Решение № 918 от 22.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Варна, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110200717 по описа за 2025 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от на Й. А. Х. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП №460а-48 /13.01.2025г. на Началник РУ 05 при ОД МВР Варна, с което на Й.

А. Х. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 500.00лева на осн. чл.264 ал.1 от ЗМВР.

В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност, като твърди, че описаната от актосъставителя фактическа обстановка не отговаря на действителната и не е отказвал да изпълни разпореждането му свързано с разпореждане за спиране на място. Пресъздава фактическа обстановка различна от описаната в АУАН и НП.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представялва се от адв. Д., която по същество моли НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените от въззивника разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Изразено е становище, чрез депозирани писмени бележки, с които се оспорва жалбата и по същество се иска потвърждаване на процесното НП. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна 1 проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Пето РУ при ОД МВР Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2024г. около 21.20 часа в гр.Варна, на ул. „Арх.Манол Й.“ №60, след преследване от страна на органите на полицията, въззивника Х. с управлявания от него автомобил бил спрян за извършване на проверка. В хода на същата,непосредствено след спирането на автомобила управляван от Х., последния слязъл от автомобила и се опитал да избяга от органите на полицията, като тръгнал да се отдалечава от тях. Това станало причина св. Й. да му разпореди да спре за проверка, като издал ясно заповед – „Полиция, спри на място“. Така подаденото разпореждане не било изпълнено от въззивника и същия направил опит да напусне мястото на проверката и да осуети проверката, което довело до използването на помощни средства срещу Х.. Въззивника бил задържан от органите на МВР за срок до 24 часа.

За така описаните действия от Х. му бил съставен АУАН. Нарушението било квалафицирано по чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от ЗМВР. Въззивника подписал съставения му АУАН, като не е направил възражения. Срещу акта не е подавано възражение в законния за това срок.

Така описаната фактическа обстановка се оспорва от въззивника, който излага някакви свои субективни доводи, усещания и разбирания, за това, кой и как си е изпълнил служебните задължения и отрича, че не е изпълнил разпореждането да спре на място, като не се е и опитвал да напусне мястото на проверката.

От показанията на св. Й. дадени в хода на с.з. се установява, че Х. е разбрал, че органи на полицията искат да извършат проверка, като са се представили и са му дали разпореждане да спре на място, но той не е изпълнил тези разпореждания. Св.Й. установява, че по никакъв начин Х. не е оказал 2 съдействие по време на проверката, опитал се е да напусне мясктото, като е слязъл от автомобила си и е тръгнал в обратната посока на намиращите се там полицаи, поради което и е бил задържан и са използвани помощни средства – белезници.

За така описаното поведение на Х. бил съставен АУАН с.бл.

№0513618/12.11.2024г.

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл. 64 ал.4 и чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел квалификацията на нарушението по чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от ЗМВР и е наказал Й. А. Х. налагайки му ГЛОБА в размер на 500.00лева на осн. чл.264 ал.1 от ЗМВР.

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП отговарят на формалните законови изисквания.

Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивницата по ЗМВР. Безспорно е установена, фактическата обстановка, като същата не се различава в АУАН и НП. Безспорно е установено, кой, къде, кога, какво е извършил или не е извършил. Размера на глобата е правилно определен и е съобразен както с обществената опасност на въззивника и неговите материални възможности, така и с обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други вредни последици.

АНО правилно е преценил, че случая не следва да се квалифицира като маловажен и е наложил глоба в рамките на предвидения от ЗМВР минимум.

Съдът не споделя направените възражения от страна на въззивника, като намира, че със същите Х. се опитва да си изгради своя защитна версия, която обаче е ирелевантна и недоказана.

3

Съдът намира, че е ирелевантно, какво е личното отношение на въззивника към актосъставителя и органите на полицията. Ако същият е имал забележки към поведението им е следвало ако желае да подаде сигнал за неговото поведение до прекия му ръководител, до Инспектората на МВР, на тел 112 или където намери за правилно, но е следвало да изпълнява разпорежданията дадени му от органите на МВР, които са изпълнявали своите служебни задължения.

Съдът предвид изхода на делото осъди въззивника да заплати юрисконсултско възнаграждение на ОД МВР Варна в минималния предвиден размер, като отчете сложността на административното производство.

Предвид изложеното съдът намира, че направените възражения от страна на въззивника в жалбата са неоснователни.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №460а-48 /13.01.2025г. на Началник РУ 05 при ОД МВР Варна, с което на Й. А. Х. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 500.00лева на осн. чл.264 ал.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Й. А. Х. от гр.Варна, ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4