Решение № 289 от 24.01.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 289 24.01.2018г.

Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ

ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5805 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.Т.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е.И. и адв. М.П., срещу „Център за психично здраве - Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 68, представлявано от у. М. Г..

Предявени са обективно съединени искове да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 254/03.04.2017г. на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***” и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа за период от 6 месеца след уволнението, от 03.04.2017г. до 03.10.2017г., по 1218 лева месечно, общо 7308 лева. Претендира законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по

ТПО с ответника на длъжност „***”, възникнало на основание сключен тр. договор от 07.07.2015г. и ДС от 27.07.2016г. Сочи, че на 14.03.2017г. му било връчено искане за предоставяне на писмени обяснения по чл.

193, ал. 1 КТ във връзка с протокол вх. № 536/13.03.2017г. на комисия, назначена със Заповед № 137/16.02.2017г. на у. на „***” ЕООД М. Г., по повод нарушения по водене на документация на *** в *** отделение на ответното дружество към дата 16.02.2017г. След това, на 20.03.2017г. му била връчена Заповед № 209/20.03.2017г. на М. Г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Това наказание му било незаконосъобразно наложено, поради което ищецът предявил иск за отмяната му пред ПРС, за което било образувано друго дело, преди настоящото.

На 20.02.2017г. била издадена

Заповед № 143/20.02.2017г. на М. Г., с която ищецът бил временно отстранен от длъжност, като със заповедта било разпоредено да не бъде допускан до работното си място, както и бил лишен от достъп до имущество – сгради, оборудване и документи, на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД. От тази дата ищецът ежедневно се явявал на работа, въпреки заповедта, но *** не го допускал до работа. Сочи се, че като мотиви в заповедта било посочено тя да се издава по повод установени нарушения на мед. стандарт „Психиатрия”, Закона за здравето, вътрешни заповеди на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД относно реда за изписване на лекарствени продукти, тяхното съхранение и раздаване на пациентите, както и начина на водене на съответната документация с оглед осигуряване на възможност за безпрепятствено осъществяване на вътрешна проверка в *** на остро болни *** с *** на личността от Комисия, назначена със Заповед № 137/16.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М.

Г.. В заповедта изрично било посочено същата да се издава с цел възпрепятстване на възможността за оказване на натиск върху комисията и заличаване на веществени доказателства до приключване на проверката.

Твърди се тази заповед да е нищожна, евентуално незаконосъобразна, поради това, че в КТ не е предвидено такова основание за недопускане до работа. С нея било възпрепятствано упражняването на правото на труд от страна на ищеца. Ето защо ищецът поискал същата да се прогласи за нищожна, респ. да бъде отменена от съда, по делото, което било заведено и за отмяна на дисц. му наказание „забележка”.

По повод връченото му искане за даване на писмени обяснения във връзка със стартирало срещу ищеца дисциплинарно производство, му бил предоставен протоколът от проверката само за запознаване, като на ищеца било отказано правото да го копира, или да му се даде изготвено от работодател копие от него, въпреки значителния му обем. Сочи се, че с този протокол се вменявали на ищеца множество на брой нарушения, за различни случаи на пациенти в отделението. Същевременно на основание заповедта за временно отстраняване от длъжност на ищеца бил забранен достъпът до цялата документация, до компютърната система, с която отделението работи, като по този начин същият реално бил лишен от възможността да упражни правото си да даде обяснения. Самото даване на такива, устно или писмено, било възпрепятствано физически от работодателя, който разпоредил на *** ищецът да не бъде допускан в сградата, и реално не бил допускан в нея, въпреки ежедневните си опити да влезе както да работи, така и да даде обяснения.

В тази връзка ищецът депозирал жалба в ДИТ Пловдив на

16.03.2017г. с вх. № 17055111, които обаче не се намесили в срока за даване на обяснения и достъпът на ищеца до работното му място не бил възстановен.

На 22.03.2017г. на ищеца било връчено искане за предоставяне на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с протокол вх. № 574/20.03.2017г. на комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г., по повод твърдени нарушения на стандарт „Психиатрия” за лечение на болни от***, нарушение на изискванията за работа с лекарствен продукт „***”, както по изискванията на НЗОК, така и по продуктовата монография (характеристики на продукта), изписване и използване на лекарствата – закупени от пациентите, при наличие на същите позиции в Болнична аптека към „ЦПЗ Пловдив” ЕООД, липса на яснота относно набавяне, съхраняване и прилагане на описаните като „лични” и „мострени” флакони лекарствен продукт „Зипадхера”, липса на яснота защо празните опаковки от флакони от лекарствен продукт „Зипадхера” се съхраняват в кабинета на *** К., ведно с останалите констатации от проверката на Комисиите, касаещи медицинската част и спазването на медицинските стандарти при предписването на лекарствени продукти, подробно описани в цитирания протокол.

От искането не ставало ясно дали проверяващите комисии са една или две, в началото било посочено, че работодателят със Заповед № 162/27.02.2017г. е назначил една комисия, на базата на чиито констатации изисква писмени обяснения, а в края на заповедта било посочено, че се касае за констатации на комисиите, в множествено число. По този начин у ищеца се породило объркване по кой от двата протокола следва да даде обяснения – дали само по втория протокол - № 574/20.03.2017г., или и по предходния такъв - № 536/13.03.2017г., или по някой друг протокол, който обаче не му е представен за запознаване, и кои са вменяваните му този път дисциплинарни нарушения. Това препятствало упражняването на правото на ищеца да даде обяснения по случая.

