Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3231 от 08.10.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16698/2021
Вид
Решение № 3231
Подписан
08.10.2022
В сила
17.11.2022
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3231 гр. Пловдив, 08.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116698 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК 200267101, срещу Р. Р. Б., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 02.03.2021 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ****/02.03.2021г., по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 2208 лева. Било уговорено сумата да бъде върната на 24 седмични вноски, всяка в размер на 92 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0 %, като последната погасителна вноска била с падеж 09.09.2021 г. Твърди се, че ответникът заплатил общо 105 лева по кредита, като било извършено едно плащане по погасителния план и така остатъкът от вземането на ищеца бил в размер на 2103 лева за главницата по кредита.

С оглед изложеното, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2103 лева – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****/02.03.2021 г., с краен падеж: 09.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените разноски в настоящото и в обезпечителното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна.

Твърди, че не е получил сумата от 2208 лева, като на основание чл. 193, ал. 1 ГПК оспорва представения от ищеца разходен касов ордер досежно подписа, положен в графа „получил сумата“, с твърдението, че същият не произхожда от ответника.

На следващо място, счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото в същия не е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че е 1 посочено, че ГПР е 49,73 %, но липсвало уточнение какви точно разходи се включват в този процент, поради което потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си, в т.ч. наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от 02.03.2021 г., по силата на който на ответника е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът на всички вноски, както и наличие на валидна уговорка за връщане на кредита, т.е. да установи, както по основание, така и по размер дължимостта на процесното вземане.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, респ. да докаже онези положителни факти, които изключват претенцията на ищеца, а при доказване на всички предпоставки на вземането – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема предявения осъдителен иск за основателен и доказан, по следните съображения:

Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че между страните е подписан Договор за потребителски кредит № ****/02.03.2021 г. /л. 8-11/. С процесния Договор за кредит, на ответника е предоставена сума в размер на 2208 лева, п р и фиксиран лихвен процент от 0 %, а ГПР е 49.73 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 24 равни седмични вноски, всяка в размер на 92 лева, в срок до 09.09.2021 г., като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 2 208 лева.

Оспорването на ответника за получаването на сумата от 2208 лева, не се установява.

По делото е представен разходен касов ордер № ***от 02.03.2021 г. - в копие /л.7/ и в оригинал /л.82/ за получената сума в размер на 2208 лева.

Във връзка с извършено оспорване на истинността на горепосочения разходен касов ордер, е открито производство по оспорване истинността му по реда на чл. 193 ГПК, относно съдържащия се в него подпис на лицето Р. Р. Б..

От приетото по делото заключение съдебно – почеркова експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че подписът, положен за „получил сумата“ е изпълнен от ответника Р. Р. Б..

Предвид изложеното, съдът приема, че между „НД Мениджмънт“ ООД и ответникът е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума в размер на 2 208 лева. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

2

В отговора на исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.73 %, а възнаградителната лихва– 0 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т.

10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.

№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

С оглед на изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените изискания, процесният договор е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.

Законодателят е предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед недействителността на договора за потребителски кредит и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил в заем на 3 ответника сума в размер на 2208 лева, която е уговорена в процесния договор за потребителски кредит. Съгласно договора, крайният срок на договора е 09.09.2021 г., на която дата е падежът на последната вноска по кредита.

Към датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2021 г., крайният падеж по договора е настъпил.

Съдът, намира, че тъй като Договора за потребителски кредит от 02.03.2021 г., е приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за това.

Следователно, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на 2208 лева.

Относно размера на погасените суми, по делото ищецът твърди, че по кредита е внесена от ответника сума в общ размер от 105 лева. Признанието на ищеца за доброволно плащане се ползва с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти.

Ответникът не доказва, че е върнал заемната сума изцяло.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 2103 лева – главница, представляваща остатък от невърната заемна сума (2208 лева – 105 лева) по Договор за паричен кредит № ****/02.03.2021 г. е основателен и доказан, поради което и същият ще се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2021 г.

Относно разноските:

Ищецът претендира направените по делото разноски. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски за заплатена държавна такса – 84.12 лева и 380 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. От представените доказателства, се установява, че за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 4997/2021 г. по описа на РС- Перник, Х гр.с., са сторени разноски за ДТ в размер на 40 лева и 300 лева – за адвокатско възнаграждение, както и заплатени такси към **** в изпълнително производство в общ размер на 144 лева и 300 лева – за адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Ето защо и в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в обезпечителното производство.