Определение № 3281 от 14.08.2014, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ номер ………../…………...08.2014 г., град

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 14 август Година

2014 в закрито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер N828 по описа за 2014 год, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на ГПК.

Постъпила е искова молба от К.Ж.К. *** ПАРАДАЙС»ООД гр. Варна, с която са съединени искове за установяване на оспорено членство на ищцата като съдружник и за отмяна на решенията на общо събрание на ответното дружество, проведено на 28.04.2014г, основан на твърдения за противоречието им със закона.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх. № 13192/09.05.2014 е била допълнена и уточнена при отстраняване на нередовности по сезиране на съда, след което съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищцата основава двете самостоятелни претенции и са направени доказателствени искания. В допълнителна искова молба вх. № 21391/23.07.2014 са оспорени възраженията на ответника.

В срок са депозирани отговор и допълнение към него вх. № 18923/30.06.2014г и вх.№22148/31.07.14г, съдържащи насрещни възражения за настъпване на факт, прекратяващ по право членството на ищцата и следващо от него законосъобразно провеждане на събранието и обосновано вземане на решения. Ответникът изрично оспорва допустимостта на претенциите.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенцията:

Още в исковата си молба, ищцата е заявила, че счита за неоснователно констатираното от дружеството прекратяване на членство и именно въз основа на тези свои твърдения е предявила и претенция за незаконосъобразност на взети решения без нейно участие, с които останалия съдружник е формирал волята на дружеството за уреждане на последици от прекратено по право членство(приемане на нов съдружник, промяна в дружествен договор и представителство). Съответно и с уточнителната молба ищцата е посочила искане, което да съответства на вече предявена претенция за установяване на отречено от ответното дружество членство. Отстраняването на нередовност на исковата молба(противоречие на твърдения за основание на претенция и формулирано искане за защита) не представлява изменение на иск, респективно ново предявяване на такъв, а действа с обратна сила и следва да се отчита като начално редовно сезиране, на осн чл.129 ал.5 ГПК (в този смисъл определение № 5 от 6.01.2012 г. на ВКС по т. д.

№ 369/2011 г., II т. о., ТК и решение № 25 от 31.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1150/2010 г., II т. о., ТК).

Изцяло неоснователно е възражението на ответника по допустимостта на образуваното производство по съединените претенции. На първо място, размяната на книжата започва след като вече уточнена редовна искова молба е приета от съда за разглеждане (л. 36) като сезиране с две отделни претенции, съответно преклузиите за ищеца настъпват едва от този момент, съответно на предоставено на ответника право на защита по тези искове. На второ място петитума на установителния иск е достатъчно ясен и съответства на интереса за защита на членствени права, твърдяни като изцяло оспорвани от ответника. Именно твърденията на дружеството (заявени чрез легитимиран заявител за оповестяване в търговски регистър) за настъпило пълно прекратяване на членството, следва да бъдат отречени със съдебния акт. Съответно ответното дружество следва да обоснове и посочи всички свои твърдения за факти, изключващи правата на ищцата в дружеството, дори и те да са настъпили преди или след вземането на решението, предмет на другия съединен иск. С претенцията си ищцата търси по-широк обем на защита, който няма да се изчерпи само с преюдициалното обосноваване на незаконосъобразност на един дружествен акт.

Именно по тази причина, този интерес не е адекватен на специалния конститутивен иск за отмяна на конкретно решение на колективния орган на дружеството, а съответства на общия състав, предвиден за всякакъв вид накърняване на права – претенцията по чл. 71 ТЗ, чието процесуално проявление е съответно на накърнения интерес. В случая, твърдението на ищцата, че членството й се отрича я легитимира именно като ищец по установителен иск. Възражението, че нормата на чл. 71 ТЗ има ограничено приложение до защита срещу засягане на права от органи, различни от общото събрание в случая е изцяло ирелевантно. Тълкуване на предмета на такъв иск действително е дадено в посоченото от ответника ТР 1/2002 на ОСГК на ВКС, но само за целите на отграничаването му от предмета на специалния ( с по- тясно приложно поле) конститутивен иск за отмяна на решения на волеформиращ орган на дружество. Самата формулировка на предвидената в чл.

71 ТЗ обща защита на съдружник срещу всяко засягане на кой да е от елементите на комплекса от права в дружеството несъмнено включва и обща универсална защита на комплекса в цялост. Извън приложното поле на този общ иск е само накърняването на права чрез сделките – решения на общото събрание като орган на дружеството, поради специалния иск по чл. 74 ТЗ. В настоящия случай ищцата (а и ответника – с оглед заявеното от името на дружеството обстоятелство за вписване в ТР) не посочва, че членството е прекратено с решение на ОС, поради което срещу оспорването на правата си следва да се защити по общия ред.

