Решение № 514 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000500553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5630/06.11.2023 г. по гр. д. №8251/2022 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, сумата от 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 27.02.2022г. в гр. София, причинено от водач на т.а.

„Ситроен Берлинго“ с рег.№ ********, застрахован по договор за задължителна застраховка ГО с ответника, ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над присъдения до пълния претендиран размер от 150000 лева, като неоснователен.

Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - К. В. Г., действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителна част – в частта му, в която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над 15000 лева до размера от 50000 лева. Във въззивна жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, 1 претърпените психически травми и принципа за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде отменено в обжалваната част първоинстанционното решение и да бъде уважен предявеният иск в претендирания размер от 50 000 лева. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, ответникът в първоинстанционното производство - „ЗАД Алианц България“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него тя се оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Моли се да се потвърди в отхвърлителната част решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба на К. В. Г., действащ чрез процесуалния си представител, наречена „въззивна жалба“, с която се обжалва определение № 15595 от 21.12.2023 г. по гр. дело №8251/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението по гр.д.№ 8251/2022г. на СГС, I-6 състав, в частта за разноските, като неоснователна. В частната жалба се излагат съображения, че СГС необосновано е определил дължимото възнаграждение в минималния праг по НМРАВ в редакцията след 04.11.2022 г., тъй като поетата защита на ответника е по договор, сключен преди последното изменение на Наредбата. Моли се да бъде отменено определението, като присъдените в негова тежест разноски, сторени от ответника за адвокатско възнаграждение, бъдат намалени на сумата от 5531.40 лева.

В установения от закона срок, ответникът по частната жалба - „ЗАД Алианц България“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор. С него тя се оспорва като неоснователна. Моли се да се потвърди обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от активно легитимирани страни в процеса против съдебно решение съответно опрделение, подлежащи на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди е уважен до сумата от 15 000 лв., както и ищецът не е обжалвал решението в частта, с която искът за неимуществените вреди е отхвърлен над сумата от 50 000 лева до сумата от 150 000 лева, поради което в тези части, то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в 2 жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото протИ.правно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени при настъпване на процесното застрахователно събитие на – до сумата от 15000 лв. (в частите, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху вида и тежестта на причините на пострадалия травми от увреждането и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедлИ.ст, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на протИ.правното деяние, претърпените от пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – първата половина на 2022 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

3

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Видно е от обосновано кредитираните от първоинстанционния съд писмени документи и от приетата автотехническа експертиза по делото, че механизмът на процесното ПТП, настъпило на 27.02.2022 г., е посочения в протокола за ПТП такъв. Водачът на товарния автомобил, приближавайки към регулираното със светофарна уредба кръстовище, не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и е станал причина за верижната катастрофа. Лекият автомобил, управляван от ищеца К. В. Г., е престоявал на кръстовището, поради червен сигнал на светофара, като пред него и като първа кола е спрял л.а. с рег. № ********. Водачът на товарния автомобил, приближавайки спрелите автомобили, не е могъл да спре своевременно и ударил в задната част л.а. „Ситроен Ксара“, който от своя страна ударил престояващия пред него на светофара автомобил. Приетата от вещото лице скорост на товарния автомобил е 35 км/ч, изведена от заснетите от служителите на пътна полоция щети по превозните средства, но същата не е била съобразена с мократа пътна настилка, с релефа и наличието на кръстовище. Този механизъм се подкрепя и от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел И. С. - водач на товарния автомобил. Той е заявил, че поради снеговалеж и мокра пътна настилка е ударил на кръстовището втория от колоната спрели на светофара автомобили в неговата посока на движение. Пояснил е, че при преминаване от жълт към червен сигнал на светофара първата кола от редицата спряла внезапно и рязко, което счита, че е причина за произшествието.

От приетата като компетентно изготвена и обосновано кредитирана от първоинстанционния съд повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица специалист неврохирург и специалист образна диагностика, се установява, че отразеното от вещото лице по първоначалната единична медицинска експертиза миелопатично огнище е резултат на грешка в образа. Този извод се подкрепя от данните от магнитния резонанс, поради липса на съпътстващи едно такова огнище отражения в други зони на шийните прешлени, както и поради липса на данни за херния при първичното рентгеново изследване, направено в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В случая дисковата херния е в зоната на най-голяма мобилност на шията, поради което това изменение е често срещано с напредване на възрастта, но не е резултат от удара от процесното ПТП. Още повече, че като цяло характерът на уврежданията сочи на ниска степен на кинетична енергия на удара. В останалата част заключението на комплексната медицинска експертиза 4 подкрепя първоначалното такова, като допълнително се пояснява, че търпените болки са в резултат на травматичното увреждане от камшичното движение на шията и главата, а продължителността на оздравителния процес е резултат от нанесената травма на фона на вече съществуващи дегенеративни изменения. Поради претърпения т.нар. камшичен удар от К. В. Г. е бил разтегнат шийния отдел на гръбначния му стълб, като травмата е настъпила на фона на умерено изразени дегенеративни изменения в същата област от остеохондрозен и спондилозен тип, които са нормални за възрастта на пострадалия. Търпените болки са били интензивни в първите шест месеца, налице е леко намалена мускулна сила на ръцете, като дисковите протрузии на нИ. С3-С4 и дисковите хернии на нИ. С6-С7 не са причинени от произшествието. Изхождайки от увредата на пострадалия може да се заключи, че ищецът е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан.

Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи – автотехническа и повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза, тъй като те са изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел М. Т., живуща на семейни начала с пострадалия , се установява, че след процесното ПТП ищецът се прибрал вкъщи, но поради остри болки посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на следващия ден. Там било установено, че няма счупвания, но поради навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб следвало да носи яка и да приема обезболяващи медикаменти. К. В. Г. носил предписаната яка шест месеца, като през цялото време е търсил медицинска помощ, тъй като не е чувствал подобрение. Това състояние му причинило тревожност, чувство на безизходица, че не би могъл да работи и да се издържа. След произшествието ищецът спрял да шофира, както и да работи.