Решение № 2370 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2370 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Д.

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100510578 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20009765/13.01.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20056890/09.09.2022 г., постановени по гр. д. № 32261/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, са отхвърлени предявените от "Е." ЕООД, ЕИК ****, Д. С. П., ЕГН **********, и С.

Д. П., ЕГН **********, срещу "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ****, субективно активно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП за установяване нищожност на следните клаузи от Договор за кредит № 3501.343 от 11.05.2017 г.:

1. Чл.9.1, който предвижда че "Промяната на едномесечния Софибор се отразява на договорената лихва по кредита, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4,5%";

2. Чл.28.1, т. Б , който предвижда че "Такса ангажимент 2 % върху неусвоената част от размера на кредита като конкретният размер на дължимите такси се определя съгласно действащата към деня на съответното плащане Тарифа за таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършените услуги на клиенти";

3 . Чл.28.2, който предвижда че "Таксите по предходната точка могат да бъдат променени от кредитора при наличие на поне един от следните обективни критерии: а./ въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и /или върху "Банка ДСК"; б./ съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутен борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите; в./ промени в нормативните актове, както и в Регулациите на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите";

4 . Чл.28.3, който предвижда че "Освен таксите, посочени в договора, кредитополучателят заплаща такси и комисионни, съгласно действащата към деня на съответното плащане Тарифа за таксите и комисионните, които "Банка ДСК" ЕАД прилага за извършвани услуги на клиенти. Събраните такси и комисионни не подлежат на връщане, освен в случаите при които таксите и комисионните са удържани неправилно по вина на банката";

1

5. Чл.4 от Анекс № 1 в частта, в която предвижда че "като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4,5%";

6 . Чл.1 от Анекс № 2, който предвижда че "За предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от референтен лихвен процент 1 M EURIBOR (референтен лихвен процент) плюс договорена надбавка в размер на 4,5 процента пункта, като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4,5%.

Референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк и /или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори";

7 . Чл.1.1 от Анекс № 2, който предвижда че "Промяната на референтния лихвен процент се отразява на лихвения процент по кредита ежемесечно, на датата, на която се плаща лихвата по т.9.2 от договора за кредит. За първия лихвен период – от датата на първото усвояване на кредита, до деня, предхождащ първата дата, на която се плаща лихвата, се прилага стойността на референтния лихвен процент към датата на усвояването.

Промените по тази клауза са задължителни за страните до окончателното издължаване на кредита по настоящия договор".

С посоченото решение са отхвърлени предявените от ищците срещу ответното дружество осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сума в общ размер от 2 000,00 лева, от които 500,00 лева – недължимо платена сума, начислена въз основа на едностранно определен референтен лихвен процент по чл. 1 от Анекс № 2 към Договор за кредит №3501.343/11.05.2017 г. на 04.07.2018 г. за периода от сключването му на 04.07.2018 г. до датата на исковата молба; 800,00 лева – недължимо платена сума за такса ангажимент в размер на 2% от неусвоената част от размера на кредита за периода от подписване на договора - 11.05.2017 г., до датата на исковата молба; 700,00 лева – недължимо платени суми за комисионни по процесния кредит за периода от подписване на договора на 11.05.2017 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

С Определение № 20029190/12.04.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено Решение № 20009765/13.01.2021 г. в частта за разноските, като ищците „Е." ЕООД, Д. С. П. и С. Д. П. са осъдени да заплатят на ответника "БАНКА ДСК" ЕАД сумата в размер на 780,00 лева – разноски в производството пред СРС за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищците „Е." ЕООД, Д. С. П. и С. Д. П., чрез адвокат В.

В.. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Конкретно се подържа, че в противоречие с практиката на Съда на ЕС и ВКС първоинстанционният съд е формирал извод за неприложимост на нормите на ЗЗП по отношение на физическите лица – страни по процесния договор за кредит. В тази насока се излагат подробни съображения относно притежавано от последните качество на потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.

Акцентира се върху регламентираното в нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНЦ доказателствено значение на вписаните в ТРЮЛНЦ обстоятелства и обективния по делото факт, установим от приложената справка от публичния ТРЮЛНЦ, че Д. С. П. не е свързано лице на „Е." ЕООД. Развиват се аргументи за нищожност на оспорените в процеса договорни клаузи, с които по същество се преповтарят вече наведените такива пред районната инстанция. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което предявените установителни и осъдителни искове да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна "Банка ДСК" ЕАД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата изцяло. Излагат се подробни съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивниците „Е." ЕООД, Д. С. П. и С. Д. П., редовно призовани, представляват се от адвокат И.Т..

Процесуалният представител заявява от името на своите доверители, че поддържа изцяло подадената жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски съгласно представен в съдебно заседание списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна "Банка ДСК" ЕАД, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Попов.

2

Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че оспорва въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С определение от 20.01.2020 г. СРС е отделил на основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните следните обстоятелства: 1./ че между тях е сключен посоченият в исковата молба договор за кредит, 2./ че на ищеца е предоставена посочената в исковата молба сума срещу задължението му да я върне на месечни вноски при условията и размерите, регламентирани в договора, 3./ че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора и няма просрочени суми по него.

По делото е представен и приет като писмено доказателство, неоспорено от страните, Договор за кредит № 3501.343 от 11.05.2017 г. , сключен между „Банка ДСК“ ЕАД – в качеството на „кредитор“, и „Е.“ ЕООД, представлявано от управителя С. Д. П. – в качеството на „кредитополучател“, Д. С. П. – в качеството на „съдлъжник“, и С. Д. П. – в качеството на „съдлъжник“, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 155 000 лева, с предназначение да послужи за: 1./ рефинансиране на редовна главница, лихви и такса за предсрочно погасяване по оборотни кредити, отпуснати с Договори за кредит № 0045/256/16072015/16.07.2015 г. и Анекс от 2016 г., № 0024/256/18052016/18.05.2016 г., № 33/31.07.2013 г. и Анекс № 1-5, сключени между кредитополучателя и „Уникредит Булбанк“ АД; 2./ оборотни средства.

Съгласно чл. 2 от договора кредитът се предоставя като револвираща кредитна линия с погасителен план, неразделна част от кредита, по Програма за рефинансиране на кредити на клиенти МСП.

Съгласно чл. 3.1. срокът на кредита е 11.05.2018 г., като той може да бъде продължаван с анекси, но общият срок за ползване не може да бъде по-дълъг от 5 години от датата на сключване на първоначалния договор.

Съгласно чл. 17.1. по договореност между кредитора и кредитополучателя кредитът се обезпечава с първа по ред ипотека върху недвижим имот и вещни права върху недвижим имот, собственост на Д. С. П. /съобразно с Нотариален акт № 185, том I, рег. № 1810, дело № 166 от 2009 г. на нотариус Е.Д., с рег. № 512 в НК/, както следва: УПИ V с площ от 1 500 кв. м. , находящ се в с. Джигурово, община Сандански, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв. м. Учредяването на първа по ред ипотека в полза на банката – кредитор се установява и от представената по делото Справка по лице в Служба по вписванията – гр. Сандански за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на Д. С. П., извършени в периода 01.01.1992 г. – 06.06.2019 г.

/пореден номер от справката 6/.

Съгласно чл. 9.1. от договора за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечния Софибор плюс договорена надбавка в размер на 4,477 процентни пункта. Промяната на едномесечни Софибор се отразява на договорената лихва по кредита, като крайният размер на кредита не може да бъде по-нисък от 4,5 %. Съгласно чл. 9.2. олихвяването на кредита и изплащането на лихвата се извършва ежемесечно на 10 число. Съгласно чл. 9.3. Кредитополучателят заплаща лихва само върху ползваната и непогасена част от кредита.

В Раздел I V „Задължения на страните“, чл. 15.1. за определени задълженията на кредитополучателя, а в чл. 16. тези на кредитора, които се изчерпват със следното: да предостави за ползване разрешения кредит при договорените срокове и условия, да предоставя безплатно на кредитополучателя по негово искане информация за движението по сметките, обслужващи кредита.

Съгласно чл. 24.1. съдлъжниците отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по договора за кредит.

Съгласно чл. 28.1. кредитополучателят дължи на кредитора годишна такса за 3 управление и такса ангажимент в размер, които към датата на подписване на настоящия договор са, както следва: т. Б – такса ангажимент 2 % върху неусвоената част от размера на кредита, като конкретният размер на дължимите такси се определя съгласно действащата към деня на съответното плащане Тарифа за таксите и комисионите, които Банката прилага по извършени услуги на клиенти.