Решение № 260313 от 13.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……………../13.06.2022г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при участие на секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2282 по описа за 2021 г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.Н.Н. срещу ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева за причинените на ищеца неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство № ***/2013г. по описа на ***РУП - *, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № */30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на * районен съд, потвърдена с Решение №

53/29.02.2016г. по ВНОХД № */2015г. по описа на Окръжен съд-*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-29.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Твърди се от ищеца в исковата му молба, че с постановление за привличане на обвиняем от 26.02.2013г. е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП №***/2013г. по описа на ***РУП-* за това, че: на 21.02.2013г. в гр. *, се заканил на ***с престъпление против неговата личност - с убийство и това заканване възбудило у ***основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Твърди, че в хода на производството е била определена мярка „подписка“. Сочи се, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до шест години и ДП приключило с обвинителен акт. Твърди, че е внесено обвинение срещу него в съда като е образувано НОХД № */2013г. Излага, че наказателното производство срещу ищеца е приключило с Присъда № */30.01.2014г., постановена по НОХД № */2013г. на * районен съд, с която подсъдимият е признат невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Присъдата влязла в сила на 14.05.2014 г. с решение на *, като по искане на Главния прокурор производството е възобновено на 24.02.2015 г.. Сочи се, че при новото разглеждане е постановена нова присъда, с която М.Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца", чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, както и наложено наказание пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година и шест месеца. Излага се, че осъдителната присъда на Окръжен съд-* е отменена изцяло от състав на Върховен касационен съд с Решение № */29.09.2015г. по к.н.д.№ 955/15г. и върнато на друг състав на въззивната инстанция. С Решение № */29.02.2016г. по ВНОХД № */15г. по описа на Окръжен съд-Варна е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № */2013г. на Районен съд-Варна, като същото е влязло в законна сила на 29.02.2016г. Сочи, че в продължение на три години въз основа на повдигнатото срещу него обвинение за тежко престъпление, е живял в състояние на силен страх, стрес, безпокойство, потиснатост и срам. Твърди, че наказателно преследване създало огромен отзвук както сред всички негови близки, приятели и съседи. Излага се, че след инцидента и повдигането му на обвинение той се затворил в себе си, тъй като бил подложен на ежедневен психически тормоз най-вече от съседите си. След узнаване в какво престъпление е бил обвинен, приятелката му преустановила връзката им и се разделили. Ограничил контакти с приятели. Воденото наказателно преследване се отразило негативно върху психиката на ищеца, станал изключително затворен и недоверчив към околните, в т.ч. полицейските органи, бил принуден да се премести от гр. Варна в град ***, където да помага на родителите си в семейния бизнес, нарушено било нормалното общуване с близките му, чувствал се унизен и с накърнено достойнство. Твърди се, че в хода на делото бил психически разстроен, притеснен и страдал от често главоболие, не можел да спи и да се храни, обхванала го депресия и у него нахлули суицидни мисли. По тези съображения намира, че справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди възлизат на сумата от 20000лв. и моли за уважаване на претенцията. Претендира разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание искът се поддържа в предявения размер и се моли за уважаването му. Настоява се, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника. Представя се писмена защита, в която са изложени подробни аргументи по същество на спора. Подчертава се, че наказателното производство е продължило над три години, през който период са проведени множество съдебни заседания с негово участие. Сочи се, че образуваното производство е имало голям отзвук сред близки, приятели и съседи, което породило затваряне на ищеца в себе си. Отразило се негативно на психиката му, станал недоверчив и затворен. Бил принуден да се премести в гр. *** при роднините си. Подчертава се, че установеното от СПЕ експертиза личностно разстройство на ищеца се задълбочило вследствие на незаконното обвинение. Сочи се, че състоянието на отключване на агресивни реакции са в следствие на външни „дразнители“, които в случая е воденото досъдебно производство. Настоява се, че преди образуването на наказателното производство ищецът не е бил осъждан и не е търпял други мерки. Повдигнатото обвинение било за тежко престъпление и се отразило негативно на психиката му. Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА.

