Решение № 126 от 08.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20265001000085 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №86 от 03.11.2025г., постановено по т.дело №134/2024г. по описа на Окръжен съд-Хасково, ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5, е осъдено да заплати на М. Е. Г. с ЕГН:**********, от гр.Х, ул. С, № *******, сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 24.05.2023г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 28.06.2023г. до окончателното й изплащане; ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5, е осъдено да заплати на М. Е. Г. с ЕГН:**********, от гр.Х, ул. С, № *******, сумата от 275лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 24.05.2023г., ведно със следващата се законна лихва върху 1 тази сума, считано от 28.06.2023г. до окончателното й изплащане; ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5, е осъдено да заплати на М. Е. Г. с ЕГН:**********, от гр.Х, ул. С, № *******, сумата от 1000лв. направени по делото разноски; ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5, е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г и М.“, БУЛСТАТ 177430738, седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, бул.“Македония“№10, вход 2, ет.1, ап.12, представлявано от К К Г, общо сумата от 6780лв. с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение на основание чл.38А от ЗА; ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК“Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5, е осъдено да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на Окръжен съд-Хасково сумата от 2450лв. за държавна такса, като решението е постановено при участието на трето лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“,

ЕИК/БУЛСТАТ

000695089, гр.София, бул.“Македония“№3.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, който, чрез пълномощника адв.Т Т, го обжалва в частта му относно обезщетението за неимуществени в размер над 30000лв. до присъдения от 60000лв. с лихви и разноски, излагайки доводи за неправилност, свързани с преценката на обстоятелствата от значение за определяне на справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението, а именно характера на фрактурата, проведеното консервативно лечение, липсата на усложнения и пълното възстановяване, продължителността на възстановителния период и доказателствата във връзка с нея, липсата на значително извън обичайното отражение на ПТП върху психо-емоционалното състояние на ищеца, като претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска относно нея, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна М. Е. Г. е депозирал чрез пълномощника си адв.А.

М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на 2 разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно защита и съдействие пред двете съдебни инстанции.

Третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са от М. Е. Г. против ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД искове по чл.432,ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение от 60000лв., равняващи се на 30677,51 евро, за неимуществени вреди, претърпени вследствие получените при ПТП на 24.05.2023г., на гл.път ********** между гр.М и В, причинено по вина на водача Ц Ц А на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№*********, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №BG/23/122002930891 със срок на действие от 05.10.2022г. до 04.10.2023г., травматични увреждания – фрактура на дясната дъга на пети поясен прешлен и фрактура на кръстцовата кост /сакрума ЕС1/ в ляво без дислокация, както и обезщетение от 275лв., равняващи се на 140,61 евро, за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението на тези травми, ведно със законната лихва от 28.06.2023г. до окончателното изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Навел е то да се дължи и на техническа неизправност и лошо състояние на процесния пътен участък, по който имало множество дупки и неравности, които не са били обезопасени и сигнализирани, във връзка с което е заявил искане по чл.219,ал.1 от ГПК за привличане на третото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ като подпомагаща го в процеса страна, като каквато е конституирано с определението от 31.01.2025г. Заявил е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, основаващо се на твърдения в нарушение на правилата за движение да е пътувал в участвалия в ПТП лек автомобил „Форд“ без правилно поставен предпазен колан. Оспорил е възникването и характера на посочените в исковата молба травматични увреждания, както и те да са претърпени при процесното произшествие. Оспорил е характера и 3 интензитета на търпените неимуществени вреди, както и размера на претенциите. Поддържа да не дължи законна лихва за забава с позоваване на чл.380,ал.3 от КЗ, като оспорва и началната дата на претендираната лихва, позовавайки се на чл.497 от КЗ.

С допълнителна искова молба ищецът е оспорил възраженията на ответника, включително за съпричиняване, с твърдение към момента на произшествието да е пътувал с поставен предпазен колан, както и травмите да са настъпили именно вследствие на него. Относно законната лихва се е позовал на разпоредбата на чл.429,ал.3,изр.2 от КЗ.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията и твърденията си.

Третото лице помагач не е взело становище по исковете.

