Решение № 159 от 15.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Даниела Д. Михова

Д. Д. Щерева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222000500406 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д. В. Б. от гр. Б., чрез процесуален представител адв. Г. Я., против решение № 260237 от 28.07.2022г. по гр.дело №1737/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на Етажната собственост на сграда, намираща се в гр. Б., ж.к.„Л.”, бл. **, вх. *, представлявана от „ДЗЕН 33” ЕООД, гр. Б., ул. ”М.” № **, ет. *, представлявано от Д. Р. Щ. - управител, сумата от 23 542,35, събрана от живущите без основание, неизразходвана и неотчетена касова наличност за периода от 01.01.2015г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане, както и разноски по делото в размер на 3589,38 лв.

Претендира се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Навеждат се оплаквания, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, допуснати множество съществени процесуални нарушения, безкритично приемане и оценка на ищцовите доказателства и неоснователно игнориране на доказателства, представени от въззивницата.

Решението е основано единствено на поисканата от ищеца експертиза, което е в противоречие с процесуален закон и води до незаконосъобразност. Не е 1 отделено спорното от безспорното, не е посочено кои твърдения съдът приема за доказани и кои – не и е налице произнасяне по неотправени от ищеца искания за суми, недоказани по основание и размер. Твърди се, че исковата молба е недопустима, като се оспорва процесуалната легитимация на ищеца.

На ответницата е следвало да бъде назначен служебен процесуален представител веднага след не представянето на отговор на исковата молба, което е препятствало излагането на възражения, включително за изтекла давност, както и за ангажиране на доказателства. Излагат се доводи за 1 недоказаност на иска по основание и размер. По делото не са представени валидни документи, включително оригинал на протокол за проведено Общо събрание на етажната собственост, на което да е прието решение за търсене на отговорност на бившия домоуправител. Твърди се, че за м.11. и 12.2019г. друг е събирал таксите, тъй като не са положени подписи от всички живущи.

Сочат се и суми за непризнати разходи, без да се уточнява за какво са изразходвани те. Твърди се недоказаност на получени наеми в размер на 10 430 лв., като по банковата сметка платените от „Ей си пи“ ЕООД суми са 5 823 лв. Според въззивника, непризнатите разходи са на стойност 12 646,81 лв., доказателствата за които съдът е игнорирал. В същото време са налице завишени без основание приходи в размер на 1 853,90 лв. на база 200 живущи, при реални платци не повече от 140, като не е съобразена намалената месечна вноска за поддръжка на живущите на първите три етажа, които не плащат за асансьор, а също и освободените от заплащане лежащо болни. В обобщение е посочено, че ищецът не е доказал паричните постъпления като приход, както и разходите на етажната собственост, като съдът на база на предположения и неясна и хаотична експертиза е постановил уважителното си решение.

Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за приходите и разходите на ЕС по години, изчислени въз основа на представените по делото доказателства.

Въззивна жалба против решението на БОС е подадена и от друг процесуален представител на Д. В. Б. – адв.С., който оспорва същото като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата. Изводите на съда почиват на хипотези и предположения, които са останали недоказани. Твърди се, че процесуалният представител на ищеца „ДЗЕН 33“ е заместен съгласно депозирано уточнение на исковата молба от „ХАУС ПРО БГ“ ЕООД, което обстоятелство не е отчетено от съда дори в постановеното решение. Излагат се доводи, че избор на професионален домоуправител не е осъществен по реда на ЗУЕС и съдът е следвало да даде срок да се конституират етажните собственици. Оспорена е процесуалната легитимация на управителите – юридически лица, с извод за недопустимост на предявения иск. Твърди се, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение - на ответницата е възстановен срока за подаване на отговор на исковата молба, но вместо отговор, молбата е приета за такъв. Навеждат се оплаквания за неправилно и непълно указана доказателствена тежест. Поддържат се изложените в предходната въззивна 2 жалба доводи за непълнота, противоречие и неяснота на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, довела съда до погрешни правни изводи, които не съответстват на доказателствата по делото. Цитирани са проведените множество административни и други проверки, в хода на които част от документацията е загубена, но при които нарушения и данни за престъпления, извършени от Д. Б. не са установени. Извършените разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост са били необходими предвид възрастта на сградния фонд. В решението не са изложени мотиви защо съдът приема за заплатени единствено режийните разходи. Счита предявените искове за резултат от обтегнати лични отношения между членовете на етажната собственост, а направените разходи – за осъществяване на нормалното ползване на сградата. Въпреки откритото с протоколно определение от 19.04.2021г. оспорване на автентичността на представените с исковата молба протокол от общо събрание от 03.12.2019г. и от 21.05.2020г., такова производство не е проведено. Доводите на ответната страна за необжалваемост на тези решения са ирелевантни и тя е следвало да понесе негативите от евентуално успешното оспорване. Въззивницата счита основната извършена по делото експертиза за пълна и обективна. Съгласно нея у ответницата е следвало да се намира единствено сумата от 1270 лв.

Заключението е базирано на наличните по делото документи, а не на предположения, както в допълнителното заключение. Според страната, съдът е извършил недопустимо смесване на разпоредбите на чл.55 и на чл.59 ЗЗД.