В законоустановен срок по чл.131 от ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, като намира, че същите не са подкрепени с доказателства за настъпването им. Излага се, че психичното състояние на ищеца било обект на анализ по приетата в ДП СПЕ, която установила, че ищецът страда от дисоциално разстройство на личността, поради което ищецът следвало да установи липсата на тези признаци преди датата на образуване на наказателното производство и причината връзка между асоциалното поведение и преживения стрес от наказателното преследване. Счита се, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключване отговорността на Прокуратурата, поради наличие на социално укоримо поведение на ищеца, с което е станал причина за процесуалната активност на свидетеля *. Намира, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът с действията си допринесъл за настъпване на вредите, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено. Намира, че наказателното преследване е приключило в разумен срок с оглед неговата продължителност, преминало неколкократно през всички съдебни инстанции. Сочи,че по отношение на ищеца не е взимана тежка мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Намира, че размерът на исканата обезвреда не е съобразен със социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, респективно същата е завишена. Релевира възражение за погасяване с тригодишна давност на претенцията за лихви, като с уточнителна молба от 26.04.2021 г. посочва, че началния срок е 16.02.2018 г., а не както първоначално е посочил 16.02.2016 г. Сочи се, че Прокуратурата не е ставала причина за отлагане на заседания по делото в съдебна фаза на процеса, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, като действията по разследване били сведени до няколко разпита на свидетели. Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание Прокуратурата на РБ чрез прокурор * оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Намира, че не са ангажирани доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между воденото наказателно дело и твърдените неимуществени вреди. Настоява, че наказателното преследване не се е отразила в личен и житейски план на ищеца. Позовавайки се на воденото между страните наказателно дело, сочи, че Прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като ищецът с поведението си е станал повод за водене на делото, евентуално релевира съпричиняване на основание чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ, поради това че същият е допринесъл за настъпване на резултата. Намира претенцията за завишена и на основание чл.52 ЗЗД, счита, че следва да бъде редуцирана, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, не било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и наказателното дело е приключило в допустимите срокове и по отношение на ищеца била взета най-леката мярка. Оспорва иска за лихва, като погасен по давност.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства, в т.ч. приобщеното НОХД № */2013г. на Варненски районен съд, се установява, че на 26.02.2013г. срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че: на

21.02.2013г. в гр. Варна, се заканил на ***с престъпление против неговата личност - с убийство и това заканване възбудило у ***основателен страх за осъществяването му, по досъдебно производство № ***/2013г. по описа на ***РУП - *, за което е оправдан с влязла в сила на 29.02.2016 г. Присъда № */30.01.2014г., постановена по НОХД * 5046/2013г. на * районен съд, потвърдена с Решение № */29.02.2016г. по ВНОХД № */2015г. по описа на Окръжен съд-Варна; че в хода на производството е била определена мярка „подписка“.

Видно от материалите по ДП №***/20153г. по описа на ***РУП- МВР-Варна, в хода на производството от страна на разследващите органи са извършени процесуално следствени действия, като на 26.02.2013 г. М.Н. е бил привлечен като обвиняем и е разпитан в това качество (л.9 от ДП), изготвена е психологична експертиза на ищеца (л.46), както и същият е настанен за изследване в психиатрично заведение за три дни с протоколно определение на ВРС (л.55); на 10.06.2012 г. и 19.08.2013 г. на ищеца са предаявни материалите от разследването (л.75).

С Присъда № 27 от 30.01.2014г. по НОХД № 5046/2013г. на ВРС Н. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата на Районен съд-* е подаден протест от страна на Прокуратура на Р. България, като по образуваното ВНОХД № */14г. по описа на Окръжен съд-* е постановено Решение № */14.05.2014г., с което оправдателната присъда е изцяло потвърдена и влязла в законна сила от датата на постановяване на решението.

Главният прокурор на Р.България на 27.10.2014г. е депозирал във Върховния касационен съд искане за възобновяване на наказателното производство, по повод на което е образувано касационно наказателно дело № 1766/2014г. С Решение № 17/24.02.2015г. висшата инстанция отменя Решение № */14.05.2014г. по ВНОХД № */14г. по описа на Окръжен съд-Варна и възобновява производството по делото.

По новообразуваното ВНОХД № */15г. по описа на Окръжен съд-* на 14.05.2015г. е постановена нова присъда, с която оправдателната по НОХД № */2013г. на Районен съд-* е отменена и вместо нея М.Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.З вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца", чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Кумулативно на основание чл.67 ал.З от НК му е наложено наказание пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година и шест месеца. Осъдителната присъда на Окръжен съд-* е отменена изцяло от състав на Върховен касационен съд с Решение № */29.09.2015г. по к.н.д.№ 955/15г. и върнато на друг състав на въззивната инстанция.