Решение № 118 от 23.08.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Варна, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600164 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №9 от 13.03.2023г., постановена по НОХД №153/2023г.

Варненският окръжен съд е признал подсъдимия М. А. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК, във вр. с чл.198, ал.1, пр.1 от НК и на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, вр. чл.54 и чл.36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на подсъдимия Т., в която се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. С жалбата се моли въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода .

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Т. се явява лично. Представлява се от служебен защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за намаляване на наложеното наказание на подзащитния му.

Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият също моли съда наказанието му да бъде намалено.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са отчетени отегчаващите и 1 смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира същата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Т. изразява съжаление за стореното.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд - Варна е проведено по реда на глава XXVII от НПК, тъй като: 1. подсъдимият е направил такова искане и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371, т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. е многократно осъждан. С присъда по НОХД № 2128/19 г. по описа на ВРС за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 НК, му е наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода. С определение №1389/22.07.2019 г. по ЧНД№ 2659/19 г. на ВРС, в сила от 26.10.2019 г., на подсъдимия Т. е определено общо наказание, което на основание чл.24 от НК е увеличено на три години лишаване от свобода.

Наказанието е изтърпяно на 08.11.2021 г.

След освобождаването си от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, подсъдимият М. Т. постоянно сменял местоживеенето си в страната и се издържал чрез предлагане на сексуални услуги.

През лятото на 2022 г. подсъдимият Т. пристигнал в гр. Варна. На 31.07.2022 г. след обяд, минал край денонощен магазин, намиращ се на бул.

„Осми приморски полк”, №135. Пред магазина подсъдимият видял свидетелите Т. Б., Емил Георгиев и Мартин Янков и се заговорил с тях. Свидетелят Т. Б. празнувал рождения си ден и черпел приятелите си. Предложил да почерпи и подсъдимия Т., който се съгласил.

Към 18.00 часа св. Б. се сбогувал със свидетелите Георгиев и Янков и се отправил към жилището си. Свидетелят Б. носел през рамо чантичка тип „банан“, в която се намирали: мобилен телефон „Samsung Galaxy J6”, връзка с 9 бр. секретни ключове, ключ за катинар и сумата от 800 лв. и 50 евро. Вървейки покрай блока, Б. приседнал на една пейка.

Малко след това на пейката до св. Б. седнал и подсъдимият.

Доближавайки се плътно до свидетеля, подсъдимият Т. поставил дясната си 2 ръка в областта на слабините му, а с лявата внимателно разкопчал чантичката, която свидетелят носел през рамо. След това Т. издърпал чантичката с дясната си ръка и я поставил зад гърба си. Свидетелят Б. усетил движенията на подсъдимия и хванал ръката му, опитвайки се да го задържи.

Подсъдимият Т. се отскубнал, грабнал чантичката, изправил се и побягнал.

Б. направил опит да го настигне, но се спънал и паднал, при което наранил лицето си. Свидетелят се върнал при приятелите си пред магазина.

Предвид състоянието на пострадалия, Георгиев и Янков незабавно отвели св.

Б. в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна”. След като раните му били обработени, св. Б. подал сигнал за случилото се във Второ РУ МВРВарна.

Общата стойност на отнетите вещи според оценъчната експертиза е 1029,79 лв.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. В процедурата по член 371, т.2 от НПК, съдът е съпоставил самопризнанието на подсъдимия със събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Установил е, че тези доказателства безспорно подкрепят самопризнанието на подсъдимия. На първо място, това са показанията на свидетеля Т. Б., който дал показания, че подсъдимият чрез използване на физическа сила е издърпал носената от него през рамо чантичка. Свидетелят заявява, че от него посредством упражнение насилие са отнети чантичка, в която се намирали: мобилен телефон „Samsung Galaxy J6”, връзка с 9 бр. секретни ключове, ключ за катинар и сумата от 800 лв. и 50 евро. Показанията на свидетеля кореспондират с фактите, документирани от видеоохранителни камери. Тези видеозаписи са изследвани от назначената по делото техническа експертиза, която е установила автентичността на представените видеозаписи и заедно с това е идентифицирала заснетите лица. Категорично е установено, че са заснети пострадалия Т. Б. и подсъдимия М. Т.. Кадрите от видеозаписа безспорно установяват и механизма на извършване на престъплението.

