Решение № 391 от 02.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1676/2026
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 06.05.2026
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 31, ал.1, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330201676 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление № 23-1030-004830/
04.10.2023г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, сектор „Пътна Полиция“, с което на А. Г. М.:
-е наложена глоба с еврова равностойност 51,13 евро /100 лв./ за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП;
-са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № 13-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
С жалбата и в съдебно заседание НП се оспорва в неговата цялост, включително и в частта за отнетите контролни точки, като неправилно и незаконосъобразно. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 08.09.2023г. в 08:50 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Стефан Стамболов“, А. Г. М. управлява индивидуално електрическо превозно средство ****, модел *****, сериен номер *****, черен цвят, чужда собственост, като навлиза и преминава през кръстовището на забранен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.
Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.
Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.
Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя.
Отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от АУАН.
Съдът кредитира твърденията на актосъставителя като обективно и безпристрастно дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора.
Освен това от жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за провеждане на обратното доказване, вменено му със закона.
2
Аргумент за кредитиране на фактическите констатации на контролния орган е и обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в него не са вписани възражения, като възражения не са постъпили и в срока за това по чл. 44 ЗАНН.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.
Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП: „ участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
От друга страна, съгласно чл. 31, ал.1, т.1 от ППЗДвП: „ червена светлина- означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.“ С оглед приетата фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не се е съобразил със светлинните сигнали и по-конкретно със светещия за него червен сигнал на светофарната уредба, поради което е допуснал нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, което се санкционира по реда на чл.
183, ал.5, т.1 ЗДвП със санкция във фиксиран размер- 100 лева, в редакцията към датата на извършване на нарушението.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки някои предходни колебания, най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.
В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на Пловдивския 3
Административен Съд, ХХIV състав, по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022, Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 330 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2890 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 32 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2965 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.
При извършена служебна проверка, макар такъв довод да не е навеждан, съдът намира, че в АУАН и НП по достатъчно коректен начин е индивидуализирана и конкретната приложима хипотеза на чл. 6 ЗДВП.
Както в АУАН, така и в НП нарушението е надлежно цифрово квалифицирано по чл. 6, т.1 ЗДвП, като същевременно също така надлежно е изписано словесно, че нарушението се състои в преминаване на червен (забраняващ) сигнал на светофарната уредба, тоест нито за съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото и да било съмнение за какво е наказан, като свидетелство за последното обстоятелство са и конкретните възражения срещу АУАН, подадено по преписката.
Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.
Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за 4 конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.
В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред- изречения, предложения, алтернативи и др.
Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен съд – Пловдив.
Точно такъв е и процесния случай.
Не на последно място следва да се отбележи, че жалбоподателят е надлежен субект на отговорността.
Правилото на чл. 6 от ЗДвП е адресирано към всички участници в движението.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в ДР, т. 28 от ЗДвП: „Участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.“ В процесния случай в качеството си на водач на индивидуално електрическо превозно средство, жалбоподателят безспорно се явява „участник в движението“.
Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП.
Така Решение по КАНД № 20257180702781 / 2025 на Административен съдПловдив.
Наложената санкция кореспондира с фиксирания размер към датата на извършване на деянието, поради което НП в тази част следва да се потвърди.
ПО ОТНЕТИТЕ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ.
Неправилно, обаче на водача са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № 13-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Съгласно чл. 6 от цитираната Наредба контролни точки се отнемат от водачите на МПС при извършване от тях на лимитативно изброени 5 нарушения по ЗДвП.
Нарушението по чл. 6 от ЗДвП попада в тази група нарушения, за които принципно се отнемат контролни точки, но жалбоподателят не е лице, което е пасивно легитимирано да понесе тази санкция.
Съгласно т. 10 от ДР на ЗДвП: "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.“
От друга страна според т.11 от ДР на ЗДвП : "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване , с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.“
От дадените легални дефиниции е видно, че индивидуалните електрически превозни средства, каквото се явява процесното **** модел*****, изрично са изключени от кръга на МПС и се явяват ППС.
Доколкото в чл. 6 от Наредбата е предвидено, че контролни точки се отнемат само на водачите на МПС, то на процесния водач не е следвало да се отнемат контролни точки.
Действително според трайната съдебна практика отнемането на контролните точки не подлежи на пряк съдебен контрол, доколкото то се явява законна последица от влязлото в сила НП.
В случаи, когато се констатира обаче, че контролни точки по иначе законосъобразно НП, са неправилно отнети от участник в движението, който не подлежи на тази санкция (пешеходец, велосипедист, водач на тротинетка) съдът може и е длъжен да отмени НП в тази част.
Така изрично Решение по КАНД № 20257180701163 / 2025 по описа на Административен съд-Пловдив, Решение по КАНД № 20257180701943 / 2025 по описа на административен съд Пловдив.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса имат и двете страни, съразмерно с уважената част от претенциите им.
Разпечатката съдържа 60 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95068a44-1307-4c32-b1d0-0d4c611ae80f