Решение № 955 от 17.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1139/2025
- Вид
- Решение № 955
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Николай Метанов, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.296, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.107 · Закон за движението по пътищата
- чл. 108, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.107, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 955 гр. София, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Миглена Йовкова
Николай Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно гражданско дело № 20251000501139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9487 от 27.12.2024г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, срещу решение № 97 от 11.12.2024г., постановено по търговско дело № 20241400900019 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца, в частта, с която Гаранционен фонд - гр.София, е осъден да заплати на И. И. Т., с ЕГН **********, на основание чл.557, ал.1, т. 1 КЗ, сумата над 10 000,00 лв. до присъдения размер от 40 000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.12.2022г., причинило й телесни увреждания, както и в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати лихва върху обжалваната главница, както и в частта за разноските, с оглед изхода на делото, и частна жалба, подадена от Н. Н. Д., против определение № 94 от 04.03.2025г., постановено по търговско дело №20241400900019 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца, в частта, с която е изменено решение № 97/11.12.2024г. по т. д.№ 19/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в частта за присъдените разноски, които Гаранционен фонд гр. София, следва да заплати на адвокат Н. Н. Д., като намалява същите от 4 800,00 лв. на 2 310,00 лв.
С въззивната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано, по подробно изложени съображения, като се иска да бъде отменено, в частта, с която са уважени предявените от И. И. Т. искове и да бъде постановено друго, с което да бъде 1 отхвърлен предявения от въззиваемата иск за сумата над 10 000,00 лв. и присъдената законна лихва от 08.06.2023 г., и в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати лихва върху главницата, както и в частта за разноските, съобразно отхвърлената част на иска.
При правилно възприета фактическа обстановка относно характера на болките и страданията, причинени на ищцата, решаващият състав е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В резултат на ПТП на въззиваемата са причинени следните телесни увреждания: открито счупване на трета предкиткова кост на дясна ръка и контузия на десен лакът и предмишница; липсва медицинска документация, която да удостоверява настъпили усложнения; въззиваемата е напълно възстановена от претърпените травми/възстановителния период е бил месец и половина/.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди на въззиваемата следва да е по - висок от обжалвания от размер от 10 000,00 лв., се твърди, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде редуциран с 1/2 съпричиняване. Въззиваемата, е предприела неправилно движение по пътното платно, пресичането му на неопределено за целта място, несъобразяване с приближаващите се пътни превозни средства, пътната обстановка и наличието на мъгла, като е нарушила чл.113, ал.1 ЗДвП и не е изпълнила изискванията на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП.
Първоинстанционният съд неправилно е присъдил законната лихва от 08.06.2023г.
Съгласно чл.558, ал.1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде по - дълъг от три месеца /чл.496, ал.1 КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 КЗ. Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок, но не са представени необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. Поради това не може да се счита, че е в забава от момента на датата на предявяване на претенцията пред Фонда. Гаранционен фонд изплаща обезщетения по силата на КЗ при определени в него условия след като бъде сезиран и след като бъде осъществена предвидената извънсъдебна административна процедура. Предвиден е 3-месечен срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на пострадалото лице.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК И. И. Т., чрез адв. Н. Н. Д., е представила отговор, в който поддържа становището за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на решението, в обжалваната му част, по подробно изложени съображения. Иска да й бъдат присъдени направените разноски, като претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.2 и т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, по подробно изложени съображения, като се иска да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
2
С обжалваното решение съдът, след като е описал представените по делото доказателства и установената от тях фактическа обстановка, е приел за установени предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ.
Не е установено ищцата да е станала причина за увреждането си и да е налице съпричиняване на увреждането, като с поведението си да е допринесла за настъпването и тежестта на конкретните увреждания предмет на обезщетяване, поради което възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно.
Установено е от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно медицинска и съдебна автотехническа експертиза, че в района на ПТП не е имало препятствия, ограничаващи видимостта от значение за ПТП за пешеходката, като няма данни за внезапно навлизане на пешеходката на платното за движение по време на ПТП. В § 6, т.
55 и т. 56 от ДР на ЗДвП са разграничени понятията „Намалена видимост“, причина за която би могла да е и наличие на мъгла и „Ограничена видимост“ - наличие на препятствия, които пречат на видимостта. По делото не е установено, ищцата да е нарушила забраната да пресича платното за движение при ограничена видимост, респективно нормата на чл.114, т.2 ЗДвП, а наличието на намалена видимост, поради мъгла не обосновава нормативна забрана за пешеходците за пресичане платното за движение. Установените от свидетелските показания и заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза, за района на ПТП данни според съда обосновават извод, че за ищцата е било налице правото да пресече на процесния път и извън определените за това места, съобразно чл.113, ал.2 ЗДвП. Липсват данни: преди ищцата да е навлязла на платното за движение, на процесния път извън населено място, да не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства; да е удължавала ненужно пътя и времето за пресичане; да е спирала без необходимост на платното за движение; да е преминавала през ограждения от парапети или вериги; пострадалата да се е движела неправилно по пътното платно или по друг начин да е нарушила разпоредбите на чл.107 ЗДвП и чл. 108, ал. 2 ЗДвП, което според съда налага извод за неоснователност на възражението си за съпричиняване.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът е приел за установено настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, съдът е съобразил: характера, вида и броя на причинените травми, които са приети за причинени на ищцата; продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на свидетелите, преценени по реда на чл.
172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото; заключението на вещите лица по събраната експертиза; вида и продължителността на проведеното лечение; възрастта на ищцата; установените преживявания на ищцата в резултат на получените увреждания и последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. След като е съобразил и актуалната съдебна практика по сходни случаи съдът е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 40 000,00 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен 3 иска за неимуществени вреди, като доказан и основателен.
За основателна е приета и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху присъдената главница, като следва да се присъди законна лихва върху главницата, така както е поискана в исковата молба, от 08.06.2023г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред ответника до окончателното й изплащане. Претендираната лихва следва да се присъди от горепосочената дата - 08.06.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред ответника, доколкото така определения начален момент е съобразен със съдебната практика.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство са представени други доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Предявени са искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл.
558, ал. 1, изр. 2 и чл. 497 КЗ,
Съгласно чл.557, ал.1, т.1 КЗ Гаранционният фонд /ГФ/ изплаща обезщетения на увредените лица за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано превозно средство).
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, същата да е предявена по доброволен ред пред ГФ.
4
Представени са доказателства, установяващи предявяване на претенция на ищцата пред ответника на 08.06.2023г. /л.28/, и след като исковата молба е постъпила в съда на 19.02.2024г. следва да се приеме, че е спазено изискването чл.558, ал.5 КЗ, т.е. иска е процесуално допустим.
Тъй като решение № 97 от 11.12.2024г., постановено по търговско дело № 20241400900019 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца, като необжалвано е влязло в законна сила, съгласно чл.296, т.2 ГПК, в частта, в която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 10 000лв., то основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът във въззивната инстанция се съсредоточава върху обстоятелствата дали първоинстанционният съд при определяне размера на заместващото обезщетение е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД; налице ли е съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат; от кой момент следва да се присъди законна лихва върху присъденото обезщетение; правилно ли е определен размерът на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца, дължимо на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА.
Разпечатката съдържа 41 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95071687-61a8-45d9-8593-5a0602b2eb35