Фиксирано е изпълнителното деяние на престъплението грабеж, при което подсъдимият Т. със сила издърпал, чантата, която свидетелят Б. носил през рамото си. Вещта е отнета въпреки съпротивата на пострадалия и усилията му да я задържи с ръце. Показанията на Т. Б. кореспондират изцяло и с показанията на разпитаните по делото свидетели св. Емил Георгиев Мартин Янков, възприели присъствието на подсъдимия в тяхната кампания и състоянието на пострадалия непосредствено след деянието.

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на Окръжен съд - Варна е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се възприемат и от въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички процесуалноследствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат 3 възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подсъдимия Т..

При правилно установената фактическа обстановка съдът е дал законосъобразна правна квалификация на деянието, а именно: престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във връзка с член 198, ал.1 от Наказателния кодекс.

Окръжният съд е приел, че подсъдимият Т. е отнел чужди движими вещи мобилен телефон „Samsung Galaxy J6", връзка с ключове, сумата от 800 лв. и 50 евро, всичко на стойност 1029.79 лв.от владението на свидетеля Т.

К. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е упражнил сила спрямо пострадалия Б. с цел да отнеме от владението му мобилния телефон, ключове и пари. При извършването на престъплението подсъдимият Т. със сила издърпал, намиращата се във владение на свидетеля Б. чанта.

Престъплението грабеж е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като подсъдимият е осъждан за тежко умишлено престъпление по чл.196,ал.1,т.2 от НК, на повече от една година лишаване от свобода - 2 години лишаване от свобода, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК. От датата на изтърпяването му 08.11.2021 г. не са изтекли повече от 5 години, предвидени в член 30 от Наказателния кодекс

Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. Т. е съзнавал, че вещите, които отнема принадлежат на Б., съзнавал е, че не е налице съгласие, предвид категоричната съпротива на пострадалия. Подсъдимия Т. е използвал физическа сила, за да отнеме посочените вещи и за да преодолее съпротивата на пострадалия.

Фактическата обстановка и правната квалификация на деянието изцяло се споделят от въззивната инстанция. Фактите и правната квалификация не се оспорват от подсъдимия и неговият защитник. Претендира се от тях, че отмереното от първоинстанционния съд наказание е явно несправедливо като наложената санкция е прекомерно завишена. Иска се от въззивният съд да намали размера на наказанието лишаване от свобода.

Искането на подсъдимия и неговия защитник е неоснователно.

Подсъдимият Т. е лице с висока степен на обществена опасност. До настоящият момент същият е осъждан многократно. В справката му за съдимост отбелязани 18 осъждания за извършени престъпления от общ характер. Осъжданията преимуществено за престъпления против собствеността. Последните три присъди са за извършени тежки умишлени престъпления по чл.196,ал.1,т.2 от НК и член 325, ал.4 от НК, за които му е наложено общо наказание от 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК е увеличено в размер на три години лишаване от свобода, което подсъдимият изтърпял на 08.11.2021 г. След по-малко от девет месеца от изтърпяване на наказанието по предходното си осъждане, подсъдимият отново е извършил тежко умишлено престъпление против собствеността на гражданите, което е съпроводено и с насилие върху друг човек.

4

При определяне вида и размера на наказанието съдът се е съобразил с императивната норма на чл.373, ал.2 НПК. Внимателно е отчел отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства е приел многократните осъждания на подсъдимия, извън осъждането, което се отнася към квалификацията на престъплението, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е личност с утвърдени престъпни навици.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено направеното самопризнание в хода на досъдебното производство, заявеното разкаяние и сравнително ниската стойност на отнетите вещи.

За престъплението по чл.199, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. Съобразявайки всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отмерил наказанието под средния размер – 6 години лишаване от свобода. Приложил е разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и е намалил определеното наказание с 1/3, като е наложил на Т. наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.