Решение № 606 от 22.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Бургас, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20212100102015 по описа за 2021 година

Делото е образувано по повод исковата молба на М. Т. ИВ., от гр. Б., с която претендира осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“” АД, ЕИК 121265177, със седалище гр. София, да му заплати сума в размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 29.04.2021 год. на път ІІ-66, на територията на Община Стара Загора, за което е образувана Щета № 411-880-3-2021, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от датата на увреждането – 29.04.2021 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.

499, ал. 1, чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД.

Ответното АД оспорва допустимостта и основателността на исковете, вкл. поради съпричиняване; моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството поради неспазване изискванията на чл. 498, ал. 1, КЗ за неоснователно. Видно от данните по делото, ищецът е претендирал от ответника заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди – представената писмена покана на л. 50 по описа на делото. По тази претенция ответникът е постановил недвусмислен отказ с писмо от 25.08.2021 год. – л. л. 78-79 по описа, поради което искът е допустим, на основание чл. 498, ал. 3, КЗ. За пълнота на изложението следва да се има предвид и фактът, че указанието на 1 застрахователя към пострадалия, за представяне на допълнителни доказателства съгл. писмото на л. 84 по описа, е свързано с данни, за които не е установено дали са съществували към момента на съставяне на писмото, поради което ищецът е бил поставен в невъзможност да изпълни претенцията. На ответника е бил представен съставеният констативен протокол за ПТП, поради което отказът на застрахователя от произнасяне е недопустим, предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1, КЗ.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от доказателствата по делото, около 17.00 ч. на 29.04.2021 год., на път ІІ-66, на територията на Община Стара Загора, е възникнало ПТП между л. а. „Мерцедес“, рег. № СН3874НС, управляван от Р.С., л. а. „БМВ“, управляван от В.В., л. а. „Мерцедес“, управляван от Д.М., и л. а. „Дачия“, рег. № СВ7306НХ, управляван от ищеца М.И.. За произшествието е бил съставен констативен протокол от 11.05.2021 год. Ищецът сочи, че вина за настъпване на произшествието носи водачът Р.С., която, поради неосигуряване на достатъчно дистанция, не успяла да спре навреме управлявания автомобил, блъснала движещата се отпред „Дачия“ на М.Т., която навлязла в лентата на насрещно движение и там се сблъскала с другите две МПС-а.

Вследствие от описаното произшествие ищецът е претърпял контузия на предмишницата, тялото, коляното и врата, бил е прегледан в ЦСМП-Стара Загора и в МБАЛ „Бургасмед“; съставено е и съдебно-медицинско удостоверение от 07.05.2021 год.

Административно-наказателната отговорност на водача Р.С. (К.) за процесния инцидент е ангажирана с Наказателно постановление № 22-1228-1/06.01.2022 год. на ОД на МВР-Стара Загора, за нарушение на чл. 23, ЗДвП. Безспорен по делото факт е, че към момента на процесното ПТП за управлявания от Р.С. автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника-застраховател.

Ищецът твърди, че в резултат от процесното ПТП се е възстановявал няколко месеца, подлагал се е на рехабилитационни процедури и терапии; бил стресиран и уплашен, а нормалният му живот бил променен. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид.

Д.К., без родство с ищеца, който твърди, че в резултат от инцидента М. имал силни болки в лявата ръка и в дясното коляно, бил много уплашен и трудно се оттърсил от спомена за пътния инцидент; не можел да помага в отглеждането на детето си, а наранената му ръка му била гипсирана и после шинирана, общо над 3 месеца.

По делото е прието комплексно експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно; в него е посочено, че възникването на процесното ПТП е пряка последица от противоправното поведение на Р.С., водач на л. а.

„Мерцедес“, рег. № СН3874НС. Според вещото лице от медицинската част на заключението, в съставения амбулаторен лист са описани травмите на ищеца: контузия на дясна колянна 2 става, контузия на лява гривнена става, със счупване на дисталния участък на лява лъчева кост. Вещото лице сочи, че към настоящия момент свободното движение на ръката на ищеца е изцяло възстановено, но с остатъчна болка.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан по основание. Нормата на чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за репариране на имуществените и неимуществените вреди, нанесени на трети лица при използване на застрахованото МПС. В настоящия казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на отговорността на Р.С., в качеството на водач на л. а. „Мерцедес“, рег. № СН3874НС. По делото е установен и фактът, че ищецът М.Т. е бил водач на друг лек автомобил, участник в процесния инцидент. В разглеждания казус деликтната отговорност на виновния водач на лекия автомобил „Мерцедес“ е покрита от застрахователя-ответник, съгласно предмета на задължителната застраховка – 98-2010-І ТО на ВКС, който отговаря на претърпените от третото лице (ищеца) вреди. Виновното поведение на водача Р.С. за причиняване на процесното ПТП се установява от съставения констативен протокол (срещу верността му не е проведено насрещно доказване от ответника), от ангажираната по реда на ЗДвП административно-наказателна отговорност на водача Р.С., както и от приетото и неоспорено от страните експертно авто-техническо заключение.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, последица от ПТП от 29.04.2021 год., съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл.

