Определение № 2295 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2295 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110131509 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Посочените с исковата молба, писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице „Техем сървисис” ЕООД документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените документи следва да бъде уважено.

Оставя без уважение формулираните от ответника въпроси под № 1 и 3, доколкото първият е неотносим, а третия, касаещ погасителната давност е правен въпрос.

Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба искания по чл.192 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за 11.03.2026г. от 11:25 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговорите на исковата молба на ответниците.

УКАЗВА на ищеца до датата на о.с.з., да уточни периода на задължение, за който се твърди че се дължи топлинна енергия.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „Техем сървисис” ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, вещото лице да отговори на въпросите в исковата молба, както и като

1. Какви сума са начислени за процесния имот и период за ТЕ и ДР, но разбити по компоненти – отопление, БГВ и сградна инсталация.

2. Каква сума ще се дължи от ответника, като се изключи сумата за сградна инсталация, при депозит в размер на 250 евро., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. В..

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице „Техем сървисис” ЕООД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.

Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с .чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил установителен иск с правно 2 основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 149 от Закона за енергетиката.

В исковата молба се твърди, че ответникът И. Х. К. е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в обект на ул. „**, с абонатен номер ***. Твърди се, че за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г. е доставена топлинна енергия, която не е заплатена, като ищецът претендира сумите от 77.60 лв., представляваща главница на незаплатената топлинна енергия доставена от дружеството ни топлинна енергия за периода от 05.2022г. до 03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна в размер на 88.31 лв. за периода от 01.07.2022г.-09.01.2025г., както и сумата за дялово разпределение от която главница 45.38 лв. за периода от 05.2022г.до 04.2024г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9.66 лв. за периода 01.07.2022г.-09.01.2025г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва факта, че през процесния период до имота реално е доставена топлинна енергия в претендираното количество.

Твърди, че ищецът не е доказал наличието на изправна абонатна станция и техническа възможност за подаване на ТЕ.

Оспорва методиката на дялово разпределение, извършено от „Техем сървисис” ЕООД. Твърди, че не са спазени изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването и че липсват доказателства за реален отчет на уредите в имота.

Прави изрично възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност (съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД) за всички периодични вземания, които предхождат с повече от три години датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Твърди, че ответникът никога не е получавал фактури или индивидуални изравнителни сметки, което го е поставило в невъзможност да провери и оспори начисленията своевременно. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца „известия за доставяне“.

Поддържа, че Общите условия на ищеца съдържат клаузи, които са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО, тъй като поставят потребителя в неравностойно положение и ограничават правото му на защита.

Настоява съдът да съобрази практиката на Съда на ЕС (дело С-760/23 и съединени дела С-708/17 и С-725/17) относно защитата на потребителите при услуги от обществен интерес.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че наличие на валидно облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна 3 енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4