С първоинстанционното решение е прието ищецът да е отправил на 28.06.2023г. застрахователна претенция до ответника, който с писмо го уведомил, че не може да бъде определено и изплатено обезщетение за претърпените от него вреди, каквото до момента не е заплатено. Прието е въз основа на показанията на св.А и заключението на САТЕ, че причината за ПТП е загубата на управление на водача на автомобила „БМВ“, за който е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в момента на попадането му в дупка на пътя. Прието е въз основа на писмените доказателства и заключението на СМЕ, че вследствие на произшествието ищецът е претърпял травма на гръбнака – счупване на дясната дъга на пети поясен прешлен, счупване на първи сакрален прешлен вляво без разместване, и травма на нервните коренчета на нивото на счупванията. Прието е, с оглед възрастта на пострадалия, характера на физическите травми и свързаните с тях болки и страдания, продължителността на възстановителния период от около шест месеца, през три от които ищецът следвало да спазва постелъчен режим, наличният и към момент дискомфорт в областта на кръста при попродължително седене и при по-рязко движение, преживяната психотравма, изразяваща се в тревожност и безсъние, предвид обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен в пълния му предявен размер от 60000лв., а законната лихва се дължи от 28.06.2023г. – датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника. Прието е за неоснователно 4 възражението за съпричиняване, тъй като, макар и да не са налице безспорни доказателства, че ищецът е пътувал без поставен колан, според заключенията на двете експертизи, при такъв удар и получена травма предпазният колан не оказва влияние, като той би я получил дори ако е пътувал с колан, тъй като същата се дължи на разтърсване на тялото по вертикала. Прието е, че разходите по представените фактури и касови бонове в общ размер от 275лв., според заключението на СМЕ, са били необходими за правилното лечение и възстановяване на ищеца.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Ищецът Г. е предявил претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди със застрахователна претенция, получена от ответника по пощата на 28.06.2023г., който с писмо от 28.09.2023г. е уведомил ищеца за отказа си да му заплати такова, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед действително претърпените такива вследствие на ПТП, техния характер и продължителността на възстановителния период, доколкото първоинстанционното решение не се обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 30000лв., а за разликата над този размер до пълния предявен от 60000лв., както и не се обжалва относно присъденото обезщетение за имуществени вреди от 275лв., при което елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432,ал.1 от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна сила по обвързващ начин с влязлото в сила в необжалваните му осъдителни части първоинстанционно решение.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към 5 датата на деликта, от когато възниква отговорността.

Установено е, че произшествието е настъпило по пътя между гр.В и М при челен удар между лек автомобил „БМВ“, управляван от починалата вследствие на него Ц. А. чийто спътник е бил св.Й Ц, и лек автомобил „Форд“, управляван от водача П П, на предна дясна седалка в който е пътувал ищецът Г. заедно с още двама пътници, сред които и баща му Е Г., при навлизане на първия в насрещната лента за движение вследствие загубата на управление при пропадане в дупка на пътното платно.

Непосредствено след катастрофата ищецът се е оплакал от болки в кръста и е бил откаран по спешност до ЦСМП-МБАЛ“Христо Ботев“гр.Враца, видно от отразеното в констативния протокол от 24.05.2023г. относно пострадалите лица, лист за преглед от 24.05.2023г. и показанията на св.Г Г.а – негова майка, според чиито показания, състоянието на сина й след като се прибрал вкъщи било много зле в областта на кръста – не можел нито да седне нито да легне, поради което го завели на лекар и му направили скенер. Последното се потвърждава от представеното искане за образно изследване от 29.05.2024г. и приложените резултати от КАТ корем и малък таз на МБАЛ“Хасково“АД, които показват наличие на фрактура на дясната дъга на Л5 и фрактура на сакрума ЕС1 вляво, без дислокация на костните фрагменти. Според приетото заключение от 15.04.2025г. на СМЕ, тези телесни увреждания са получени именно при пътния инцидент. Според поясненията на вещото лице д-р Х Е при изслушване на заключението в съдебно заседание на 28.04.2025г., при прегледа на ищеца в спешния кабинет в гр.Враца и направената му там рентгенография въпросните счупвания не са описани, но те са установени при направения му в гр.Хасково скенер, представляващ поточното образно изследване за уточняваща диагноза от рентгена, който има само ориентировъчно значение и се прилага за първична диагноза. При тези обстоятелства и като се има предвид, че фрактурите са установени със скенер именно поради продължаващите първоначални болки в кръста само пет дни след произшествието, те са в пряка причинно-следствена връзка с него.