Решение № 194 от 12.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Смолян, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500261 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 3331 от 27.05.2021година, от Ил. В. Ф. ЕГН **********,с.Г., ул.“***”, общ.Б., обл.С., депозирана чрез назначения му особен представител адв.Ив. Ап.,против Решение № 140/14.05.2021г. по гр.д.№ 615/2020г. по описа на Районен съд Смолян, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив бул. “Пещерско шосе” № 66, представлявано от проф. д-р Кр.Бр. Дж. сумата от 491,20 лева представляваща цената на предоставената на И.Ф. медицинска помощ, състоящо се в диагностика и лечение, проведени за периода 23.11.2017г. до 25.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д.№ 78/2020г. на СмРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,25лева разноски в 1 заповедното производство, както и разноските по настоящото дело в размер на 475,00 лева.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал Ил. В. Ф., чрез назначения му особен представител адв.Ив. А..

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, от който съдът извежда извод за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Изразено е несъгласие с приетото от районен съд, че ответникът по иска И.Ф. като неосигурено лице съгласно чл.52, ал.2 330 е задължен да заплати оказаната му медицинска помощ, тъй като тази медицинската помощ не попада в хипотезата на чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето, като твърди, че се касае за оказана медицинска помощ при спешно състояние, за която не следва да се извършва плащане. Съгласно чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Разпоредбата на чл.52, ал.2 от 330 предижда неосигурените лица да заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето,каквато медицинска помощ в настоящия случай е оказана на И.Ф.,т.е по чл.82, ал.1, т.1 от ЗЗ. Твърди още, че безспорно е установено, че И.Ф. е здравно неосигурено лице ,което на 23.11.2017г. И.Ф. постъпва по спешност в УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД гр.Пловдив, Спешно отделение и тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът е насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, база II, хоспитализиран е в клиниката на 23.11.2017г., в 22.00ч., с приемна диагноза “Епидурален кръвоизлив”. На 25.11.2017г. и е напуснал самоволно лечебното заведение.Твърди се още,че е установено, че медицинската помощ за спешното състояние е оказана не в спешно отделение, а в клиниката по неврохирургия на болничното заведение. Не може да се разделя медицинската дейност на две фази - тази в спешно отделение и другата в клиниката по неврохирургия. Медицинската дейност е извършена при една диагноза, като в спешното отделение на болничното заведение е започнал 2 процеса по лечението, който е продължил в клиниката по неврохирургия на същото заведение. Обстоятелството, че ответникът е напуснал самоволно лечебното заведение, независимо от подписаната декларация не означава, че той трябва да заплати лечението, тъй като се касае за спешно състояние.

Поддържа се също така, че И.Ф. не дължи претендираната сума, тъй като неговото състояние е било спешно, а съгласно чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със медицинска помощ при спешни състояния. Съгласно чл. 99, ал. 2 от Закона за здравето спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.

Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт или тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. Съгласно чл. 100, ал.2 от 33 всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. Моли окръжният съд да отмени Решение № 140/14.05.2021г. по гр.д. № 615/2020г. по описа на Районен съд Смолян и отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

С депозирания в срок писмен отговор от УМБАЛ „Свети Георги“ ,депозиран чрез адв.В. Б. се поддържа неоснователност на жалбата и се предлага окръжният съд да я остави без уважение. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не страда от сочените в жалбата пороци.

