..

Въпреки това от 24 години именно ищецът и неговото семейство обработвало имота и се грижило за него като за свой имот, поради което той счита, че е придобил собствеността върху него по давност и моли съда да признае спрямо ответниците неговото право на собственост. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците А. Х. Х. и С. Х. Х. оспорват иска и молят съда да го остави без уважение. Оспорват твърденията на ищеца, че техните родители са възнамерявали да включат процесния имот като предмет на договора за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. .по описа на РС – С. за 1996 г., и заявяват, че в семейството им винаги са считали 1 този имот за техен, като по този начин го възприемал и самият ищец, тъй като миналата година им отправил предложение да го закупи от тях. Твърдят, че ищецът никога не е обработвал имота, а че първоначално това правел техния баща, който след като започнал да изпитва затруднения в грижите за него, го предоставил за ползване на бащата на ищеца (в период преди 2013 г.). Последният го стопанисвал в качеството на държател, поради което ответниците считат, че нито ищецът, нито неговият баща са осъществили владение върху имота по явен за тях и за третите лица начин, тъй като те (ответниците) не били запознати с намерението им да го държат като собствена вещ. Твърдят, че именно те са заплащали и данъчните задължения за имота и считат, че в полза на ищеца не би могла да тече придобивна давност както поради закупуването само на ½ ид.ч. от съседното дворно място през 1996 г., така и поради обстоятелството, че в периода от 2013 г. до 2020 г. процесният имот бил собственост на Община С.. Твърдят също така, че към момента имотът е еднолична собственост на единия от тях - С. Х. Х., въз основа на сключен помежду им договор за доброволна делба. При отхвърлянето на иска претендират направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 , ал. 1 ГПК.

Чрез представен по делото НА № .., т. ..по описа на РС – С. за 1996 г. продавачите Х.

Х. Ю. и Б. А. Ю. прехвърлили на купувачите Н. Б. М. и И. Н. Б. при равни квоти правото на собственост върху дворно място с площ от 1573 кв.м., находящо се в с. Б., за който е отреден парцел ., пл. № ..от кв. ..по регулационния план на селото заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда, а с НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2020 г. Н. Б. М. и съпругата му Ф.А. М. на свой ред се разпоредили със своята ½ ид. ч. от имота чрез договор за покупко - продажба в полза на другия съсобственик – сина им И. Н. Б. – ищец по делото.

Според показанията на свидетелите С. Ш., съпруга на и., и Д. Б., негов брат, предмет на договарянето между страните при сключване на договора за покупко – продажба от 1996 г. се явявал както и имота по нотариалния акт, така и спорния имот, понастоящем с идентификатор ............., като уговорената помежду им и реално заплатена продажна цена касаела и двата имота, поради което купувачите били убедени, че процесното дворно място е включено в предмета на в съставения им документ за собственост. Имотът бил закупен от бащата на ищеца за неговия син, към този момент на сравнително млада възраст, поради което свидетелката Ш. заявява, че документите по сделката били прибрани за съхранение от нейните свекър и свекърва, а тя и съпругът нямали достъп до тях до сключването на втория договор за покупко - продажба от 2020 г., когато станало ясно, че ПИ с идентификатор ................ не е включен в първоначалния титул за собственост. Свидетелите изразяват убеждението си, че при воденето на преговорите имотът съвсем недвусмислено бил обсъждан като предмет на предстоящата продажба, ведно с мястото с изградената жилищна сграда, тъй като продавачите им посочили на място границите на подлежащата на продажба площ, които обхващали и имота с настоящ идентификатор .............. Свидетелят Б.

2 обясни, че семейството нямало интерес от придобиване единствено на имота с жилищната сграда, която освен това се намирала в лошо техническо състояние, като този имот бил закупен от тях единствено заради желанието им да придобият ПИ с настоящ идентификатор .........., който искали да обединят с техен съседен имот. Веднага след сделката младото семейство (т.е. ищецът и свидетелката Ш.) започнали да обработват имота, като го засявали с различни селскостопански култури – слънчоглед, царевица, тикви, люцерна, и продължили да го стопанисват без прекъсване до настоящия момент, т.е. в период над 24 години.

Свидетелката Ш. отбеляза, че нейният свекър не е полагал грижи за тяхната градина поради наличието на здравословни проблеми, а свидетелят Б. потвърди нейните твърдения, като добави, че самият той е изоравал мястото заедно със собствения си съседен имот. През целия период след сделката от 1996 г. нито бащата на ответниците, нито самите те проявили интерес към имота, никой от тях не осъществявал дейности по неговото стопанисване, нито предявявал искания спрямо него, още повече че ответникът С.Х. пребивавал в Т. след 1990 г., където по – късно се преместил и неговия баща. Според свидетелката Ш. претенциите на ответниците към имота датират от момента, в който тя и съпругът установили, че не разполагат с документ за собственост за него и че мястото се води на името на техния баща; тогава те потърсили от тях съдействие за снабдяването си с титул за собственост, като първоначално дори срещнали подкрепата на ответника А.Х., който също бил на мнение, че имотът от много години им принадлежи. Разпитаният по искане на ищеца свидетел С. М., далечен роднина на неговото семейство, също потвърди позицията му, че през последните 24 – 25 години имотът е обработван единствено от него, че други лица извън семейството му не са извършвали селскостопански дейности в него, нито са оспорвали по какъвто и да е начин собственическите му права.