По отношение на съединения иск, съдът съобразява, че изричното изявление на ищцата е за разглеждане на искането за отмяна на решенията на органа на дружеството едновременно с претенцията за установяване на членството й. Това искане съответства на кумулативно ( а не евентуално, както неправилно съда е посочил в началото на размяната на книжата) съединяване и кореспондира на обусловеността на защитата по чл. 74 ТЗ от установяването на членството, което е предмет на иска по чл. 71 ТЗ( а не от неговата липса) . Съответно вида на съединяването следва да се коригира, като кумулативно обективно съединяване на обусловени искове (Решение № 187 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 44/2013 г., II г. о., ГК). Преклузивният срок по чл. 74 ал. 2 ТЗ е спазен.

По предварителните въпроси:

Сезиран е родово и местно компетентен съд( чл. 104 т.6 ГПК вр. чл. 74 ал.1 ТЗ).

Авансово дължимата държавна такса по два неоценяеми иска е внесена в държавен бюджет.

Въз основа на твърденията, съответни и на предявеното искане за реализация на права на участник в дружество съдът квалифицира спора, като приема да го разглежда като търговски на осн. чл. 365 т.3 от ГПК.

Позоваването на съществуващо решение на общо събрание на съдружниците, което поражда действие във вътрешните отношения (между самите съдружници и дружеството) действието си веднага, дори и ако не са отразени в търговския регистър поради оспорване на законосъобразността им ( този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК р. № 39/15.04.2011 г. по т. дело № 526/2010 г. и р. № 690/3.12.2008 г. по т. дело № 349/2008 г. на Търговската колегия на ВКС), налага зачитане на заявената промяна в представителството и в породения спор относно членственото правоотношение и отмяната на решение на ОС.

Едва след уважаване на установителния иск и обусловения от него конститутивен иск би отпаднало действието(т.ІІІ от мотивите към ТР1/2002г на ОСГК) на прекратяването на представителната власт на колективния управителен орган(преди спорното решение управителите са действали само заедно), по отношение на намиращите се във „вътрешни“ членствени отношения съдружници, за какъвто би била призната ищцата. Съдът приема за надлежно легитимиран в процеса представител на ответното дружество новоизбран еднолично действащ управител от състав на нов множествен представителен орган (чието назначение не е вписано поради защитната мярка по чл. 19 ал. 5 ЗТР). По делото обаче не е представено описано като приложение към отговора по исковата молба пълномощно на адв. Б., поради което съдът следва да даден указания за потвърждаване на действията й.

По доказателствените искания: В исковата молба и отговорите са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Документите са посочени за установяване на релевантни за спора твърдения за осъществяване на фактическия състав на прекратено по право членствено правоотношение (образувано изпълнително производство срещу съдружник и насочено изпълнение върху дружествен дял) и основания за отмяна на незаконосъобразно свикано събрание и необосновано вземане на решения( протокол от проведеното събрание и нов дружествен договор . Исканията са допустими и следва да бъдат уважени по отношение на представените писмени документи. Ищецът е посочил и доказателства по твърдения, които не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство (погасяване на изпълняемото право), поради което представените документи не следва да се приемат. Без значение за спора са и становища на други органи, поради което не могат да се считат за доказателства по делото решение на КЧСИ по жалба на ищцата. Представените съдебни актове могат да се ценят като позоваване на практика едва по съществото на спора, но не следва да се приемат като доказателства, тъй като не се отнасят до отношенията между страните в процеса.

Ответникът се е позовал на данни за опровергаване на твърдения, които съдът не приема за разглеждане, поради което и направените в тази връзка доказателствени искания остават безпредметни.

Ищцата е поискала сведения по изпълнително дело за установяване на факт от защитната й теза, но като страна – длъжник в това производство не е необходимо специалната й легитимация по чл. 186 ГПК. Позоваване на исканите доказателства принципно може да се допусне, след уточняване на причина, поради която страната не може да се снабди с преписите, но предметът на книжата следва да се ограничи само до книжата, съставени по повод приложения изпълнителен способ – изпълнение върху дял от търговско дружество.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 71 ТЗ за признаване на съществуване на членствено правоотношение на ищцата в ответното дружество и конститутивен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание, взето при допускане на нарушение на свикване на събранието, както и при липса на основание за приемане на оспорените решения.

ДОПУСКА като доказателства по делото документи, приложени от ищцата към искова, уточнителна и допълнителна молби в копия, заверени по чл.183