Правна квалификация по чл.59 ЗЗД не се съдържа в доклада по делото,което подвежда страните и неправилно разпределя доказателствената тежест. В исковата молба не са наведени твърдения за неоснователно обогатяване. В представените ревизионни становища не са наведени заключения за неправомерно събирани от домоуправителя суми. Всички събрани средства са и предавани от етажните касиери. Заявено е, че съдът неоснователно е отказал да приеме новооткритите към 28.03.2022г. писмени доказателства, установяващи плащания за етажната собственост, въпреки, че се касае за оригинали, установяващи разходи, относими към правилното решаване на спора и установяване на действителното фактическо положение. Моли да бъдат приети в настоящото производство и да бъде допусната нова задача към съдебно – икономическата експертиза, която да даде заключение при тяхното съобразяване, с възможност за поставяне и на други въпроси.

В отговор на въззивните жалби, депозиран от Етажната собственост, чрез нейния пълномощник адв.А., се иска оставянето им без уважение като неоснователни. По отношение на процесуалната легитимация на ищеца, оспорена по делото, съдът се е произнесъл в хода на производството с нарочно определение. Въпреки, че промяната в процесуалното представителство на ищеца не е отразена в решението, счита, че се касае за несъществен порок, тъй като присъдените суми са в полза на етажната собственост. По твърденията за нищожност на решенията на Общото събрание на етажната собственост се сочи, че те са влезли в законна сила 3 съгласно трайната съдебна практика, поради необжалването им в срок и представителната власт на управителя е стабилизирана. Оспорват се твърденията за нарушения на правото на защита на ответницата като некореспондиращи със съдържанието на делото и процесуалните правила.

Сочи се, че съдът е възстановил в полза на ответницата срока за подаване на отговор на исковата молба, приел е т.нар „опровержение“ и е предоставил на Д. Б. възможността да отговори както лично, така и чрез своя процесуален представител. Според въззиваемия, несъстоятелни са и твърденията за размера на претенцията и възраженията против заключенията на експертизата по делото. Твърди се, че не са представени доказателства за законосъобразното събиране на средства от ответницата, нито за определянето на техните размери. Фактът на събиране на суми от нея счита за установен по делото, както и липсата на основания за това. Доказано е и, че ответницата е сключвала от името на етажната собственост договори за наем с трети лица, като част от заплащането по тях е ставало по личната и сметка.

Събирането на суми е било еднолично и безотчетно, а за част от събраните суми документация липсва. На 03.12.2019г. Б. е освободена като домоуправител и на нейно място е избрано дружеството „ДЗЕН 33“професионален домоуправител. След встъпването му са предприети действия по проучване на документацията и са установени множество нередности и липси в касата. Представената касова книга е водена нередовно и некоректно.

Съдът основателно е приложил разпоредбата на чл.190, ал.2, вр. чл.161 ГПК и е определил размера на претенциите в съответствие с чл.162 ГПК.

Твърденията във въззивната жалба за действително събрани суми се сочат като недоказани, което опровергава изчисленията там и твърдените несъответствия с експертизата. Недоказани са и твърденията за разходвани суми по представени разходни касови ордери, които не съдържат необходимите реквизити. Направените в тях поправки и дописвания не съвпадат с касовата книга. В откритото по делото производство по оспорването им автентичността им не е доказана и не следва да бъдат включени в доказаните разходи на етажната собственост. Не кореспондират с доказателствата по делото и твърденията за ежегодни ревизии и отчети, в какъвто смисъл са свидетелски показания. По делото няма данни да са предоставяни документи на МВР по образувани против Б. досъдебни производства, а само такива, с които МВР изисква информация от БОС за хода на производството. По изложените съображения, основателно първата инстанция не е приела доказателствата, приложени към молбата от 28.03.2022г., които не са новооткрити.

Направените в двете въззивни жалби доказателствени искания не са уважени от въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата Д. Б. се явява лично и с упълномощения от нея адвокат Г. Я.,който поддържа въззивната жалба.

Претендира разноски.

4

В съдебно заседание въззиваемата Етажна собственост се представлява от адв.А.,която оспорва въззивната жалба.Претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт по следните съображения:

Бургаският окръжен съд е дал правна квалификация на предявените искови претенции по чл.59 ЗЗД вр.с чл.19 ал.8 вр.чл.11 ал.1 т.5,7,8 и 10 от ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.

В крайните изводи за основателността на исковата претенция,изложени в мотивите на решението БОС е разсъждавал и приел,че ответницата е събирала без основание парични средства от етажните собственици и трети лица,поради което полученото от нея в качеството и на управител на етажната собственост и неотчетено на етажните собственици следва да бъде върнато на основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД- като получено при изначална липса на основание.

Съдът е осъдил ответницата Д. Б. да заплати на Етажната собственост на сграда, намираща се в гр. Б., ж.к. „Л.”, бл. **, вх. *, представлявана от „ДЗЕН 33” ЕООД, гр. Б., ул. ”М.” № **, ет. *, представлявано от Д. Р. Щ. управител, сумата от 23 542,35, събрана от живущите без основание, неизразходвана и неотчетена касова наличност за периода от 01.01.2015г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане