Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1444 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14513/2025
Вид
Решение № 1444
Подписан
24.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
НАДЯ СТЕФАНОВА БАКАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110214513 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Н. М. Д. ЕГН ********** от ************** обжалва наказателно постановление (НП) № 25-4332-023700/18.09.2025г. издадено от Г. В. Б.началник група в СДВР, Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което са наложени: глоба от 2 000 лева/1022.58 евро и лишаване от правоуправление на МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и счита, че не е извършил описаното в НП нарушение.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище, представени са писмени бележки, в които са развити съображения за потвърждаване на НП.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията 1 на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 20.08.2025г., около 15:15 часа, в село Казичане, по ул.“Дякон Стоил“, Н. М. Д. управлявал собствения на „*****“ООД товарен автомобил „***“с рег.№ ********, с посока от улица“Околовръстна“ към ул. „Софийски Околовръстен път“ и, когато пред № 2 бил спрян за полицейска проверка, водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употреба на наркотични, упойващи вещества и техни аналози с Дръг Тест 5000, фабр-№ ARRL-0051.Причината за отказа, била, че Д. изразил съмнение във възможността по този начин да се отчете действителен резултат, тъй като често тестовете се оказвали фалшиви, а допускал грешно отчитане, защото преди няколко дни употребил медикаменти.На водача Д. бил издаден талон за медицинско изследване № 288955/20.08.2025г. за ВМА – град София, но в предоставения времеви период от 45 минути, Д. не успял да се придвижи от село Казичане до ВМА – София, поради задръстване, което сочи като причина да не даде кръв за изследване.

За констатираните нарушения, свидетелят М. Г. Н. съставил АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели- М. Г. Н., П. В. Н. и Е. С. Д..

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима и основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а съгласно чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН - законните разпоредби, които са нарушени.В конкретния случай, в съставения АУАН № 4249359 липсва част от текста, в който е описано извършеното нарушение, както и при отбелязване на нарушената законна разпоредба е посочен чл.174, ал.3 , но не и нормативния акт, който актосъставителят е имал предвид, а записване на 2

«ЗДвП»е налично след текстовото описание на нарушението в диспозитива.Въпреки констатираните пропуски, съдът приема, че от страна на АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е присъствал в момента на съставяне на АУАН и е имал възможност да разбере за извършването на какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност.Ето защо следва да се приеме, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпъни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева.

Видно от отбелязаното в АУАН, проверяващите са иззели СУМПС на жалбоподателя и, за да даде кръв за изследване във ВМА в рамките на предоставените му 45 минути/талон за изследване № 288955-л.17 от делото/е трябвало да пътува от село Казичане до град София, което се опитал да направи, но не успял да спази времевия интервал, тъй като придвижването било трудно, поради задръстване/видно от показанията на свидетелката Е. С.

Д./.Съгласно чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният орган връчва срещу подпис на лицето талон за изследване като съгласно точка 2 вписва срока за явяване – до 45 минути, 3 когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършването на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и до 120 минути – в останалите случаи.В качеството си на водач на МПС Д. е спрян за проверка в село Казичане, където са направени констатациите за извършване на нарушение от страна на проверяващите, а е следвало да даде кръв за изследване във ВМА, находяща се в друго населено място, а именно – на територията на град София, поради което на жалбоподателя е следвало да се предостави времеви интервал за явяване за вземане на кръв не от 45, а от 120 минути, което не било сторено.Посочената наредба съдържа императивно определени правила и по-късното вземане на кръвна проба – след предвидения срок не следва да се счита за водещо до валиден резултат.Обективната невъзможност да се изпълнят законоустановените задължения от страна на жалбоподателя за явяване и предоставяне на кръв за изследване във ВМА, в конкретния случай е обусловена от по-краткия от необходимия и предписан от наредбата срок, който контролните органи посочили на Д. – 45 минути, вместо 120 минути.Ето защо не следва извод за виновно поведение от негова страна.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.В конкретния случай извършването на посоченото в НП нарушение и то виновно от жалбоподателя не се установи по безспорен начин.

По изложените съображения, незаконосъобразно и следва да се отмени. обжалваното

НП се явява

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в съответствие с представения по делото списък – в размер на 1 110,32 евро.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

О Т М Е Н Я наказателно постановление (НП) №

№

25-4332023700/18.09.2025г. издадено от

Г. В. Б.-началник група в СДВР,

Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което на Н. М. Д. ЕГН ********** са наложени: глоба от 2 000 лева/1022.58 евро и лишаване от правоуправление на МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. М. Д. ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 110,32 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5