Решение № 446 от 03.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ответникът Б. П. Г. обжалва Решение № 226 / 15.12.2022 г. по гр. д. № 252 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд в частите, с които са били уважени предявените от „А.С.В.“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.

422 вр. чл. 415 ГПК.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на първоинстанционен съд.

Решението е правилно.

След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е достигнал до обоснования извод за дължимост на 1 претендираните суми. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи във въззивната жалба ще отбележи следното:

Правилно районният съд не е открил производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността (автентичността) на договора за заем и на общите условия, тъй като оспорването на подписа на заемателя е било направено след изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Общите условия са били подписани от заемателя, като при сключването на договора той изрично е заявил, че се е запознал подробно с тях и че получава екзепляр. Твърдението, че представените с исковата молба общи условия не са част от договора за заем и не обвързват ответника, е наведено за първи път с въззивната жалба и не следва да бъде разглеждано на основание чл. 266, ал. 1 ГПК.

При подписването на договора за заем заемателят е декларирал, че при подаване на искането за заем му е бил предоставен Стандартен европейски формуляр с параметрите и условията на кредита.

В съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК вр. чл. 21, ал. 8 от Общите условия, които представляват неразделна част от договора за заем, заемателят е дал изричното си съгласие заемодателят да прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице. Заемателят е бил уведомен, че прехвърлянето ще има дейстиве спрямо него от момента на уведомяването му за това.

Договорът за цесия, сключен между заемодателя „С.К.“ ООД и ищеца по настоящото дело, има своята цена, като е без значение, че в представения по делото препис тя е била заличена. Предмет на договора за цесия са били вземанията на цедента по множество договори за потребителски кредит (общо 2871 договора според Приложение № 1), като общата цена на цесията е неотносима към предявения иск. От значение е, че вземанията срещу длъжника Б. Г. са били цедирани. Към 05.07.2021 г., когато е бил сключен договорът за цесия, те са възлизали на 700 лв. главница, 166,61 лв. договорна лихва и 257,22 лв. лихва за просрочение (обезщетение за забава). Цедентът е прехвърлил на цесионера и вземане за неустойка, която обаче не се претендира от ищеца.

Никъде в исковата молба не се твърди, че кредитът е бил обявяван за 2 предсрочно изискуем. Никъде в исковата молба не се твърди, че кредиторът е развалил договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Срокът на договора е изтекъл на 19.04.2021 г. Кредиторът е цедирал вземанията си на 05.07.2021 г.

Новият кредитор (цесионерът) е подал заявлението по чл. 410 ГПК на 26.01.2022 г. Целта на заповедното производство и на обусловеното от него исково производство по чл. 422 ГПК е реалното изпълнение на задълженията по договора за заем от страна на заемателя (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).

Цесията е била съобщена на длъжника най-късно с връчването на препис от исковата молба. С нея е било представено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което цедентът чрез цесионера като негов пълномощник е съобщил прехвърлянето на длъжника. Представено е било и нарочно пълномощно.

Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части, включително и в частта за разноските, които не следва да бъдат преразпределяни от въззивната инстанция.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на насрещната страна разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226 / 15.12.2022 г. по гр. д. № 252 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които съдът е признал на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че Б. П. Г. дължи на „А.С.В.“ ЕАД сумата от 700 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 428465 от 19.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК на 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 166,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 19.04.2021 г., и сумата от 107,92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.07.2020 г. до 26.01.2022 г., както и В ЧАСТТА, с която Б. П. Г. е бил осъден да заплати на „А.С.В.“ ЕАД разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 150 лв.

3

В частта, с която искът за обезщетение за забава е бил отхвърлен за разликата над 107,92 лв. до пълния предявен размер от 299,95 лв., решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Б. П. Г. от гр. Д.Б., ЕГН **********, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК 203670940, направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4