Решение № 794 от 15.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Перник, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20221720101258 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. ЛЮБ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адв. Н.Б., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 1701,91 лв. – получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2022 г., до окончателното й изплащане,.

В исковата молба се излага, че по заявление от ответното дружество за издаване на заповед за изпълнение е образувано ч.гр.д. № 8627/2011 г. на РС-Перник и е издаден изпълнителен лист от 20.04.2011 г. в полза на ответника за сумата 483,68 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2005 г. – 31.10.2009 г. вкл., сумата 200,66 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 31.07.2005 г. – 08.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 483,68 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 18.10.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – разноски по делото. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а, по което последното изпълнително действие е извършено на 06.06.2016 г. и делото е прекратено на 01.03.2017 г. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ответника от 10.01.2022 г. е образувано изп.д.

№ 16 по описа за 2022 г. на ЧСИ СТ.Б., по което е наложен запор на банковата сметка на ищеца и и преведена сумата 1701,91 лв. по сметка на съдебния изпълнител. Счита, че 1 вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност преди образуване на изп.д. № 16 по описа за 2022 г. на ЧСИ СТ.Б., поради което сумата е платена без правно основание. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда и за присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.

Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8627/2011 г. по описа на РС-Перник е образувано изп. д. № 545/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д.а, с което давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече на основание Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., а след това е прекъсвана с извършваните изпълнителни действия по делото и новообразуваното изп.д. № 16 по описа за 2022 г. на ЧСИ СТ.Б.. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приетия по делото заверен препис на изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а се установява, че е образувано по молба от 30.06.2011 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу М. ЛЮБ. Й. за вземанията по изпълнителния лист от 20.04.2011 г., издаден на основание Заповед № 7249/19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 8627/2010 г. за сумата 483,68 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2005 г. – 31.10.2009 г. вкл., сумата 200,66 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 31.07.2005 г. – 08.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 483,68 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 18.10.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – разноски по делото.

На 08.07.2011 г. е изпратено съобщение от съдебния изпълнител до НАП за предоставяне на информация за публичните задължения на длъжника и трудовите му договори.

На 08.12.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение за наложен запор върху трудовото му възнаграждение по местоработата му – „Колхида Метал“ ЕООД. Със съобщение от 21.12.2011 г. „Колхида Метал“ ЕООД е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът е освободен от длъжност на 14.12.2006 г.

На 23.05.2012 г. е изпратено съобщение от съдебния изпълнител до ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“-гр. Перник, с искане за преодставяне на информация за притежавани от длъжника МПС, и до Отдел „Местни данъци и такси“-гр. Перник за притежавани от длъжника движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки.

2

На 10.06.2012 г. е постановена резолюция на съдебния изпълнител за налагане на запор върху МПС, посочено в постъпилата от ОД на МВР информация – лек автомобил „Москвич 412“ с рег. № ПК ***** В, за което на 03.07.2012 г. е връчено съобщение на ОД на МВРПерник.

С моба от 07.08.2012 г. е отправено искане от взискателя за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, за което с молба от 14.05.2012 г. е предстваено доказателство за внесена такса.

С молба от 06.06.2016 г. взикателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е отправил искане в случай, че се открие секвестируем доход на длъжника, да бъде наложем запор върху него.

С постановление на съдебния изпълнител от 01.03.2017 г. изпълнителното производство е прекртено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което са изпратени съобщения до страните. Прекратяването на изпълнителното дело е удостоверено и на гърба на изпълнителния лист.

От постъпилия заверен препис на изп.д. № 16/2022 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е образувано по молба от 10.01.2022 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу ответника за вземанията по изпълнителния лист от 20.04.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 8627/2010 г. на РС-Перник.

По изпълнителното дело е изискана справка от ТД на НАП-гр. Перник за публични задължения длъжника, от БНБ за банкови сметки и сейфове, изпратено е исиане до ДАЕУ за предсоставяне на информация за трудови договори на длъжниика, пенсии и данни за осигурени лица.

На 20.01.2022 г. са изпратени запорно съобщение до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и до ТД на НО-гр. Перник за налагане на запор върху пенсията на длъжника, както и съобщение до длъжника за наложените запори.

Видно от приложеното по делото преводно нареждане, че на 27.01.2022 г. от сметката на длъжника е извършен служебен превод по сметката на ЧСИ СТ.Б. на сумата 1701,91 лв. с основание „изп.д. № 16/2022 г. – цялостно“.

На 21.02.2022 г. са изпратени съобщения до страните, че изпълнително дело № 16/2022 г. е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, както и съобщения до ТД на НОИ-гр.

Перник и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от съдебния изпълнител, че вдига наложените запори на длъжника.

Съгласно удостоверение изх. № 9764/10.03.2022 г., издадено от ЧСИ СТ.Б., по изп.д. № 16/2022 г. на 27.01.2022 г. е постъпила сумата 1701,91 лв. от наложен запор в „Райфайзенбанк“ АД и същата е разпределена, както следва: на 14.02.2022 г. на взискателя е преведена сумата 1469,56 лв. + 1,50 лв. такса превод и на ЧСИ е преведена сумата 192,37 лв.

+ 38,48 лв. с ДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 3 състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основние чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи, че процесната сума е платена на ответника, при доказването на което ответникът следва да докаже възражението си, че сумата е получена на валидно правно основание –дължимо вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 20.04.2011 г.

По делото не се спори, че изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, чиято дължимост е установена със съдебно решение, поради което съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД срокът на новата давност е пет години.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на решението, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 20.04.2011 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към който момент няма спор, че решението е влязло в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с образуване на изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а на 30.06.2011 г., давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

След изпращане на запорните съобщения на 08.12.2011 г. и 10.06.2012 г. и подаване на молбата от взискателя на 07.08.2012 г. за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника в продължение на 2 години не са извършени и поискани изпълнителни действия, поради което изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а е прекратено, считано от 08.08.2014 г. по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно ППВС № 3/1980 г. от този момент е започнала да тече новата погасителна давност.

В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че к огато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той 4 е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/. Поради това съдът приема, че молбата от 06.06.2016 г., с която взискателят е е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е отправил искане за налагане на запор върху доходите на длъжника, прекъсва погасителната давност, независимо че е предприета в условията на прекратено изпълнително производство.