162, ГПК, въвеждащи критерия на справедливостта (213-2000-ВКС). От съставения фиш за преглед от СМП, от амбулаторния лист, от заключението по медицинската експертиза и от показанията на разпитания свидетел съдът установява, че ищецът М.Т. е претърпял болки и страдания вследствие травматичните увреждания – контузи на дясна колянна става и счупване на лява лъчева кост. Съдът счита, че физическите травми на ищеца, които са пряка последица от процесното ПТП, са повлияли негативно върху нормалното му ежедневие на млад, физически и психически здрав човек; в резултат от произшествието лявата китка на ищеца е била с гипсова имобилизация в продължение на 35 дена, а впоследствие и шинирана. Изпитваните от ищеца първоначални болки със средна към висока интензивност, преминали в търпими, според заключението на вещото лице, не са отшумели изцяло и понастоящем, т. е. последиците не могат да бъдат приети за незначителни и с ясен краткотраен ефект. След травмата животът на ищеца не е бил възстановен бързо и в пълния му нормален обем – налице са били неблагоприятни фактори, свързани с емоционални и физически затруднения в ежедневието, в отглеждане на малката му дъщеричка, изпитвал е болки при движение и не е можел да управлява лек автомобил. Съдът се съобразява с приетото медицинско заключение и в частта му, в която е установено пълното възстановяване обема на движение на китката, поради което следва да се приеме, че до момента не са настъпили усложнения от травматичното увреждане. При съвкупното разглеждане на тези обстоятелства съдът приема, че травмите от процесното ПТП са рефлектирали в осезателен физически и емоционален дискомфорт, които са засегнали 3 нормалното физическо и психическо състояние на М.Т. (вж. 248-2018-І ТО на ВКС и 2272018-ІІ ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК; 104-2014-І ТО, 88-2014-ІІ ТО на ВКС).

Изложеното мотивира съда да приеме, че справедливото по размер обезщетение, съобразено с изложените по-горе фактори, вкл. с възрастта на ищеца и с инфлационния процес в страната към момента на настъпване на вредите (вж. Решение № 21/07.03.2022 г. по т. д. № 89/2021 г. и Решение № 22/11.03.2022 г. по т. д. № 117/2021 г., двете на II ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК), възлиза на 8000 лева, то представлява адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, на причинените му за изминало време психически и физически дискомфорт. За посочената сума главният иск е основателен и следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата до претендираното обезщетение от 30 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху тази горница.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредата от ищеца – чл. 51, ал. 2, ЗЗД, тъй като М.Т. е управлявал автомобила си без поставен предпазен колан в момента на сблъсъка. За това твърдение не е проведено главно и пълно доказване, а и то е разколебано от заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза, за липса на травматични увреждания, които биха настъпили при неизползването на колан. Не е налице съпричиняване на вредата и поради отказа на пострадалия ищец да бъде хоспитализиран в деня на произшествието – делото не съдържа доказателства, че с това си решение М.Т. е възпрепятствал лечението си или е допринесъл да удължаване на срока за възстановяване, поради което решението не може да бъде основано на предположения за тези обстоятелства.

Като неоснователно следва да бъде прието възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и травмите на ищеца. Увреденото състояние на М.Т. се установява от представения Фиш за спешна медицинска помощ № 377318/29.04.2021 год., в който са отразени извършените изследвания и са описани травматичните му увреди, последица от ПТП. Медицинският преглед на ищеца на следващия ден в гр. Бургас не изключва причинно-следствената връзка, тъй като няма никакви данни за настъпило по-късно във времето друго телесно увреждане на М.Т..

Върху дължимата главница от 8000 лева следва да бъде присъдено и обезщетение за забава, чиято начална дата бъде определена по реда на чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ (вж. Решение № 93/27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г. на I ТО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). Както бе посочено по-горе в настоящото решение, ищецът е представил всички необходими и притежавани от него документи по чл. 106, ал. 3, КЗ, поради което забавата на ответника е настъпила с изтичане на определения от законодателя 15-дневен срок за произнасяне от претенцията. Данните по делото сочат, че ответникът-застраховател е уведомен за претенцията на ищеца на 25.05.2021 год., според писмото на л. 49-50 по описа, поради което, с оглед бездействието му да плати или да постави отказ в указания срок, вземането по чл. 86, ЗЗД е възникнало на 10.06.2021 год. (чл. 72, ал. 1, ЗЗД), т. е. акцесорният иск следва да бъде уважен от тази дата и отхвърлен в частта му за периода от датата на деликта – 29.04.2021 год., до 09.06.2021 год.

4

Частичната основателност на предявените искове налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 147 лева за ищеца, 1760 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК). Към дължимите на ответника разноски съдът не включва депозита за свидетели, който не е изплатен поради оттегляне на доказателственото искане.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като заплатеното от ответника възнаграждение – без ДДС – възлиза на 1500 лева, т. е. размерът му е съвсем близък до минималния размер от 1430 лева, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год., и не е прекомерен съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото.