Решение № 386 от 07.07.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Благоевград, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101303 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Б.“ С.А. Париж, рег. №, чрез „Б.“, клон България, с ЕИК 2., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., представлявано от Д. Д. – заместник управител против Д. К. Т., EГH **********, с настоящ адрес: гр. Б., ул.

„В.“ №.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №, сключен на 30.08.2017 г.

Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна (кредитополучател) сумата от 6000 лв. Заявява, че горепосочената сума била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в процесния договор за кредит, като по този начин изпълнил задължението си като кредитор да предоставил сумата по кредита. Сочи, че ответникът е преустановил редовното обслужване на потребителския кредит на 20.12.2017г., като към тази дата били погасени 2 от общо уговорените 48 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 201,90 лв. Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: главница в размер на 6022,27 лв., възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 20.01.2018 г. в размер н а 179,43 лв. и мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г. в размер на 1699,69 лв. Сочи, че за посочените вземания на 28.01.2021г. по ч. гр. д. № 2715/2020г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника /длъжник в заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът, чрез особения си представител адв. В. З. Уш., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че: не били спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10, т. 11 ЗПК, поради което процесният договор за потребителски кредит бил недействителен; не била налице предсрочна изискуемост на договора за кредит.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са 1 следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 6022,27 лв. – представляваща неиздължена сума по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №, сключен на 30.08.2017 г., между Б.“и Д. К. Т. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.12.2020г., до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 179,43 лв. – възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.12.2017 г. до 20.01.2018 г.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 1699,69 лв. – мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 90694 от 28.01.2021г. по ч. гр. д. № 2715/2020г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства копие от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № от 30.08.2017г. и от Условия по договора, е видно, че същият е бил сключен между Б. С.А., клон България, Код по Булстат: 2. (като кредитодател) и ответника Д. К. Т. (като кредитополучател).

С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор между Б. С.А., клон България, Код по Булстат: 2. (като кредитодател) и ответника Д. К. Т. (като кредитополучател).

От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: главница в размер на 6000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ от 21,38 %; фиксиран лихвен процент от 18,42 %; застрахователна премия в размер на 1080 лв.; такса ангажимент в размер на 120 лв.; общата стойност на плащанията, включваща главницата, застрахователната премия, и договорната лихва – 9691,20 лв.; погасяване – чрез 48 броя равни месечни вноски (всяка в размер на по 201,90 лв.), с дата на първо плащане – 20.10.2017г., и с дата на последно плащане (краен падеж) – 20.09.2021г.

С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да се споделят доводите на особения представител на ответника за противоречие на процесния договор с чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Това изискване е спазено договорът е сключен в писмена форма, с шрифт – не по-малък от 12 на хартиен носител и е в два екземпляра. Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10. Изрично е отразен и Годишният процент на 2 разходите по кредита, който е в размер от 21,38 %, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В процесния договор за потребителски кредит е обективиран погасителен план, като същият е подписан от кредитополучателя, като в същия са посочени по разбираем за кредитополучателя начин броят на вноските, размерът на всяка вноска, включваща главницата и договорната лихва по договора за кредит. В условията по договора са описани по ясен и достъпен начин задълженията на кредитополучателя. Следователно законовите изисквания са спазени и не е налице твърдяната недействителност на договора на посоченото от особения представител на ответника основание – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 ЗПК.

Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.

78 – л. 86 от делото, неоспорено от страните), става ясно, че: заетата сума от 6000 лв., предмет на договора за заем, е била усвоена от ответника на 31.08.2017 г., като същият е получил по банковата си сметка 5880 лв., а разликата от 120 лв. е била удържана от кредитодателя чрез „такса ангажимент“. Става ясно също, че общият размер на възнаградителната (договорната) лихва за вноски от 3 до 48 по заема възлиза на 2365,13 лв. и е формиран на базата на уговорения лихвен процент, който е 18,42 %. Установява се, че възнаградителната лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.01.2018г. е в размер на 179,43 лв.

От страна на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор, са били извършени плащания в общ размер на 403,80 лв. С тази сума, при ищеца е било осчетоводено погасяването на: 112,73 лв. от главницата, 246,07 лв. от възнаградителната лихва по заемната сделка; 45 лв. за платена застраховка. Според вещото лице, непогасеният остатък от сумата за главница се равнява на 5887,27 лв., за възнаградителната лихва за периода 20.12.2017г. – 20.01.2018г. непогасеният остатък се равнява на 179,43 лв., а за мораторната лихва за периода 20.01.2018г. – 15.12.2020г. се равнява на 1735,10 лв. Съдът изцяло приема заключението на вещото лице, като при определяне на дължимите от ответника суми се ръководи от изчисленията на вещото лице.

Спорен по делото е въпросът дали клаузите за договорна лихва и уговорените такси по кредита са валидни.

Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 21,38 % не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,00%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. Възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца.

Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. Следва да се отбележи също, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава многократно законната такава. В настоящият случай договорната лихва в размер на 2365,13 лв. съотнесена към главницата от 6000 лв. не надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва. При това положение не може да се сподели тезата на особения представител на ответника, че клаузата за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави.

Не така стои отговорът на въпроса относно валидността на клаузите за уговорените такси по кредита.

Кредиторът по един потребителски заем, какъвто е настоящият случай, безспорно има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).

Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез 3 насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал.

1 ЗПК).

Както бе посочено по-горе, при сключването на процесния заемен договор кредитополучателят е удържал сумата от 120 лв., описана като „такса ангажимент“. В условията към договора за кредит в чл. 2, изр. 6 е посочено, че това е такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, както и че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле “такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Изложеното сочи, че „таксата ангажимент“ от 120 лв. представлява такса по усвояване на кредита, поради което и на основание чл.10а, ал. 2 ЗПК тя въобще не се дължи от ответника Д.Т. – посочената алинея предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Спорен по делото е и въпросът дали е налице обявена предсрочна изискуемост на кредита.

В тази връзка от ищеца е представена последна покана от 15.06.2018г., адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че се е съгласил да погасил процесния кредит на 48 месечни вноски по 201,90 лв., както и че е преустановил плащанията по вноските по договора на 20.12.2017г. и че дължи главница в размер на 6022,27 лева, договорна лихва в размер на 2365,13 лева и обезщетение за забава в размер на 245,21 лв.