Присъда № 1 от 08.07.2024, Апелативен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 1 /08.07.2024г. по ВНОХД №123/2024г. по описа на БАС

С присъда №7/25.03.2024г. по НОХД №402/23г., С.ският окръжен съд признал всеки от подсъдимите Н. Н. К. и А. Н. И. за невинни и ги оправдал по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 277а, ал.7, предл.2-ро, алт. 1 от НК - че на *** г. в землището на квартал „***" (***) в община С., противозаконно всеки от тях е държал оръдие – К. металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225", със сериен № *** и с окомплектовка към него - мобилно устройство с номер изписан на гърба ***, а И. - металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225" със сериен № *** и с окомплектовка към него слушалки за металдетектор, за което всеки е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти.

Със същата присъда признал двамата подсъдими К. и И. за виновни в това, че на *** г. в землището на квартал „***" (***) в община С., в съучастие като извършители, без съответно разрешение търсили археологически обекти, като използвали моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сузуки", модел „Гранд Витара" с per. № ** **** **, собственост на А. И., и технически средства - кирка и лопата, металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225", със сериен № *** и с окомплектовка за него - мобилно устройство с номер *** - собственост на К., както и металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225" със сериен № * * * и с окомплектовка към него - слушалки за металдетектор - собственост на И., поради което и на основание чл.277а, ал.3, предл. I-во и 2-ро, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението за изпитателен срок от по три години за всеки.

На основание чл.55, ал.3 от НК не наложил на подсъдимите кумулативно предвиденото наказание глоба.

С присъдата признал подсъдимия Н. К. за виновен и в това, че от неустановена дата до *** г., в дома си в град К. на улица „***, държал повече от три археологически обекта, както и движими културни ценности, а именно:

11 обекта - каменна брадва, датирана от неолит, халколит; керамичен фрагмент датиран от ***вековието; халка бронз от Античността и ***вековието; бронзов предмет /част от везна/, датиран от Античност; бръснач датиран от Античност и апликация вероятно от ***вековието; пет броя предмети с неправилна форма - установени като монети Тодор Светослав /1300-1321 г./ сребро, монета Иван Александър /1331-1371 г./ сребро, монета Османска империя /15-16 век/ сребро, монета Османска империя /15-16 век/ мед и монета Византия /13-14 век/ мед/бронз, на обща стойност 226лв., които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред - престъпление по чл.278, ал.6, предл.3 от НК, като го оправдал по повдигнатото му 1 обвинение относно два броя обекти - гривна бронз от 18 - 19 век и медальон метален от 19 век и за общата стойност на обектите над 226 лв. лева до пълния размер 346 лв.

На основание чл.278, ал.6, предл.3 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК наложил на К. наказание „пробация“ за срок от 1 година при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен ***.

На основание чл.55, ал.3 от НК не му наложил кумулативно предвиденото наказание глоба, както и наказанията конфискация до една втора от имуществото на виновния и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК.

С присъдата признал подсъдимия Н. К. за виновен и в това, че от неустановена дата до *** г., в дома си в град К. на улица „***, държал огнестрелно оръжие - самоделно устройство - пистолет без марка и номер, с дървена дръжка, с набит символ „Н", калибър 22LR, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1, предл.2-ро от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК наложил на подсъдимия К. едно общо наказание - най-тежкото от определените за отделните престъпления лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването за изпитателен срок от три години.

Съдът отнел в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б“а“ от НК средствата за извършване на престъплението по чл.277а, ал.3 НК, принадлежащи на подсъдимите – ½ ид.част от моторно превозно средство лек автомобил марка „Сузуки", модел „Гранд Витара" с per. № ** **** **, собственост на А. И. и техническите средства - металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225", със сериен № *** и с окомплектовка за него - мобилно устройство с номер ***, както и металдетектор марка „DEUS", модел „ХР225" със сериен № *** и с окомплектовка към него -1 брой слушалки с надпис „ D E U S " за металдетектор, пластмасов черен протектор за пита на металдетектор с поставена лепенка № Г0054.

Отнел в полза на държавата на основание чл.53, ал.2, б“а“ от НК предмета на престъплението по чл.339, ал.1 НК, чието притежание е забранено - самоделно оръжие без марка и номер, калибър 22 LR, а на основание чл.278, ал.7 от НК – единадесетте предмета на престъплението по чл.278, ал.6 от НК.

Постановил веществените доказателства без стойност да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност, а собствените на подсъдимия К. вещи, чието притежание не е забранено – да му бъдат върнати.

В тежест на подсъдимите възложил направените деловодни разноски, като ги диференцирал според разходите относими за конкретните 2 престъпления.

Недоволни от така постановената присъда останали както прокурорът от окръжна прокуратура, така и подсъдимите и техния защитник.

В подадения въззивен протест прокурорът изразява недоволство от частта на присъдата, с която двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани за престъплението по чл.277а, ал.7 НК, като я счита в тази част за постановена при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и предлага в тази част да бъде отменена.

Счита, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства и е стигнал до неправилен извод. Всеки от подсъдимите е заявил, че знае предназначението на уреда си, осъдени са за използване на същите уреди за търсене на археологически обекти по същото време и място. Предлага с нова присъда подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени и за това престъпление, като им бъдат наложени съответни наказания. В останалата част предлага присъдата да бъде потвърдена.