Поддържа се също така, че Ил.В. Ф. е постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Спешно отделение на 23.11.2017 г. и тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът е насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, база II. Към датата на постъпване в ЛЗ и в периода на болничния престой лицето е неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване (чл. 109 от ЗЗО). Тъй като пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Чл. 52 от ЗЗО предвижда, че стойността на предоставената 3 медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Цените на медицинската помощ и медицинските услуги, предоставяни от лечебното заведение са посочени в ценоразписа на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и са предоставени на пациента в размер на 491,20 лв., определени, съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис на УМБАЛ - „Свети Георги“ ЕАД. За да ползва безплатна медицинска помощ, както извънболнична, така и болнична, всеки пациент следва да е заплатил здравноосигурителните си вноски. Така наречената "спешна помощ" се осъществява не от ищцовото болнично заведение, а от Центъра за спешна медицинска помощ, който е самостоятелно юридическо лице и оказва медицинска помощ до хоспитализацията на болния. При необходимост лечение в болнични условия, по силата на чл. 45 от 33 Д, спешната лекарска помощ преминава в болнична такава, която следва да се заплати от НЗОК - ако е оказана на здравноосигурено лице или от самия пациент, ако е бил здравнонеосигурен. Начините за прием в лечебно заведение са два - планов и спешен. В направлението за хоспитализация на ответника е вписано като указание "спешен прием" в клиниката. Спешният прием се свежда до това, че на пациента следва да бъде оказана медицинска помощ приоритетно, преди планово приеманите пациенти. В обхвата на спешната помощ по смисъла на чл. 82 от Закона за здравето се включват само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното застрашаващо живота или здравето на пациента състояние, оказаната му там лекарска помощ и/или транспортирането му до лечебното заведение, но не и последваща му хоспитализация. Съгласно чл. 82, ал. 5 от 33 "Дейностите по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването". Член 7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ предвижда, че „разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“ . Всеки гражданин има право на спешна медицинска помощ, но до момента на хоспитализацията. Неосигурените лица заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана след като бъдат хоспитализирани. Всяка година Министерство на здравеопазването приема Методика за субсидиране на лечебните заведения, на основание на която Министерството заплаща на 4 болниците оказаната спешна медицинска помощ на пациентите. Редът на Методика за субсидиране на лечебните заведения за 2017 г., утвърдена със Заповед № РД-01-12/13.01.2017 г. на Министъра на здравеопазването /публикувана на сайта на M3/, на основание на която M3 заплаща на болниците оказана спешна медицинска помощ за 2017 г. на пациентите, се прилага само в случай, че са прегледани и не са хоспитализирани, което е видно от чл. 2, ал. 1 „Министерство на здравеопазването заплаща на лечебните заведения по чл. 1 субсидия за оказване на спешна медицинска помощ за пациенти със спешни състояния, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение ....“.В заключение - разходите за спешна медицинска помощ се заплащат от държавата само ако пациентът е бил прегледан в спешен кабинет,оказана му е медицинска помощ и не е хоспитализиран итализирант , какъвто не е настоящият случай.Твърди също,че настоящият случай не попада в изключенията по чл. 82 33 - чл. 82, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от 33, във вр. с чл. 7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ. Излага твърдения,че за основателността на иска по чл. 109 от ЗЗО във вр. с чл. 52 от 330 е достатъчно да се установи, че на пациента е оказана болнична помощ и са осъществени медицински услуги и същият е бил здравно неосигурен за периода на лечението, които факти са установени по делото - съгласието на пациента за хоспитализация, вкл. и декларирането, че е запознат с ценоразписа на ЛЗ, вида на предоставените медицински услуги и цената на всяка една от тях, както и прекъснатия здравноосигурителен статус. Моли окръжният съд да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и се пертендират направените съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят Ил. В. Ф. ЕГН

**********,с.Гълъбово, чрез назначения му особен представител адв.Ив.

А. поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

Въззиваемият УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 , чрез пълномощника си адв.В. Б. в писмена молба поддържа становище на въззивната жалба и предлага съдът да потвърди атакуваното съдебно решение.

5

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 109, ал. 1 ЗЗО. В исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 23.11.2017 г., около 20,37 ч. ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, спешно отделение. Съобщил е, че след употреба на алкохол му се завило свят, подхлъзнал се, паднал, ударил си главата, с оплаквания от силно главоболие, световъртеж и гадене. Твърди още, че тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, база II, където ответникът е хоспитализиран в същия ден на 23.11.2017г., в 22.00 часа, с приемна диагноза „Епидурален кръвоизлив", а на 25.11.2017г. е напуснал самоволно лечебното заведение и прекъснал лечението си. Излага твърдения,че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил през времето на болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията му 25.11.2017 г. Твърди се, че на ответника е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека (КП) № 208 „Консервативно 6 поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми , чиито изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. (НРД за МД 2017 г.). При постъпване на пациента е съставена история на заболяването № 72535/2017 г., а за лечението е издадена епикриза, в която са описани извършените медицински дейности — процедури, консултации и изследвания, включени в диагностичнолечебния алгоритъм на КП № 208. Пациентът е дехоспитализиран на 25.11.2017г. с окончателна диагноза „Епидурален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма“.Твърди ощече на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО пациентът следва да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която е в размер на 491,20 лв. и включва - образни диагностики, лабораторни изследвания, два дни престой в клиниката и е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД. гр. Пловдив, изчерпателно изброени в приложената към исковата молба сметка на пациент. Счита също така, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение, подробно посочени в ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Твърди се от ищеца,че ответникът не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и не е заплатил сумата от 491,20 лв., поради което на 05.03.2019 г. и на 07.08.2019 г. лечебното заведение е изпратило покани за доброволно плащане до пациента, върнати в цялост. Депозирал е заявление, по което е издадена заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 78/20 г. по описа на Районен съд гр. Смолян, за дължимата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв., представляваща платена държавна такса за образуване на делото. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 491,20 лв. представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по време на болничния престой от 23.11.2017 г. - 25.11.2017 г., ведно със 7 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до пълното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.