Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260031 от 18.08.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1173/2020
Вид
Решение № 260031
Подписан
18.08.2020
В сила
12.09.2020
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ БЕКЯРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260031 гр.

Пловдив, 18.08.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1173/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

/НП/ № 19-1030-011086/06.01.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Л.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с общи аргументи за незаконосъобразност, свързани с мотивите за извършване на деянието.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 30.12.2019 г. полицейските служители В.П. и Б.Д. изпълнявали служебните си задължения като патрул по опазване на обществения ред. Намирали се в близост до паркинга на нощен бар „Премиер“, известен и като клуб „Галакси“, с административен адрес гр. Пловдив, бул.

„Освобождение“ № 27. Около 00:09 ч. забелязали лек автомобил марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. № ****, от който водачът слязъл и на негово място се настанило друго лице, по-късно установено като жалбоподателя С.. Последният застанал на мястото зад волана на автомобила и преместил колата на 10-15 м на паркинга на клуба. Тогава полицейските служители решили да извършват проверка на водача на водача на автомобила, който извършил преместването му. Самоличността му била установена – това бил жалбоподателят П.Л.С.. На полицейските служители им направило впечатление, че същият е във видимо нетрезво състояние и затова извикали дежурен патрул на сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух и евентуално съставяне на акт. На място дошъл П.М. на длъжност младши автоконтрольор, който изпробвал жалбоподателя с техническо средство дрегер алкотест 7510 с фабричен № ARDM-0246.

Резултатът отчел 0,92 промила алкохол в издишания въздух. Отделно от това било установено, че водачът не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон при поискване от органите на реда.

Заради отчетените стойности от техническото средство и неприемането на показанията от средството за измерване от страна на жалбоподателя полицейските служители издали медицински талон за изследване № 0062230 от 30.12.2019 г. и водачът С. за предоставяне на кръвна проба за изследване на количеството алкохол в кръвта пред УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 45 от връчване на талона, а именно 00:40 ч. В медицинското заведение водачът е дал кръв за изследване и с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 834/30.12.2019 г. е обективиран резултатът от изследването, който показал, че в кръвта на С. алкохолът бил с концентрация 1,08 промила.

За установеното на място нарушение бил съставен АУАН бл. № 492977 от 30.12.2019 г., в който са квалифицирани нарушенията на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което му била наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, глоба от 10 лева на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В.П. – очевидец, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 0062230 от 30.12.2019 г., протокол № 834/30.12.2019 г. за химическа експертиза, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, писмо рег. № 3286р-51420/21.11.2019 г. за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят П. поддържа констатациите в АУАН, като споделя, че лично е възприел състоянието на жалбоподателя, качването му в автомобила и преместването му, както и показанията на техническото средство за наличие на алкохол в издишания въздух.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Те са достатъчно подробни и не съдържат противоречия. От друга страна показанията му са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и протокола за химическа експертиза и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха твърдения и доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или да се оспорва фактическата обстановка.

Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация. От друга страна самият жалбоподател не отрича в жалбата си фактите от АУАН и НП.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Актът е съставен в деня на установяване на нарушението и в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който го е подписал без възражения. Не е нарушено правото на последния да подаде писмени възражение в тридневен срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управлението на автомобил след употребата на алкохол над допустимите норми, както и непредставяне на документи, които следва да се носят при управление на МПС.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че П.С. като водач на МПС на 30.12.2019 г. около 00:09 часа в гр.

Пловдив на бул. „Освобождение“ № 27 - на паркинга на клуб „Премиер“, е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта, установена след химическа експертиза на 1,08 на хиляда, което изследване е проведено въз основа на издаден талон за медицинско изследване № 0062230 от същата дата.

Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и категорично е бил установен с положителна проба за алкохол първо в дъха, а след това и в кръвта, която е била над допустимата и в границите между 0,8 и 1,2 на хиляда при управлението му на МПС, а именно в размер на 1,08 на хиляда. Полицейският служител П. е пределно ясен в показанията си, че спреният за проверка водач е тестван за употребата на алкохол и тестът се е оказал положителен, а точните показателни на алкохол в кръвта за установени по несъмнен начин чрез извършването на химическа експертиза.

Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя за нарушаването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на вменените нарушения в обсъжданата част от НП. Безспорно се установява, че жалбоподателят като водач на МПС на установената дата и място е управлявал МПС, като не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него и е нарушил именно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Не се опровергават фактическите констатации на актосъставителя от АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.