Също така се твърди, че макар да му е бил предоставен за запознаване протоколът от комисията, обозначен в искането, на ищеца било отказано да получи копие от него въпреки значителния му обем и обстоятелството, че с него му се вменяват множество нарушения по повод различни случаи и пациенти в отделението. Същевременно на основание горепосочената заповед за отстраняване бил лишен от достъп до компютърната система, както и до документацията, като тази заповед продължила да действа и след налагането на дисциплинарното наказание „забележка”. Това направило невъзможно упражняването на правото на ищеца да даде обяснения, като това му право било препятствано и от недопускането му да влезе на работното си място от *** на отделението. По този повод ищецът за втори път сезирал ДИТ Пловдив, като депозирал жалба вх. № 17083479/31.03.2017г.

Това отново не довело до резултати.

На 03.04.2017г. му била връчена оспорената заповед №

254/03.04.2017г., с която му било наложено дисц. наказание „уволнение”. Въпреки че в заповедта не било посочено, ТПО на ищеца било прекратено и трудовата му книжка била оформена, с оглед така наложеното наказание. Вследствие на уволнението ищецът останал без работа.

Предвид дотук изложеното, се твърди атакуваната заповед за налагане на дисц. наказание „уволнение” да се явява незаконосъобразна и да подлежи на отмяна, без да се разглежда спора по същество. В случай, че съдът не приеме тези доводи на ищеца, се прави искане да му се осигури достъп до протокол вх. № 574/20.03.2017г. на комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД М. Г., за да има възможност да направи възраженията си и да депозира обясненията си по повод вменените му нарушения на тр. дисциплина.

С оглед на горното се моли за уважаване на исковете и се претендират разноски.

С допълнително становище във връзка с отговора на исковата молба ищецът отрича да е извършил вменените му във вина нарушения, оспорва да е приложима длъжностната му характеристика от 09.07.2016г., която счита за отпаднала след сключване на доп. споразумение, счита заповедта за нередовна от външна страна, като допълнително излага съображения, че два пъти е наказан за едни и същи нарушения – веднъж със забележка, със Заповед № 209/20.03.2017г. за нарушения, констатирани с протокол № 536/13.03.2017г., и втори път за същите нарушения с уволнение, като този път същите нарушения били констатирани с протокол № 574/20.03.2017г. Счита, че начинът, по който е протекло дисц. производство и са описани нарушенията в констативния протокол, го е лишил от възможността да се защити, тъй като поради липсата на конкретика даването на обяснения е било и продължава да бъде невъзможно. Ето защо моли исковете да се уважат.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, чрез п. адв. Н. П.. Със същия се взема становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се дисциплинарното наказание „уволнение” на ищеца да е законосъобразно наложено с оспорената заповед. По повод наведените от ищеца твърдения се твърди в по-голямата си част същите да касаят наложено му друго дисциплинарно наказание, чието оспорване е предмет на друго дело, и не са относими към наложеното му с оспорената заповед наказание.

Относно твърденията на ищеца за нарушение на разпоредбите на чл. 193 от КТ относно възможността на ищеца да даде обяснения се твърди те да са изцяло неоснователни. Твърди се работодателят да е спазил предвидената в закона процедура за налагане на наказанието, като на ищеца били поискани обяснения с искане от 22.03.2017г. във връзка с Протокол № 574/20.03.2017г. на Комисия, назначена със Заповед № 162/27.02.2017г. на у. на „ЦПЗ Пловдив” ЕООД. На ищеца било поискано да предостави обяснения за нарушенията, подробно описани в протокола, като правилно ищецът бил отбелязал в исковата си молба, че му е бил предоставен за запознаване така цитирания протокол, в който нарушенията били констатирани. Бил му предоставен на разположение протокола, в който били констатирани нарушенията, като му било забранено единствено да го копира и да го изнася от ***.

Било му обаче разрешено да си води бележки по него, като имал достъп до *** в продължение на няколко дни, за да се запознае с него и да даде исканите обяснения. Твърди се обаче ищецът да не се е възползвал от предоставените му условия, като не се възползвал изобщо от дадения му срок, за да се запознае с протокола и да даде обясненията си. Била му дадена достатъчна възможност да се запознае с протокола на комисията и му е бил даден достатъчен срок, както и достъп до центъра, да предостави обясненията си. Това обаче не било сторено от ищеца. Оплакването му, че е останало объркване по кой протокол следва да даде обясненията си, било неоснователно – искането било ясно, бил посочен номерът на протокола, и самият ищец го цитирал в исковата си молба. Този протокол бил изписан и бил предоставен на разположение на ищеца. Действително в края на искането било изписано изречение, в която думата „комисии” била изписана, в множествено число, поради грешка, но това не можело да доведе до объркване, защото протоколът бил изрично посочен и предоставен на ищеца. Отделно от това, към момента на искането, ищецът вече бил наказан по повод нарушенията, констатирани в другия протокол и нямало как у ищеца да се създаде объркване – действията на работодателя били ясни и последователни. Оспорва се твърдението на ищеца да са му били създавани пречки при достъпа до *** по повод даването на обяснения, протоколът му бил предоставен на разположение за целия срок, в който тези обяснения е следвало да се депозират – от 22.03.2017г. до 31.03.2017г., но ищецът не дошъл изобщо след връчване на искането да даде обяснения. Твърденията на ищеца били за незаконосъобразност на наложеното наказание на формално основание, а по същество не се оспорвало да е извършил нарушенията. доколкото обаче било в тежест на работодателя да установи същите, се твърди ищецът да е допуснал многобройни нарушения, касаещи медицинските стандарти, вътрешния ред и етика, материализирани в констативен протокол от комисия, извършила проверка на работата на ищеца по съставената медицинска документация. В уволнителната заповед бил посочен процесният протокол и били обобщени подробно описаните в протокола констатирани нарушения.

Разпечатката съдържа 37 от 181 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/950b281a-c5fe-4176-b4b1-467189d745fa