Решение № 1868 от 18.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1868 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110211849 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я. Б., израелски гражданин, роден на **********г. в Израел, с паспорт № , изд. на г. от Паспортна служба Израел, депозирана чрез адв. И. Й. - САК, против наказателно постановление № 23-4332-015515/06.08.2023г., издадено от Полицейски инспектор в СДВР, ОПП, упълномощен със заповед рег. № 821з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, за нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗдвП. За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се оспорват направените в А. и НП фактически констатации. Твърдят се допуснати при издаването на наказателното постановление съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи, че от страна на полицейските служители е било налице грубо отношение и е бил накаран насила да подпише декларация, че отказва да даде кръвна проба за алкохол. Прави се искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 18.03.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Не се явяват, не се представляват от процесуални представители.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 06.08.2023г., около 02.10 часа жалбоподателят Б. Я. се намирала в гр. София.

Управлявал лек автомобил “БМВ X 5 X Драйв” 40Д, с ДК № , собственот на МИМ КАР ООД, ЕИК: - клон София, движейки се по ул. “Академик Борис Стефанов”, с посока на движение от ул. “Атанас Манчев” към ул. “Франсоа Митеран”. До кръстовището с улица “Атанас Манчев” бил спрян за извършване на полицейска проверка от полицейски екип към СДВР ОПП, в чийто състав бил включен свидетелят А. М. К.. При проверката свид. К., младши автоконтрольор при ОПП СДВР, изпробвал Б. Я. за употреба на алкохол, като техническото средство „Дрегер Алкотест 7510”, с № ARNA 0146, проба № 02475, отчело положителен резултат, а именно наличието на 0,66 промила алкохол в издишания въздух.

След извършване на пробата с техническото средство на Б. Я. бил издаден талон за медицинско изследване № 0176757, и същият бил изпратен в УМБАЛ „Св. Анна“, където отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.

Въз основа показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер“ свид. К. съставил против жалбоподателя А. С. GA № 1058323/06.08.2023г., в който вписал часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство - 0,66 промила, както и че при извършване на проверката водачът e нарушил законови разпоредби под посочените норми на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗдвП.

Въз основа съставения А., при идентично посочване на времето и мястото на извършване на нарушенията, и отчитайки показанията на химическото изследване, Полицейски инспектор в СДВР, ОПП, упълномощен със заповед рег. № 821з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи издал против жалбоподателя атакуваното наказателно постановление за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на Б. Я. административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля А. М. К., и писмени - талон за медицинско изследване № 0176757; декларация за отказ да даде кръвна проба; протокол за медицинско изследване и изземване на биологични проби; ; справка-картон на водач; документ от извършена проба за употреба на алкохол с ,,Draeger Alcotest 7510”; копие от шофьорската книжка на водача; заповед № 8121з-1632/02.09.2021г.; заповед с рег. № 513з1224/10.02.2021г., както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК по делото.

Спирането на водача за проверка от служителите на СДВР ОПП, последвалото от 2 служителите на ОПП СДВР тестване с алкотест дрегер за употреба на алкохол, констатираната концентрация на алкохол в издишания въздух в количеството, отчетено от техническото средство, недаването на кръвна проба от страна на Б. Я. и отчетената посредством отчетеното техническо средство концентрация на алкохол в кръвта му - 0, 66 промила, се изясняват безпротиворечиво посредством показанията на свидетеля, писмените доказателства и протокола за медицинско изследване.

Съдебният състав кредитира в цялост както писмените доказателства, които прецени като обективни и достоверни, така и показанията на разпитания свидетел, доколкото последните са последователни, логически издържани и в корелация помежду си. Същите убедително и еднопосочно потвърждават фактическата обстановка, описана в А. и НП, поради което възражението в жалбата в съответната насока следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно се явява наведеното възражение от жалбоподателя, че полицейският служител се е държал грубо и че жалбоподателят е подписал на сила декларация, че не желае да даде кръвна проба. Това е така, тъй като в доказателствена тежест на самия жалбоподател е да докаже твърденията си, като същият не ангажира доказателства в тази насока, нито пък съдът установи такива обстоятелства при разпита на полицейския служител К., който е извършил тестването с дрегерното устройство и му е суставил А.

Материалната компетентност на свид. Каленки по съставяне на А. и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121з1632/02.09.2021г.; заповед с рег. № 513з-1224/10.02.2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

А. и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъщественото от Б. Я. поведение, реализирало съставите на вменените му нарушения, са описани ясно и недвусмислено, като по отношение състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е посочена както концентрацията на алкохол в издишания въздух, отчетена посредством показанията на техническото средство. Наред с това в А. и НП времето на извършване на нарушенията - дата, място и час, са точно посочени. Освен това следва да се отбележи, че номера на паспорта, датата на издаване и издателя на документа съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.

1 от ЗАНН по отношение на чужди граждани не са задължителни реквизити за съставянето на А., а единствено се посочват, при наличието на информация за същите. Освен това е посочен и адреса на жалбоподателя, доколкото такъв е посочен като друга държава в документите му за самоличност.

Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за 3 отмяна на НП.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно и по двата си пункта.

Въз основа събраната в хода на производството доказателствена съвкупност, която е еднопосочна и безпротиворечива, съдебният състав прие за доказано, че жалбоподателят Б.

Я. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал.

3, т. 1 ЗДвП, като е нарушил забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Нарушението е формално и е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Отчетената посредством химическото изследване концентрация на алкохол в кръвта на Б.

Я. е 0, 66 промила. С оглед на това приложима е санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която предвиденото наказание е глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и 6 /шест/ месеца лишаване от право на управление на МПС, в случаите, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, е над 0,5 промила на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

Наказващият орган е индивидуализирал правилно наложеното на Б. Я. кумулативно административно наказание в предвидения от закона абсолютен размер, предвид което основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част по този му пункт не се констатират.

Осъщественото нарушение не представлява маловажен случай, с оглед високата му степен на обществена опасност, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН също не следва да намери приложение. В тази насока възражението на жалбоподателя, че не е приложен чл.

28 от ЗАНН, се явява неоснователно.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и по двата си пункта - издадено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост. Основания за изменението или отмяната му не се констатираха.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-015515/06.08.2023г., издадено от Полицейски инспектор в СДВР, ОПП, против Я. Б., израелски гражданин, роден на **********г. в Израел, с паспорт № , изд. на 29.07.2016г. от Паспортна служба Израел, за извършени нарушения на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП , за която му е наложено административно наказание, както следва: глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца - за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗдвП.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5