Към протеста са подадени две допълнителни писмени изложения, в които прокурорът е доразвил възраженията си срещу оправдателната част на присъдата. Счита, че оправдаването за престъплението по чл.277а, ал.7 НК противоречи на осъждането за престъплението по чл.277а, ал.3 НК, извършено със същите средства, на същото място и по същото време. Тези престъпления са насочени срещу различни обществени отношения и следва да носят самостоятелна наказателна отговорност за самото държане на технически средства, предназначени и използвани за търсене на археологически обекти без разрешение. Мотивът на съда за отношение на поглъщане на нормата на чл.277а, ал.7 НК от тази на чл.277а, ал.3 НК е неправилен и не почива на константната съдебна практика. Касае се за две осъществени отделни формални престъпления, тъй като непосредствения и конкретен обект на защита на всяко от тях е различен. Неправилно е изключен от доказателствата изготвения протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2020г., изяснено е защо е извършен на следващия ден и липсват доказателства за промяна на обстановката до извършване на огледа.

В подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимите е оспорена осъдителната част на присъдата, която с бланкетно изявление е намерена за материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована, като е помолено за постановяване на нова присъда и цялостно признаване на подсъдимите за невинни и оправдаване.

Аргументи за заявените оплаквания са посочени в подадено допълнително писмено изложение. Най-напред са направени възражения срещу съдържанието на обвинителния акт, обсъдени в проведеното разпоредително заседание – незаконосъобразно формулиране на обвинението по чл.278, ал.6 НК с неустановена начална дата и разминаване в общата стойност на археологическите обекти, както и разминаване в предмета на престъплението по чл.339, ал.1 НК, за който прокурорът надскочил 3 повдигнатото обвинение и посочил, че е пистолет.

Оспорено е и законосъобразното провеждане на съдебното производство, претендира се нарушение на процесуалните правила с прочитането на показанията от досъдебното производство на свидетелите M.

С. и В. С., без да е искано съгласието на подсъдимите и техния защитник.

Отделно е изложено становище, че същите свидетели попадат в забраната на чл.118, ал.2 от НПК, тъй като са извършвали разузнавателни беседи. Намират, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не е изложил съображения при наличните противоречия кои от тях кредитира и защо. Така не е отговорено кои от показанията на св. Х. са предпочетени и по каква причина. Съдът се е позовал и на недопустими доказателствени източници – материали от извършена дисциплинарна проверка на подс. И. и дадени обяснения от него в хода на същата; показанията на св. К. М., отнасящи се за оперативна разработка по друго производство и разузнавателни беседи; карта, удостоверяваща наличието на „археологически обект“ в района на кв. „***“, като не е установено съвпада ли с мястото на произшествието. Не са обсъдени показанията на ***та на единия подсъдим - св– К.а, които изключват съставомерността по чл.278, ал.6 НК и по чл.339, ал.1 НК. Осъждането по същите обвинения е неправилно и защото не подс. К. е упражнявал фактическа власт върху тези предмети. Недоказано от обективна и субективна страна е и престъплението по чл.277а, ал.3 НК. Неправилно са преценени обясненията на подсъдимите, св. В., М. и Б., и не е дадена вяра, че подсъдимите са търсели изгубените ключове на И.. Молят за пълно оправдаване, или връщане на делото на съответната фаза на наказателното производство за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на апелативна прокуратура намира подадения протест и допълненията към него, както и въззивната жалба и писменото й допълнение, за неоснователни.

Споделя напълно мотивите на окръжния съд за поглъщане на състава на чл.277а, ал.7 НК от този по ал.3 на същата норма, включително и в светлината на актуалната съдебна практика, поради което не поддържа протеста. Намира за безспорно доказано от събраните доказателства престъплението по чл.277а, ал.3, вр. чл.20, ал.2 НК. В тази насока са безпротиворечивите показания на *** ***и, които непосредствено са наблюдавали действията на подсъдимите, както и пристигналите по сигнала им техни колеги, които са установили използваните технически средства при проверка на подсъдимите. В тази насока е и писмената справка, установяваща наличието на регистриран археологически обект в района на местопрестъплението, справките от археологическите музеи, че подсъдимите не са имали разрешение за извършваната дейност, нито са подавали молби за идентификация и регистрация на културни ценности. Правилно са кредитирани показанията на *** ***и, относно личните им възприятия за обстановката, действията, мястото на извършване на престъплението и предметите, с които са 4 извършвали целенасочени действия по търсене на археологически обекти.

Правилно е приложен закона и за престъплението по чл.278, ал.6 НК. Законът не изисква продължителност на държането. Събрани са достатъчно доказателства за упражняване на фактическа власт от подс. К. върху откритите в дома му предмети в период значително надхвърлящ предоставения за регистрация по смисъла на Закона за културното наследство. Обвинението е формулирано съобразно материалния закон. Доказано е и престъплението по чл.339, ал.1 НК. Само той е упражнявал фактическа власт върху откритото огнестрелно оръжие, което, доказано от експерт, е годно да произвежда изстрели. Неправилно съдът е приел за смекчаващи обстоятелства ненамирането на археологически обекти и непричиняването на вреди на такива. Престъплението е формално и е без значение дали е постигнат някакъв резултат. Наказанията за всяко от престъпленията е следвало да бъдат определени в минимален размер, но без приложение на чл.55 от НК. Поради липса на съответен протест становището е единствено от правна обективност.