В противоположен смисъл даде показанията си свидетелката А. Х., съпруга на ответника С.Х., която заяви, че процесният имот не бил предмет на договаряне при осъществяване на продажбата от 1996 г., тъй като още тогава нейният свекър, както и съпругът обяснили, че мястото е отделено за тях (за нея и съпруга ), за да могат в бъдеще да си построят нещо върху него. Свекърът Х. Х. продължил да обработва мястото няколко години след 1996 г., но после поради напредналата си възраст не бил в състояние да го поддържа и взел решение да го предостави за ползване на бащата на ищеца Н.Б. М., който имал имот в съседство с него. Същевременно семейството на С.Х. пребивавало в Т. от 1990 г., където се преместил и баща му известно време след 1996 г.; то останало в тази държава до 2012 г. – 2013 г. , след което се завърнало в Б. и установило местоживеенето си в гр. Д.. Разпитания по искане на ответниците свидетел Б. М., жител на с. Б., потвърди показанията на предходната свидетелка, че Х. Х. обработвал имота няколко години след 1996 г. и след това предоставил ползването му на Н. М., което му споделил именно бащата на ответниците в годината, когато му предоставил царевичака от тази нива, тъй като не се нуждаел от него. Съгласно наблюденията на свидетеля след този момент грижите за имота поел Н. М., когото той многократно забелязвал да го копае заедно със собственото си дворно място, без участието и помощта на други лица. Свидетелката Ф. М., разпитана по искане на ответниците, също заяви, че мястото е отстъпено за ползване на Н. М. от 1996 г., 3 като след този момент обработването му се осъществявало както от него, така и от неговата съпруга и син - ищец по делото.

При така събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че предявеният иск за установяване на собственическите права на ищеца върху спорния имот се явява основателен и като такъв същият следва да се уважи. За да възприеме този извод съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани по искане на ищцовата страна, тъй като същите са непротиворечиви и последователни и представят относимите факти в тяхната житейска свързаност и обоснованост за разлика от тезата на ответниците, която създава недоумение относно продължителния период, през който имотът бил предоставен за ползване на Н. М., без собствениците му да проявят какъвто и да е интерес към неговото състояние и правен статут. Всички разпитани по делото свидетели посочват, че периода, през който семейството на ищеца се е грижило за имота, е твърде дълъг – около 22 – 24 години, като тази продължителност е достатъчна за да опровергае тезата, че първоначалният собственик си е запазил правата върху него, при положение че дълги години нито той, нито синовете му са поддържали връзка с ползвателите, за да установят дали и как се стопанисва дворното място, да споделят плановете си за него, да се уверят, че собственическите им права не се оспорват, съответно да уредят по формален начин неговия статут. Установената по делото ситуация потвърждава изцяло мнението на свидетелката Ш., че ответниците не са предполагали за формалното съществуване на правата им върху имота докато ищецът не ги е осведомил за същите, тъй като по делото няма данни, че преди този момент някой от тях е извършвал собствени селскостопански дейности в него, че изобщо се е интересувал от дейностите, извършвани от други лица, че е планирал бъдещото му застрояване или че под някаква форма е дал израз на своите собственически правомощия. Опровергаха се и твърденията на ответниците, че през периода след 1996 г. именно те заплащали данъците за имота, тъй като стана ясно, че същият има статут на земеделска земя и за него не се начисляват данъчни задължения. В настоящото производство по безспорен начин се установи упражняваната от ищеца фактическа власт над имота, но същевременно липсват категорични данни, че основанието за нейното налагане е предоставеното му ползване от бащата на ответниците, тъй като свидетелите на ответната страна знаели този факт от думите на Х. Х. отпреди повече от 20 години, което поставя под съмнение точността на спомените им и начина, по който те са съхранени, съответно интерпретирани във времето. В съдебното производство също така се установи, че ищецът разполага с документите за собственост върху имота на първоначалния собственик Х. Х. – решение на ПК за възстановяване на правото на собственост, скица и протокол за въвод във владение, които според свидетелката Ш. били съхранявани от нейния свекър заедно с всички документи от сделката пот 1996 г. Наличието на тези документи в държане на ищеца повдига въпроса защо те са били предоставени на баща му, ако не с цел да се удостоверят собственическите права на бъдещия продавач Х. Х. при един планиран договор за покупко – продажба. Не на последно място следва да се изтъкнат и противоречията в показанията на свидетелите Б. М. и Ф. М. относно лицата, които фактически обработвали имота след предоставянето му за 4 ползване на Н. М. – според първия свидетел единствено Н., а според втората свидетелка Н., съпругата му и ищеца, като в тази ситуация възниква въпросът защо през толкова продължителен период свидетелят М., за разлика от всички останали свидетели, не е забелязвал в имота други лица, освен бащата на ищеца, в която връзка възникват съмнения за достоверността на неговите показания, съответно точността и регулярността на наблюденията му.